Историческата комисия няма роля при вземането на решението за съвместно честване на Гоце Делчев между С. Македония и България, каза председателят на македонската страна на Смесената комисия по историческите и образователните въпроси с България Драги Георгиев, като посочи, че решението е политическо, цитира думите му македонското издание “Република“

В гостуването си в телевизионно предаване Георгиев подчерта, че решението е жест на добра воля от двете правителства за отпускане на политическата атмосфера в двете страни.

"Виждам този политически жест като добра воля, като политическа воля на двете страни за отпускане на политическата атмосфера във връзка с най-чувствителните горещи въпроси, които съществуват“, добави той.

Георгиев смята, че обществеността трябва да бъде информирана по определен начин, че въпреки факта, че комисията все още обсъжда и не може да намери решение за това съвместно честване на Делчев, правителствата на двете страни като жест на добра воля решават да го почетат съвместно и го правят. Той допълни, че това е чисто политическо решение на правителствата и комисията няма участие в него, а те продължават да обсъждат Гоце Делчев.

Македонският историк заяви, че близо две години се работи за съгласуване на текст, който се отнася за Гоце Делчев, и който трябва да представи идеите защо двете страни трябва да празнуват Гоце Делчев и защо това е важно и за двете общества.

"Това би било само едно решение, едно предложение на комисията как може да бъде представен Гоце и в двете общества, не е решение на историографския спор между македонската и българската историография. Споровете за Гоце ще продължат, комисията не е цензурна инстанция, която от днес ще каже, че Гоце Делчев принадлежи само на една държава,“ казва Георгиев.

Той говори и за споменаването на възможна обща история и отбеляза, че тази фраза се използва и в Договора за приятелство и добросъседство. Тъй като не е точно дефинирано в споразумението, то "дава свободата на българската страна да го тълкува с чисто етническо съдържание.“

"Според българските му колеги обща история означава историята на един народ, тоест на българския народ от IX век до 1944 г., когато с образуването на Народна република Македония, в рамките на Федеративна Югославия, за една нощ се създава македонският народ, според тяхната интерпретация. Българската страна следва концепцията за нация, историческа нация, чието формиране започва през 9 век с, както твърдят, трайна етническа хомогенизация на прабългарското население и славянското население на територията на първата средновековна българска империя. Тогава се създава българският народ и тази приемственост на българския народ продължава до 1944 г. на територията на Македония и затова смятат общата история за история само на един народ, тоест на българския народ. Разбира се, влязохме в остър конфликт с тях за това, защото не приемаме такава интерпретация на тази фраза,“ каза Георгиев.

Историографията като наука, казва той, е разработила няколко концепции, които могат да обяснят допирните точки между две общества, две държави, две култури и това са термините, използвани в историографията като преплетена история, споделена история, обща история.

"Така че можем да говорим за обща история, бих казал в рамките например на Османската империя. Ние имаме обща история с всички народи на Балканите, които са били част от тази империя, защото живеехме в еднакви социални условия, населението имаше един владетел, плащаше едни и същи данъци и всичко това прави съвместното съществуване на едно население. В този смисъл ние имаме обща история с бившите народи на Югославия. Разбира се, във всички тези общности има специална микро история, микрокултура, фолклор на всички общности, но не можем да кажем, че нямаме обща история с всички народи, които са били в тази общност,“ каза Георгиев.

Той допълни, че твърденията, че има обща история на един етнос, тоест на българския народ от 9 век до 1944 г., и че е обща история само на един народ, "са научно неустойчиви и просто неприемливи.“

Георгиев заяви, че разговорите в комисията трябва да продължат, като част от процеса на диалог между двете страни за започване на преговори за присъединяване с Европейския съюз.

"Историческата комисия е част от този процес и тогава няма друг начин освен да продължим диалога. Опитваме се да бъдем максимално независими от политиката и на най-високо научно ниво. Трябва да се запази равенството и достойнството и на двете страни,“ каза още Георгиев.

Превод и редакция: Юлиян Марков