Нахлуването на Русия в Украйна изненада Европа, а опасенията за силата на алианса на НАТО нараснаха още повече, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп постави под съмнение ангажимента си към член 5 - клаузата за взаимна отбрана - въпреки че Вашингтон я използва, за да мобилизира европейската подкрепа след 11 септември, предава France24.

Това бе първият и единствен път, в който член 5 някога е бил задействан.

Промяната на американския президент към по-умиротворителен подход към Кремъл също предизвика тревога, като през миналия месец Съединените щати два пъти застанаха на страната на Русия при гласуванията за Украйна в ООН.

Както военните анализатори, така и европейските правителства признават, че заплахата от руска агресия е реална, днес дори повече, отколкото преди три години.

"Руската армия днес е по-голяма и по-добра, отколкото на 24 февруари 2022 г. Руснаците имат враждебни намерения срещу балтийските държави и източния фланг на ЕС“, коментира Александър Бурилков, изследовател в Института по политически науки (IPW) към Хайделбергския университет.

Според проучване, на което Бурилков е съавтор за аналитичния център Bruegel и Института в Кил, Европа може да се нуждае от още 300 000 военнослужещи, за да възпре руската агресия, в допълнение към 1,47 милиона военнослужещи на активна служба.

"При такъв голям брой нови военнослужещи ще трябва да се използва наборната военна служба“, смята той.

От Париж до Варшава лидерите се стремят да увеличат разходите за отбрана пред лицето на заплахите на САЩ да оттеглят гаранциите си за сигурност в Европа.

Но много страни, включително Франция и Великобритания, изпитват затруднения с набирането и задържането на войници. Възстановяването на някаква форма на национална служба - задължителна или доброволна - може да се окаже още по-трудно.

Принудителна военна служба в едно либерално общество

Мнозинството от французите като цяло подкрепят възстановяването на военната служба (86%) и дори на задължителната служба (53%), според проучване на Ipsos-CESI Engineering School, публикувано в събота.

Проучване на YouGov показва, че повечето хора в Германия (58%) също подкрепят задължителната военна служба за младежите, докато италианците и британците са разделени, а мнозинството от испанците (53%) са против нея.

Проучванията обаче показват също, че много европейци не са готови да защитават страните си на бойното поле.

"В едно либерално общество налагането на военни ограничения е станало почти невъзможно за изпълнение“, заявява Бенедикт Шерон, френски експерт, който изследва връзките между обществото и въоръжените сили.

"Докато няма инвазия на територията, приемането на политическите разходи за налагане на санкции на тези, които не се съобразяват с повикването, изглежда немислимо.“

След края на Студената война повечето европейски държави прекратиха задължителната военна повинност. Само девет държави - Гърция, Кипър, Австрия, Швейцария, Дания, Естония, Финландия, Норвегия и Турция - никога не са я прекратявали.

Литва възстанови наборната военна служба през 2015 г., година след като Русия анексира Крим.

Швеция последва примера ѝ през 2017 г., а Латвия - през 2023 г.

Но имайки предвид политическите и икономическите разходи, повечето от петте най-големи европейски държави, които харчат средства за НАТО - Франция, Германия, Обединеното кралство, Италия и Полша - не планират да направят участието във въоръжените сили задължително.

Полша, която прекрати наборната военна служба през 2008 г., наскоро обяви плановете си да предлага военно обучение на 100 000 цивилни граждани годишно, считано от 2027 г. Схемата ще бъде доброволна, но властите планират система от "мотивации и стимули“, заяви министър-председателят Доналд Туск.

Вероятният бъдещ канцлер на Германия, Фридрих Мерц, заяви, че подкрепя възстановяването на задължителна година, в която младите хора да могат да изпълняват военна или обществена служба. Министърът на отбраната на Италия Гуидо Кросето изключи възможността за възстановяване на националната служба, но подкрепя идеята за създаване на резервни сили.

Във Великобритания последните национални военнослужещи са демобилизирани през 1963 г. и правителството не планира да променя курса.

"Не обмисляме наборна военна служба, но, разбира се, обявихме значително увеличение на разходите за отбрана“, заяви министърът от кабинета Пат Макфадън.

Във Франция, където задължителната военна служба приключи през 2001 г., президентът Еманюел Макрон търси начини да насърчи младите хора да служат.

В коментари пред репортери, публикувани в събота, той заявява, че Франция вече не разполага с "логистика“, за да въведе отново задължителна служба, но иска да "разгледа начини за мобилизиране на цивилни граждани“ и ще направи изявление през следващите седмици.

Възстановяването на националната служба "би означавало превръщането на голяма част от армията в центрове за обучение“, коментира френският военен историк Мишел Гоя.