В четвъртък Европейската централна банка отново намали лихвените проценти, тъй като инфлацията се забавя, а икономическият растеж отслабва, но не даде съществени насоки за следващата си стъпка, въпреки че инвеститорите залагат на стабилно облекчаване на политиката през следващите месеци, предаде Reuters.

ЕЦБ понижи депозитната си лихва с 25 базисни точки до 3,50%, следвайки подобно намаление през юни, тъй като инфлацията вече е на близко разстояние от целевата стойност от 2%, а вътрешната икономика е на ръба на рецесията.

След като намалението е широко очаквано, вниманието на инвеститорите вече се насочи към това какво ще последва и как решенията на ЕЦБ ще бъдат повлияни от широко очакваното начало на собственото намаляване на лихвените проценти от Федералния резерв на САЩ през следващата седмица. Но ЕЦБ, централната банка на 20-те държави, които споделят еврото, не издаде нищо.

"Ние не се ангажираме предварително с конкретна посока на движение на лихвените проценти", коментира на пресконференция президентът на ЕЦБ Кристин Лагард, използвайки стандартната формула на банката за това, което тя нарича "зависим от данните" подход към политиката, прилаган по време на всяка среща.

"Разглеждаме цяла плеяда от показатели", отбелязва тя, като уточнява, че през септември вероятно ще бъде отчетена ниска инфлация само поради ефектите на статистическата база.

Евроактивите останаха слабо променени от този ход и от липсата на подсказки за бъдещия курс на лихвените проценти, което анализаторите изтълкуваха като свидетелство за предпазливостта на ЕЦБ.

"Като се има предвид, че опитът на ЕЦБ в прогнозирането на инфлацията по пътя й нагоре е доста слаб, ЕЦБ ще иска да бъде напълно сигурна, преди да се ангажира с по-агресивно намаляване на лихвените проценти", коментира Карстен Бржески, глобален ръководител на отдел "Макро" в ING.

НОВИ ПРОГНОЗИ

Лагард обрисува смесена картина на инфлацията в еврозоната, която продължава да се поддържа от нарастващите заплати, дори и когато общият натиск върху разходите за труд е умерен и се абсорбира от компаниите.

По-гъвкавите политици от ЕЦБ, главно от южните части на еврозоната, твърдят, че рисковете от рецесия се увеличават и високите лихвени проценти на ЕЦБ сега ограничават растежа много повече, отколкото е необходимо, което повишава риска инфлацията да занижи целевата стойност.

Но предпазливите относно инфлацията "ястреби", които все още са мнозинство, твърдят, че пазарът на труда остава твърде горещ, за да може ЕЦБ да се отдръпне, и че основният ценови натиск, за който свидетелстват упоритите разходи за услуги, повишава риска инфлацията отново да се покачи.

Новите икономически прогнози не допринасят за разрешаването на дебата.

Тримесечните прогнози на служителите на ЕЦБ показват, че растежът през тази година ще бъде малко по-нисък от прогнозирания през юни, докато инфлацията все още се вижда отново на целевото равнище едва през втората половина на следващата година.