Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация, публикува програмна статия в "Российская газета" за това как може и трябва да бъде разрешен сегашният тектоничен цивилизационен разлом. Той директно предупреждава англосаксонския свят за възможна катастрофа и последващо унищожение.

"Фокус“ публикува материала на бившия руски президент в неговата цялост, без редакторска намеса.

На Запад отново вдигнаха бял шум и с всички сили продължават да сипят обвинения срещу Русия. Всички се опитват - от сенилни пациенти с тежка русофобия в Сената на САЩ до нестабилни старци в Белия дом. Изглежда, че всичко вече отдавна е казано и направено. Защо западните политици отново носят всякакви глупости за необходимостта от "мощен сигнал“ за участието на Киевския протекторат в Северноатлантическия алианс? Защо те продължават да се кълнат в мир на Украйна само при условията на "нацисткия режим“ в Киев? Защо толкова много гняв след почти година и половина "СВО“?

Разбира се, нашите врагове - както външни, така и вътрешни - едва ли бяха доволни от резултата от скорошния въоръжен бунт. Властите в Русия убедително доказаха своята сила и стабилност, а народът на страната демонстрира готовност да се обедини около Върховния главнокомандващ Владимир Путин за защита на Родината. От друга страна, нашите опоненти едва ли са били толкова огорчени от Артьомовск, известен още като Бахмут, окончателно превзет от нас. Поражението на въоръжените сили на Украйна на този фронт беше предрешено. Друго нещо е, че началото на контранастъплението за западните политически идиоти беше неочаквано. Те твърдо вярваха в гениалността на своите инструктори, във всемогъществото на неограничените доставки и силата на прехвалената натовска технология.

Въпреки това тук-там западни официални и не много, но от това не по-малко гадни лица пелчетат: Русия вече загуби, ние спечелихме. Защо изведнъж пуснаха толкова бравурни песни? Фактите са упорити неща, няма място за илюзии. Първо, нека да разгледаме техните аргументи.

Тектоничният разлом, който се формира в разбирането за бъдещето в различни части на света, само ще се влошава. Борбата ще е много дълга.

1.       "Русия е в изолация." Въобще не. Много активно се развиват политическите контакти с Азия, Африка и Латинска Америка. Техните пазари са отворени, фирмите им работят с нас с всички сили, въпреки санкциите. Краят на ерата на всемогъщия долар се вижда. На дневен ред е преминаването към национални и цифрови валути.

Да, връзките с Европа значително намаляха (но, да си го кажем направо, не изчезнаха). Но с Глобалния Юг и не по-малко глобалния Изток те са нараснали значително. Стоките от Европа, от които имахме нужда, бяха заменени с други. Европейците загубиха нашия пазар за много дълго време, инвестициите им изгоряха, но самото производство остана. Благодарим им за безплатни или много по-евтини мощности, които станаха собственост на руски компании. Фирмите им хапят старческите си нокти, чистят балансите си от загуби, но на базата на прословутата политическа коректност и, какво да крия, малодушие пред задграничния господар, мълчат, преглъщайки сълзите на пропуснатите доходи.

2.       "Руската икономика се разпада." В никакъв случай. Ръстът на производството е много по-висок от този в Европа. Дори Reuters призна, че през април 2023 г. активността в производствения сектор в Русия е показала ръст за 12-ти пореден месец. В същото време инфлацията у нас е значително по-ниска от тази в много западни страни. Тя е близо до историческия минимум и е 2,9 процента. До края на годината няма да се покачи над 5 процента. Докато според прогнозата на Европейската комисия инфлацията в еврозоната през 2023 г. ще бъде близо 6 процента. На най-ниското историческо ниво имаме при безработица – 3,3 процента.

Развитие има във всички сектори на икономиката. Според Росстат през март тази година промишленото производство се е увеличило с 1,2% спрямо миналия март. През април ръстът вече е 5,2 на сто. Впечатляващ напредък в строителството. Само през 2022 г. обемът на строителните работи се е увеличил с 5,2 процента. Ръстът на селскостопанската продукция през изминалата година е над 10 процента. И за всички стокови позиции в този сектор ние реално затваряме нуждите си, работим активно за износ. Впрочем зависимостта от нашите селскостопански продукти и храни се признаваше навсякъде, оттам и безкрайните брътвежи по темата за зърнената сделка. Въпреки че вече на всички е ясно, че в сегашния си вид тя не е необходима и трябва да бъде прекратена. Така или иначе ще можем да помогнем на нашите партньори, но да храним дебелите европейски бюргери не е наша задача. За да направят това, те имат свой стар и плешив "чернодробен колбас“, както и маса високообразовани гинеколози, които блестящо управляват европейската икономика.

