Конгресът на САЩ трябва да демонстрира готовността си да приложи Закона за военните правомощия и да поиска от администрацията на президента Джо Байдън да посредничи за мирно разрешаване на конфликта в Украйна, вместо да обсъжда опасната инициатива на бившия директор на ЦРУ Дейвид Петреъс за пряка военна намеса в конфликта. Това пише  пенсионираният полковник и бивш съветник на министъра на отбраната на САЩ в администрацията на Доналд Тръмп Дъглас Макгрегър в статия за The American Conservative.

По думите на Макгрегър  "очевидният интерес“ на Белия дом към неотдавнашното предположение на пенсионирания генерал Дейвид Петреъс - че Вашингтон и неговите съюзници може директно да се намесят в продължаващия конфликт в Украйна, като изпратят там войски, показва, че американската външна политика прави изключително странен завой. "Петреъс не обяснява защо САЩ се нуждаят от тези военни действия. Но не е трудно да си отговорите. Такава намеса има за цел да спаси украинските сили от поражение и вероятно да принуди Москва да преговаря при условията на Вашингтон, каквито и да са тези условия“, обяснява Макгрегър.

Петреъс обясни, че военните действия, които той предлага да се предприемат, не са пряка намеса на НАТО. Те ще трябва да бъдат извършени от "водени от САЩ многонационални сили“ — с други думи, както бе в Ирак. "Но Украйна не е Ирак и руската армия не е като иракската армия, която се придвижва в обикновени пикапи с автоматични пушки“, предупреждава Макгрегър.

Въпреки това предложението на Петреъс потвърждава две важни заключения, се подчертава в статията. Първо, то свидетелства за окаяното състояние на въоръжените сили на Украйна, които без подкрепата на чуждестранни наемници и "полски войници, воюващи в украински униформи“, сега не са в състояние да противодействат военно и продължават да губят жива сила, пише Макгрегър . Второ, това говори за опасения, че с настъпването на студовете ситуацията може да се промени в полза на Русия, отбелязва авторът.

"С други думи, истинското послание на идеята на Петреъс е, че единственият начин да се удължи животът на режима на Зеленски е пряката намеса на силите на Вашингтон и неговите съюзници, преди да е станало твърде късно“, пише Макгрегър. Подкрепящите ястреби в Белия дом, Пентагона и ЦРУ разчитат, че американците ще повярват, че вкарването на американски войски в Украйна без обявяване на война би помогнало за постигането на споразумение с Русия. Въпреки това е неразумно и доста опасно да се спори по този начин, подчертава авторът.

Според Макгрегър американците трябва да отхвърлят тази опасна идея, дори ако тя изглежда подходяща за някого. Още преди 30 години известният американски дипломат и историк Джордж Кенан написа, че "сме склонни сме придаваме твърде голямо значение на военните фактори в ущърб на политическите и в резултат на това свръхмилитаризираме отговорите си“, което води до хроничната неспособност на Вашингтон да обвърже развитието и използването на военната мощ на САЩ с постижимите цели на националната си стратегия, припомня Макгрегър.

Той също така признава, че някаква осезаема награда под формата на бъдещи назначения или финансови облаги със сигурност ще бъде обещана на Петреъс и неговите сътрудници, ако тази инициатива може да бъде популяризирана и осъществена. В същото време важните въпроси за това колко жива сила, материално-техническа инфраструктура, боеприпаси, медицинска поддръжка и други ресурси ще бъдат необходими за водене на бойни действия в Източна Европа и Украйна, се оказват на заден план, предупреждава авторът.

Той изчислява, че участието на сухопътните сили на САЩ в боевете, съчетано с разпространението на военна мощ по протежение на линия от 5000 мили през Украйна, област с размерите на Тексас, неизбежно ще отслаби и разпръсне бойната мощ. В същото време, дори ако изхождаме от предпоставката, че руският президент Владимир Путин се стреми да избегне широкомащабен конфликт и военна конфронтация със силите на САЩ и НАТО, това изобщо не е започва, че при подобно развитие на събитията Русия ще продължи да третира американските бази в Западна Европа или американските военни кораби като неприкосновени, алармира авторът.

И докато различни видове "странности" в американската политика не са ново явление, подобни предложения от Петреъс "сигнализират нещо много по-смущаващо от обикновена странност", се казва в статията. Според автора това също показва, че по отношение на интелектуалното и професионалното ниво на висшите военни лидери в САЩ има много какво да се желае. Конгресът трябва да изпълни задължението си да декларира готовността си да наложи Закона за военните правомощия и да изиска администрацията на Байдън да посредничи за мир, а не за война, заключава Макгрегър.