Бъдещото правителство на Германия представи своето коалиционно споразумение. Трипартийната коалиция планира множество инвестиции в образованието, дигитализацията, научните изследвания и климата. Междувременно един важен въпрос все още не е напълно изяснен: как ще бъде платено всичко това, отбелязват в редакцията на националния ежедневник Die Welt.

Едно от основните искания на "Зелените“ в предизборната кампания бе държавата да харчи допълнителни 50 милиарда евро годишно за бъдещи инвестиции - в допълнение към 50 милиарда евро, които вече са планирани за инвестиции всяка година.

Свободната демократическа партия не иска да знае и дума за това и предупреди за твърде "небрежно боравене“ с нови дългове. Т.нар. аварийна спирачка, заложена в Основния закон, трябва да остане в действие и да бъде активирана отново от 2023 г.

Резултатът е изречение, в което поддръжниците и на двете партии успяха да се припознаят. "В рамките на конституционната дългова спирачка ние ще гарантираме необходимите бъдещи инвестиции, особено в опазването на климата, дигитализацията, образованието и научните изследвания, както и инфраструктурата“.

Коалиционното споразумение обаче не дава конкретен отговор на въпроса как да се плати всичко това. При представянето на документа определеният за федерален министър на финансите Кристиан Линднер само обеща, че Германия ще остане "застъпник на стабилните финанси“. Но "Зелените“ също така успяха да прокарат разпознаваемите си точки в преговорите за коалиция относно публичните финанси.

Едно нещо е ясно: Фондът за енергия и климат (EKF) ще играе специална роля през следващите години. Предстои той да се развие до Фонд за климат и трансформация (KTF) и значително да се увеличи.

За целта новото правителство възнамерява да използва средства от предвидени в бюджета и неизползвани кредитни разрешения за 2021 г. Парите се използват не само за инвестиции, но и за финансиране на други проекти по EKF. В договора не е посочена точната сума. Във всеки случай става дума за десетки милиарди евро.

При финансовия министър Олаф Шолц (ГСДП) 26 милиарда евро вече са потекли в EKF. При Линднер скоро ще бъде добавена средна двуцифрена сума от милиарди. Става очевидно, че от 240 милиарда евро, които Шолц е предоставил на себе си от Бундестага като кредитна линия за борба с кризата през 2021 г., тази година вероятно ще са необходими само около 180 милиарда евро - до края на октомври бяха похарчени 146 милиард евро.

И това не е всичко. В коалиционното споразумение се казва още: "С федералния бюджет за 2022 г. ще проучим как можем допълнително да укрепим фонда за климата и трансформацията в рамките на конституционните възможности“. През 2022 г., както вече е известно, спирачката за дълга трябва да бъде спряна отново.

Според предишните планове, които Шолц и Линднер наскоро потвърдиха, тогава ще бъдат поети почти 100 милиарда евро нов дълг. Тази сума очевидно е предназначена не само за борба с пандемията от коронавируса и последствията от нея, но и за бъдещи инвестиции.

"Коалицията планира голяма глътка от бутилката за 2022 г., когато става дума за националния дълг“, каза икономистът Йенс Бойсен-Хогфе от Килския институт за световна икономика (IfW). Нетните заеми вероятно ще бъдат огромни.

Тъй като спирачката на дълга ще бъде спряна през 2022 г. и погасяването на "дълга от коронавируса“ ще бъде значително удължено, ще има място за нови заеми. Новата коалиция първоначално ще изсмуква федералния бюджет със заеми през първата година, а след това ще се върне към курса на консолидация.

Той не гледа на ситуацията негативно. "Положително е, че текущото дългово финансиране се избягва, енергийните и климатичните фондове осигуряват надеждно предназначение“, каза Бойсен-Хогриф.

При сегашните благоприятни условия за финансиране не съществуваше сериозна заплаха за устойчивостта на публичните финанси. Въпреки това, ако фондът за енергия и климат не се използва ефективно, ситуацията може да стане критична.

Ларс Фелд, директор на института "Валтер Ойкен“ във Фрайбург приветства в първоначална реакция, че "проблемите с недостатъчната инвестиционна активност в Германия сега са правилно признати“.

При това обаче трябва да се има предвид, че обемът, който може да бъде мобилизиран с него, остава в правно тесни рамки. Той вижда поредното заобикаляне на спирачката за дълга в планирания фонд за трансформация на държавната банка за развитие KfW, която също би трябвало все повече да поема рискове за частните кредитори, когато инвестира в опазване на климата.

Превод и редакция: Тереза Герова