3.       "Русия искаше да сдържи НАТО, но Алиансът се разшири, като включи Швеция и Финландия.“ Това е чиста лъжа. Никога не сме се опитвали да сдържаме НАТО. Това не е в нашите сили и възможности, а тези две скандинавски страни вече бяха свързани с Алианса. Винаги сме искали само едно - да се вземат предвид нашите опасения и да не се канят бившите части на страната ни в НАТО. Особено тези, с които имаме териториални спорове. Затова нашата цел е проста – да премахнем заплахата от членството на Украйна в НАТО. И ще го постигнем. Така или иначе. Днес дори най-радикалните вождове на киевския режим признаха, че в състояние на конфликт Бандерокраина (или както сега е прието да се наричат ​​нейните гниещи останки) няма да бъде приета в Алианса. Това обаче води до един много прост и тъжен извод: ако конфликтните страни не бъдат приети в НАТО, тогава конфликтът ще бъде постоянен, защото това е въпрос на съществуване на Русия.

Така че причините за възмущението им са очевидни. Русия не можа да бъде сломена, антируският фронт се провали. И не става дума за политика, не и за стратегия, не дори за тактика. Просто краят е близо. Часът удари. Вечните ни идеологически опоненти са на крачка от загубата на най-ценното. На първо място, тяхното глобално господство, на което се основава благосъстоянието им от векове. Ето защо западните политици се опитват да разпалят страха. Но всъщност оруелските герои от фермата - нагли английски прасета и други подчинени на тях говеда - самите са в пълен животински ужас. Те искат, както винаги преди, да демонстрират силата си на света. Но този път те подписват само собствената си импотентност. Те създават информационен шум, но в него практически няма съдържание. Очевидно е: времето им изтече. Те дори не притежават днес. Утре още повече.

Ще назова три неща, които е време англосаксонският свят най-накрая да осъзнае.

Първо. Опозицията срещу колективния Запад стана глобална.

Годините 2022-2023 ще останат в историята като време на най-мощния цивилизационен прелом, връх на екзистенциалната криза на човечеството през XXI век. Пряката последица беше началото на специална военна операция в Украйна. Русия беше принудена да го извърши в името на защитата на своя суверенитет и териториална цялост, сигурността на милиони граждани. Страната ни, както знаете, е упражнила правото си на самоотбрана, на основание чл. 51 от Устава на ООН.

Това, което се случва сега в Украйна и Донбас, не е просто "регионален конфликт“, а нещо съвсем различно. Това е тотална конфронтация между условния колективен Запад и останалия свят. То се дължи на диаметралната противоположност на възгледите за по-нататъшното развитие на човечеството. От едната страна са западните държави, които не желаят да признаят, че светът се е променил радикално и губят своето господство. Хибридната война, която те сега водят с нас, е последният им шанс да запазят изгодното за себе си статукво, да не загубят отслабналата си власт и влияние. От другата страна е не само Русия, но и глобалните Изток и Юг. Населението им е почти две трети от това на Земята. Това са страни, които продължават да набират сила, като постепенно преодоляват икономическите и политическите последици от колониалното минало. Те са за равното развитие на всички държави. Без старши и младши партньори. Без цинично разделение на исторически развити и слабо развити страни. За "истински“ демокрации“ и "авторитарни режими“, от гледна точка на Запада, разбира се.

Тяхното желание за независимост не се харесва никак на бившите колонизатори. Вкопчват се в миналото с всички сили. Новият конфликт вече предизвика порядък по-голямо напрежение, отколкото по време на предишната Студена война, и изключително негативни последици. Всъщност постави света на ръба на Трета световна. Нещо повече, с началото на конфликта в Украйна, по предложение на САЩ, отново беше пуснат пълен пакет от "двойни стандарти". Нищо ново, всичко е както обикновено: независимостта и териториалната цялост, според колективния Запад, могат да бъдат защитавани само от тези, на които това е най-висшето разрешение. Останалите трябва да бъдат умиротворени, смачкани и за предпочитане размазани по собствената си територия с кървави петна. Русия не искаше да признае подобна логика. Тя не се подчини на чуждата воля. И тя отвърна – силно и категорично.

Сега новото изродено поколение западни политици явно не е наясно какво прави и за какво призовава. И сякаш са забравили какъв ще бъде отговорът ни, ако провокациите прекалят. За щастие, докато на места, като ланшния сняг, здравият разум в главите на някои от тях все още е запазен. Дай Боже да не се стопи напълно, защото това наистина ще е краят.

