Европейският съюз ще дава на Киев 1,5 милиарда евро месечно през 2023 г., за да помогне за икономическото оцеляване на Украйна, докато тя води война срещу Русия на бойното поле, заяви ръководителят на изпълнителната власт на блока в петък, предава Reuters.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен говори, след като 27-те национални лидери на ЕС обсъдиха подкрепата си за Украйна по време на втория ден от срещата им в Брюксел в петък, 240-ия ден от войната на Русия срещу нейния съсед.

Тя заяви, че досега ЕС е дал на Украйна 19 милиарда евро тази година, но че срещата на върха гледа към 2023 г.

"За Украйна е много важно да има предвидим и стабилен поток от доходи“, каза тя и добави, че Киев оценява месечните си нужди на 3-4 милиарда евро "за основни неща“.

С игла на ревера в жълто и синьо на Украйна, Фон дер Лайен отбеляза на пресконференция, че ЕС ще финансира 1,5 милиарда евро на месец от тях, а останалите се очаква да дойдат от Съединените щати и международни институции.

"Това ще направи 18 милиарда за следващата година – сума, на която Украйна може да разчита и където има стабилен и надежден, предвидим поток от приходи.“

Украинският президент Володимир Зеленски се обърна към лидерите на ЕС чрез видеовръзка ден по-рано, като каза, че руските ракети и иранските дронове са повредили една трета от енергийната инфраструктура на Украйна с наближаването на зимата.

"Русия също провокира нова вълна на миграция на украинци към страните от ЕС“, каза Зеленски. "Руският терор срещу нашите енергийни съоръжения има за цел да създаде възможно най-много проблеми с електричеството и топлината за Украйна тази есен и зима, така че колкото се може повече украинци да се преместят във вашите страни“.

Фон дер Лайен подчерта още, че ЕС също търси начин как да помогне на Украйна да възстанови доставките на вода, електроенергия и електричество.

Зеленски поиска от ЕС системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, както и "нови мощни" санкции срещу Русия, както и срещу Иран за доставка на дронове за използване във войната на Москва.

Блокът вече наложи ограничени санкции на Иран по този въпрос, но държавите-членки на ЕС са разделени относно налагането на нови санкции срещу Русия сега.

Полша и трите балтийски държави предложиха да се забрани вносът на руски диаманти от Русия и да се прекрати по-бързо търговията със стомана, но Белгия и Италия са сред онези, които се противопоставят на тези стъпки.

Унгария е против санкционирането на Русия като цяло, докато Германия и Франция заявиха, че настоящите мерки вече стигат далеч.

Зеленски призова Запада да предупреди Русия да не взривява огромен язовир, който може да наводни големи райони на Южна Украйна, и призова за повече обещания за помощ на международна конференция в Берлин следващия вторник, посветена на възстановяването на Украйна.

Председателят на срещата на върха, президентът на Европейския съвет Шарл Мишел, заяви, че ЕС разглежда използването на руските активи, замразени съгласно санкциите срещу Москва, за възстановяване на Украйна.

Естонският премиер Кая Калас посочи, че това възлиза на около 300 милиарда евро, въпреки че Берлин и други предупредиха, че реалното изземване на активите може да е незаконно.

Калас също застана на страната на Литва в настояването за създаване на специален международен трибунал, който да съди евентуални военни престъпления, извършени в Украйна, нещо, относно което Нидерландия изрази предпазливост.

"Това е чист тероризъм“, каза Калас за войната на Русия.