Драги Георгиев: Имало е българска окупация, но не е била фашистка
© Фактор, Македония
РСЕ: Професор Георгиев, отскоро страната има нов премиер. Имахте ли среща като Комисия с Димитър Ковачевски?
Д.Г.: Не, като комисия не сме имали среща с премиера Ковачевски.
РСЕ: Този нов подход, обявен от Ковачевски и българския министър-председател Кирил Петков за по-бързо разрешаване на спора със срок от шест месеца, всъщност оказва ли натиск върху вас в Комисията да постигнете резултати?
Д.Г.: Да, наложи се такова усещане, когато ставаше дума за сформиране на допълнителни групи в процеса на преговорите с Република България, но още от самото начало ние заехме ясна позиция, че историческата комисия не може да следва това темпо и да има срещи всеки месец. , така че споразумението е да има шест срещи годишно. Миналата година бяха договорени пет, така че добавихме още една среща допълнително през тази година, за да допринесем за динамиката на процеса на преговорите с Република България и това е нашето оптимално темпо, тъй като между срещите имаме много работа в условия за хармонизиране на възгледи, протоколи и др. Така че ще имаме шест срещи годишно.
РСЕ: През май тази година ще се навършат четири години от създаването на съвместната комисия, а впечатлението е, че все още имате силни разногласия с колегите от българска страна относно термина "обща история“. Професоре, Вашите български колеги настояват ли, че общата история предполага, че македонците до 1945 г. са били българи?
Д.Г.: Да, този термин се използва в Споразумението в члена, в който се говори за историческата комисия и не е дефинирано какво се има предвид под тази фраза "обща история“ и в това отношение влязохме в конфликт с нашите колеги от България.
РСЕ: Какво имат те предвид под този термин?
Д.Г.: Те подразбират, че това е история на един народ, тоест българския народ, която започва в средата на IX век, когато първата българска средновековна империя завладява територията на Македония. Според тях тогава става трайна етническа хомогенизация между дошлото от изток прабългарско население и славянското население, живеещо в този район, създава се българският народ и от тогава до 1944 г. има история само на един народ , тоест българския народ.
РСЕ: Значи македонският народ е възникнал след 1944 г.?
Д.Г.: Значи македонският народ, според възгледите на по-голямата част от българската историография, е създаден с, както се казва, инженерство на Комунистическата партия на Македония и Югославия, Коминтерна и Тито. Ние веднага категорично отхвърлихме подобно определение на фразата "обща история“ и дори настояхме с колегите да обърнем специално внимание на този термин, да дефинираме какво означава "обща история“, но това беше отхвърлено от нашите български колеги и сега изразът обща история остава една от пречките в нашата дефиниция на някои препоръки, както в учебниците, така и за общо честване (на личности и събития).
РСЕ: Друг въпрос, който често предизвиква полемика, когато и да се споменава, е терминът "български фашистки окупатор“. Как според вас трябва да се дефинира това?
Д.Г.: Според мен не можем да определим България като класическа фашистка държава, както можем да кажем за тогавашната фашистка Италия или нацистка Германия. Можем да третираме България като пронацистка, профашистка страна, но България не е фашистка държава по това време. Според мен терминът, който може да се използва тук, който трябва да бъде дискутиран, отново не можем да го наложим с нашето решение, разбира се, е да се използват термините окупация, инвазия и дори анексия, защото тези територии биха били присъединени към България. ако силите на Оста бяха победили, но не и терминът българска фашистка окупация. Профашистка - да, но фашистка - не. България не е била фашистка страна според мен, както и според вижданията на много учени на Запад в България не е имало фашистка система. Там е имало авторитарен режим на цар Борис III, който спира работата на българския парламент, но България няма фашистки режим. Вътре в страната има, условно казано, фашистки движения, които имат фашистки идеи в себе си, но те не са в самата българска държава, в структурата на държавните органи. Така че от тази гледна точка, най-правилно би било да се използват термините "българска окупация“ или "българска инвазия“.
Превод и редакция: Юлиян Марков