За да разберете състоянието на руската икономика и отношенията й със Запада, най-добре е да погледнете отблизо газовата компания Газпром. Тази компания с почти 500 000 служители е един от най-големите руски данъкоплатци. Едва ли има друга компания от империята на Владимир Путин, която да демонстрира по-нагледно устойчивостта на обрати и трудности, пише германското издание Die Welt в материал, представен без редакторска намеса от "Фокус“.

От едната страна е обемът на износа, който миналата година падна с 46% в резултат на факта, че Западът обърна гръб на руските доставчици и започна активно да ги ограничава. Но от другата са приходите, които може да са достигнали рекордните 80 милиарда долара през същия период, тъй като високите цени повече от компенсират ниския обем и вече са довели до рекордна печалба от 34 милиарда долара през първата половина на годината.

В допълнение, налице е продължаващата съзависимост на Европа, където страховете за следващата зима вече бушуват, въпреки факта, че сега тя получава само 1/4 от вноса на газ от Русия. В резултат на това Газпром е изправен пред години на глад, след като приходите от износ вече са паднали до 3,4 милиарда долара през януари тази година от 6,3 милиарда долара през януари миналата година.

Въпреки че тази комбинация сама по себе си е доста парадоксална, Газпром също демонстрира аномалия, която руската икономика не познаваше в предишните години на криза и която прави настоящата криза толкова уникална, колкото и озадачаваща: Газпром сега инвестира повече от всякога.

През октомври инвестиционната програма е увеличена със 70% спрямо октомври 2021 г. За 2023 г. е планирано увеличение с още 30%. Ако в Газпром подобно развитие на събитията може лесно да се обясни с временни свръхпечалби, то за икономиката като цяло всичко не е толкова просто. Според предишни оценки БВП е спаднал с 2,5-3,5% през миналата година.

Това обикновено е индикатор, че инвестициите ще намалеят още повече, защото вътрешното търсене е намаляло, чуждестранните компании са напуснали и местните компании са се озовали в несигурна ситуация.

Това се случи при предишни кризи в Русия през 2009 г. (финансова криза) и 2015 г. (първите санкции в резултат на анексирането на Крим през 2014 г.). Ако тогава БВП се е сринал със 7,8% и 3,7%, то в първия случай инвестициите са спаднали два пъти, а във втория - четири, сочат данни на Bloomberg.

Миналата година нещата бяха съвсем различни: въпреки спада на БВП, инвестициите се увеличиха с 6%, въпреки че Министерството на икономиката прогнозира спад до 20% малко след началото на войната.

"Рецесията в Русия не прилича на никоя досега“, заяви Александър Исаков, главен руски икономист в Bloomberg. "При нормален спад частните инвестиции страдат най-много, докато потреблението на домакинствата намалява най-малко. Но не и в този момент".

Причината за нетипичната криза се крие главно във факта, че Русия буквално плуваше в пари. Нетните изходящи потоци на частен капитал достигнаха огромните 250 милиарда долара миналата година, което се равнява на около 12% от брутния вътрешен продукт, най-големият такъв случай в историята на страната, според оценки на централната банка.

Само прекомерният търговски излишък от 280 милиарда долара напълно компенсира това. Руската митническа служба съобщи, че стойността на общия износ на стоки се е увеличила с 18% до най-високата стойност за всички времена от 580 милиарда долара.

Приходите само от износ на петрол и газ, според оценки на Министерството на икономиката, са нараснали рязко до 337 милиарда долара от 245 милиарда долара през 2021 г., тъй като цените скочиха и Русия успя да пренасочи експортните потоци от Европа към Азия.

Това създаде финансовата основа за увеличаване на разходите. До голяма степен те бяха изтласкани от държавата, която като цяло се превърна в "рог на изобилието“, след като се отказа от предишния курс на строги икономии и в резултат на волево държавно решение взе около 20 милиарда долара от Газпром като специални дивиденти.

Правителствените разходи са нараснали с 26%, пише Олег Вюгин, икономист и бивш заместник-ръководител на Руската централна банка, в своя анализ: "Допълнителното финансиране възлиза на около 5,5 трилиона рубли“.

Разбира се, само част от тях отидоха за инвестиции. Но особено в отбранителната индустрия или в строителната индустрия, която беше подхранвана от правителствената програма за хипотетични заеми, те бяха съдбоносни.

Но не само това, което беше допълнително спечелено през военната 2022 г. благодарение на печелившия износ, изведнъж стана достъпно за инвестиции. "Самите компании – отбелязва още Вюгин – вече започнаха военната година с "тлъста възглавница“.

Причината за това е силното икономическо възстановяване след 2020 г., което доведе до достигане на икономически растеж от почти 5% до края на 2021 г. В резултат на това корпоративните финансови резултати надминаха 2020 г. три пъти.

Едва през третото тримесечие на 2022 г. приходите започнаха да намаляват. Според Централната банка на Русия по-голямата част от компаниите през 2022 г. или са увеличили инвестициите си, или са ги оставили на същото ниво.

Но в какви инвестиции всъщност са отишли ​​парите? Както се посочва в доклада на Централната банка по този въпрос, от една страна, става дума за успешното продължаване на онези проекти, които бяха замислени и започнати още преди началото на войната.

От друга страна, става дума за преструктуриране на икономическите отношения и технологични процеси, както и за развитието на собственото производство на държавата - което също беше инициирано от частния сектор - за заместване на вноса, нуждата от който вече не беше необходима поради санкциите.

В Псковска област, например, в Западна Русия, близо до границата с Естония, започна изграждането на завод за производство на индустриални батерии, за да се намали делът на вноса в този сегмент с една четвърт.

В централната руска Чувашия на Волга химически завод започва да произвежда водороден прекис, който трябва да покрие напълно вътрешното търсене. В южната част на Русия се работи за създаване на клъстер за производство на трактори. А близо до Москва вече са пуснати нови заводи за производство на хидравлично оборудване и лекарства.

Общото между тези проекти е, че се разглеждат предимно като отговор на новите условия за компенсиране на намаления внос. Централната банка говори за "обратна индустриализация".

Минната индустрия, традиционно важна инвестиция, отново представлява повече от една пета от инвестициите през миналата година. Вложени са много средства и в логистиката, тъй като заради санкциите стоковият поток трябваше да бъде пренасочен - от запад на юг и изток.

Това засяга и петролната промишленост и газовия гигант Газпром, чиято нова инвестиционна програма цели изграждането на нови производствени центрове в Източен Сибир и газопроводи за вътрешен транспорт и износ. Кремъл настоява корпорацията да построи 24 000 километра нови газопроводи, за да осигури газ на 538 000 къщи и апартаменти в Русия до 2025 г.

Занапред всички тези тенденции през 2022 г. няма да променят факта, че аномалната криза, белязана от мобилизирането на излишни пари, вероятно ще се превърне в нормална криза тази година, казват много икономисти.

Олег Ицхоки, руски икономист от Калифорнийския университет, пише в своя анализ, че намаляващите приходи от износ ще доведат до това бюджетният дефицит да стане хроничен и рублата да се обезцени, което също ще навреди на вътрешното търсене. И инвестиционната тенденция също ще се обърне.