Икономиката на Украйна ще нарасне през 2023 г. с 1% след спад от 30%, очакван до края на 2022 г. Това се посочва в публикувания в четвъртък доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за състоянието на икономиката в региона, предава Reuters. Що се отнася до Русия, прогнозите са за спад от 3% след загуба на 3,5% от БВП през 2022 година.

Прогнозата се основава на предположението, че боевете ще бъдат ограничени до настоящата конфликтна зона, която до февруари 2022 г. е била отговорна за по-малко от 20% от националния БВП. В този случай експерти от банката със седалище в Лондон казват, че "реалната икономическа производителност [на Украйна] ще се стабилизира на около 70% от нивата от 2021 г.“

Анализаторите на банката предупреждават, че данните за БВП на Украйна ще бъдат силно зависими от хода на конфликта. "Освен ако няма стратегически промени на място, растежът на БВП в Украйна през 2024 г. ще бъде бавен, но поне положителен. Инфлацията в региона също може да остане над целта, особено в Украйна и Молдова, където пътят към възстановяване може да е по-дълъг “, се отбелязва в доклада.

Иначе, ЕБВР очаква високите цени на енергията и постоянната инфлация, които подкопават реалните доходи, да ограничат растежа в развиващите се страни в Европа, Централна Азия и Северна Африка.

ЕБВР намали прогнозите за растеж на региона до 2,1% от 3% за тази година, дори по-ниско от прогнозата от 2,4% за 2022 г. Инфлацията в региона на ЕБВР, който обхваща около 40 икономики, простиращи се от Казахстан до Унгария и Тунис, достигна средно 16,5% през декември след пика от 17,5% месец по-рано, въпреки че "дезинфлацията вероятно ще бъде по-плавна, отколкото пазарите очакват в момента“, според доклада на банката.

"Също така все още има несигурност, свързана с войната в Украйна, особено за страни, които са в географска близост“, казва главният икономист на ЕБВР Беата Яворчик пред Reuters. Растежът в региона също ще отслабне поради по-слабото представяне на Германия – най-голямата икономика в Европа – което ще доведе до "по-ниско търсене на износ“, добави Яворчик.

Около 80% от страните имат двоен дефицит както във фискалната страна, така и във външната търговия. В някои случаи - като Турция, Йордания и Румъния - тези дефицити надхвърлят 5% от брутния вътрешен продукт.

Растежът за Турция, единственият най-голям получател на средства от ЕБВР, беше ревизиран до 3% от 3,5% за 2023 г., без да се отчита въздействието на земетресението в прогнозите.

Банката очаква, че загуба до 1% от БВП би била "разумна оценка“, тъй като се очаква тласък от усилията за възстановяване през по-късните месеци на годината, се добавя в доклада.

Турция и съседна Сирия бяха разтърсени от опустошително земетресение на 6 февруари, което погуби повече от 41 000 души и остави милиони нуждаещи се от хуманитарна помощ, като много оцелели останаха без дом при почти минусови зимни температури.

Високите цени на енергията обаче също помогнаха на Русия да смекчи част от въздействието на санкциите, след като страната започна военната си интервенция в Украйна преди почти година. След като растежът спадна с 3,5% през 2022 г., се очаква икономиката да се свие с 3% тази година поради падащите цени на петрола, продължаващото въздействие на санкциите и фискалния натиск.