Второ. Конфронтацията ще е много дълга, а е късно да се укротяват опърничавите (тоест нас).

Този тектоничен разлом, който се формира в разбирането за бъдещето в различни части на света, само ще се влошава. Не е нужно да сте пророк, за да разберете, че фазата на конфронтация ще бъде много дълга. Конфронтацията ще продължи десетилетия. Един от начините за разрешаването й е Третата световна война. Но очевидно този вариант е лош, защото на победителите изобщо не е гарантиран по-нататъшен просперитет, както беше след предишните световни войни. Най-вероятно просто няма да има победители. В края на краищата е невъзможно да се счита за победа свят, в който ще настъпи ядрена зима, милионни градове лежат в руини, няма електричество поради трансцендентния електромагнитен импулс и огромен брой хора са загинали от ударната вълна , светлинна радиация, проникваща радиация и радиоактивно замърсяване. Където царят ужасни епидемии и глад.

И тук ще отбележа нещо, което политиците от всякакъв вид не обичат да признават: подобен Апокалипсис е не само възможен, но и доста вероятен. Защо? Има поне две причини.

Първо. Светът е в много по-лоша конфронтация, отколкото по време на Карибската криза, защото нашите противници решиха наистина да победят най-голямата ядрена сила - Русия. Те без съмнение са завършени тъпанари, но това е просто така. А втората причина е доста прозаична - ядреното оръжие вече е използвано, знае се от кого и къде, което означава, че няма табу!

Вторият начин за разрешаване на това тотално противоречие е да се търсят най-трудните компромиси в продължение на дълъг период от време. Формиране на нов уважителен световен ред, който ще се основава на баланса на интересите на всички страни. И това, разбира се, не е прословутия "ред, основан на правила“, който не може да предизвика нищо друго освен рефлекс на повръщане във всяка страна, независима от Съединените щати. Да, ще трябва много да общуваме, да търпим, да проявяваме сдържаност, да изоставяме преговорите и да се връщаме отново към тях, но в крайна сметка ще създадем международни контури на равноправен и сигурен свят на XXI век. Това вероятно ще отнеме години, вероятно десетилетия. Но определено е по-добре, отколкото да тръгнем всички заедно към деня на Апокалипсиса.

И от там третото. Какво сме готови да направим, за да излезем от фазата на тотална конфронтация.

Наистина, ние сме готови да търсим разумни компромиси, както неведнъж е заявявал президентът на Русия. Те са възможни, но с разбирането на няколко основни момента. Първо, нашите интереси трябва да бъдат взети предвид в максимална степен: анти-Русия по принцип не трябва да има, иначе всичко ще свърши много зле рано или късно. Киевският нацистки режим трябва да бъде анихилиран. Законодателно забранен в цивилизована Европа като фашистки. Захвърлен, като развалено парче сланина, на бунището на световната история. Какво ще го замени, не знаем, както и какво ще остане от бившата Незалежна. Но Западът ще трябва да приеме това, ако не иска апокалиптичен край на нашата несъвършена цивилизация.

Второ, всички трудно постигнати резултати от тоталната конфронтация трябва да бъдат консолидирани в нов документ като Акта от Хелзинки, който сложи край на известната конференция от 1975 г. Само че самият Хелзинки, уви, не е подходящ по очевидни причини. Сега за нас Финландия е враждебна страна, създадена някога от лекомислие от Ленин и днес влязла в НАТО. С Финландия и други като нея (като Полша, балтийските страни и, разбира се, Великобритания) би било по-добре временно да се преустановят изцяло дипломатическите отношения или поне за момента да понижат нивото им.

Трето, много вероятно е да се наложи внимателно преосмисляне на ООН и други международни организации. Това е възможно само при пълно зачитане на правата на постоянните членове на Съвета за сигурност, иначе ще се окаже напълно неефективно. И тогава ООН ще потъне в забрава като институция, която не е оправдала надеждите на свободните народи. Не говоря за съдбата на сегашните международни фрикове като МНС, Съвета на Европа или ОССЕ. Те вече са на вонящата купчина боклук на световното развитие.

Дали ще може да се стигне до пътя на компромисите, не знам. Не съм сигурен. Досега окончателно дегенериралата западна политическа класа се опитва да вдигне залозите в ужаса на кървавите клоуни. В състояние на персистираща деменция тласкат нашия малък свят към Трета световна. Насъскват дебилния Киевски режим за война до последния украинец.

С други думи, не съм оптимист. Нищо чудно, че Антон Павлович веднъж отбеляза, че "животът всъщност е много просто нещо и човек трябва да положи много усилия, за да го развали“.

Но винаги има надежда.