Европейската комисия съобщи, че е приела днес временни правила за държавната помощ, които ще позволят на държавите в ЕС да подпомогнат икономиката заради войната в Украйна, предава БТА.

Държавите ще могат да отпускат помощ в ограничен размер до 35 000 евро на засегнати от кризата дружества, които осъществяват дейност в областите на селското стопанство и риболова; до 400 000 евро на засегнато от кризата дружество с дейност в някоя от останалите икономически области. Не е необходимо тази помощ да бъде свързана с повишаване на цените на енергията, тъй като кризата и санкциите срещу Русия засягат икономиката по множество начини, включително чрез физическо прекъсване на веригата на доставки, пояснява Комисията. Тази подкрепа може да се предоставя под всякаква форма, включително като преки безвъзмездни средства.

Предвидена е също помощ за осигуряване на ликвидност под формата на държавни гаранции и субсидирани заеми. Държавите ще могат да предоставят субсидирани държавни гаранции, за да може банките да продължават да отпускат заеми на всички дружества, засегнати от войната, както и държавни и частни заеми със субсидирани лихвени проценти.

Държавите могат да предоставят гаранции или да създадат гаранционни схеми в подкрепа на банкови заеми, взети от дружествата. Гаранциите ще имат субсидирани премии, с намаляване на прогнозния пазарен лихвен процент за годишните премии по нови заеми.

Държавите могат да предоставят бюджетни и частни заеми на дружества със субсидирани лихвени проценти. Тези заеми трябва да бъдат отпуснати при лихвен процент, поне равен на "безрисковата базова ставка", плюс специфична премия за кредитен риск.

Съществуват ограничения и за двата вида подкрепа по отношение на максималния размер на заема, които се основават на оперативните нужди на дружеството, като се вземат предвид неговият оборот, разходите за енергия или конкретните нужди от ликвидност. Заемите може да се отнасят за инвестициите и за нуждите от оборотен капитал.

Държавите ще могат частично да обезщетят дружествата, особено интензивните потребители на енергия, за допълнителните разходи, дължащи се на извънредното увеличение на цените на природния газ и тока. Тази подкрепа може да се предоставя под всякаква форма, включително преки безвъзмездни средства. Общият размер на помощта за получател не може да надвишава 30 на сто от допустимите разходи и не може да надхвърля 2 милиона евро във всеки един момент, пише в съобщението.

Когато дружеството понесе оперативни загуби, може да е необходима допълнителна помощ, за да се осигури продължаването на дадена стопанска дейност. За тази цел държавите могат да предоставят помощ над тези прагове - до 25 милиона евро за енергоемките потребители и до 50 милиона евро за дружества с дейност в области като производството на алуминий и други метали, стъклени влакна, целулоза, торове или водород, както и много основни химични вещества.

Трябва да има връзка между размера на помощта и мащаба на икономическата дейност на дружествата и степента, в която са изложени на икономическите последици от кризата, като се вземат предвид техният оборот и разходите им за енергия. Определението за енергоемки потребители се извежда по директивата за данъчно облагане на енергийните стоки и електроенергията - това са дружествата, за които купуването на енергийни стоки възлиза на поне 3 процента от производствената стойност.

Посочените временни правила ще се прилагат до края на годината и ЕК ще прецени дали ще има нужда от удължаване.