Изненадващата офанзива на украинските въоръжени сили на руска територия в Курска област от 6 август изглежда е била успешна досега, като в момента в Русия са разположени около 6000 украински войници. По непотвърдена информация от Киев те са превзели 1250 квадратни километра и 92 села. Украинският президент Володимир Зеленски гордо заяви, че тази атака означава края на Путин ("Курск е последният акт на Путин“). В началото на седмицата той също каза: "Като цяло тази операция беше най-голямата инвестиция в освобождаването на украинци от руски плен“, пише германското издание Die Welt в материал, представен без редакторска намеса от "Фокус“.

Така той назова истинската цел на Курската операция. Това реалистично ли е? За съжаление - не. Напротив: въпреки че атаката срещу руска територия, която досега беше доста успешна, смути руския президент Владимир Путин, тя е и мотивационен тласък за украинския народ и позволява на войната в Украйна да премине в нова фаза. В крайна сметка обаче този ход може значително да ускори края на отбранителната кампания на Украйна срещу руския агресор и преговорите, които продължават от февруари 2022 г. От това ще спечели Русия, а не Украйна. Защо?

Първо, готовността на Запада бързо да доставя спешно необходими оръжия вероятно ще намалее, вместо да се увеличи в краткосрочен план. Американският военен анализатор Майкъл Кофман подчертава, че западните страни сега може да се въздържат от предоставяне на допълнителна помощ, за да избегнат риска от ескалация.

Това се доказва от много неща, като например реакцията на западните правителства до момента: вместо насърчение и съобщения за нови доставки на оръжие, имаше мълчание. С тази атака Украйна се опита да покаже на Запада на какво са способни нейните войници. Атаката е и отчаяна молба за помощ за получаване на повече западни оръжия. Но ако Курската операция се провали, Западът ще достави още по-малко оръжия, а западната подкрепа за Киев ще продължи да намалява, защото надеждата за украинска "победа“ ще изчезне завинаги.

Второ, Украйна най-вероятно няма да може да задържи завоюваните територии. За да направят това, въоръжените сили ще трябва да копаят дълбоко. Според полковник Маркус Рейснер от Министерството на отбраната във Виена обаче Киев не разполага с необходимото тежко инженерно оборудване, като например мощни багери. Освен това украинските войници са под постоянен обстрел от руска артилерия, дронове и фугасни бомби, а под прикритието на горите са атакувани от бойни хеликоптери.

Факторът време играе в полза на Москва: Русия може постепенно да въвежда нови войски и разполага с достатъчно войници и оръжия, за да прекъсне постепенно доставките на украинските въоръжени сили. Според Райзнер за контранастъпление в Курска област са необходими между 20 000 и 25 000 руски войници. Москва може да се справи с тази задача. Грубо казано, в средносрочен план Украйна ще се сблъска с катастрофа в Курска област, подобна на германската 2-ра бронетанкова дивизия в Ардените през 1944 г.