Der Standard: Партията на Кикл има само един реален шанс да управлява
©
"Партията на свободата“ спечели изборите, стана ясно в неделя вечерта според първите прогнози. Но тя вероятно има само един шанс да управлява: заедно с Австрийската народна партия (АНП) на досегашния канцлер Карл Нехамер. По отделно НЕОС и Зелените нямат мнозинство с "Партията на свободата“, но и в противен случай те не биха искали да управляват с нея. В момента социалдемократите (СДПА) също толкова яростно отхвърлят коалиционното сътрудничество с партията на Кикл. Така, въпреки всичко, нещата не изглеждат добре за победилата крайнодясна партия, коментират от редакцията.
Ето кои коалиционни варианти са математически възможни и допустими и от гледна точка на политическата реалност
1. Синьо-тюркоазено – "Партия на свободата на Австрия“ и АНП
Двете имат най-явни допирни точки. Сътрудничеството между двете партии би било сътрудничество между победителя в изборите и втория - отдавнашна рецепта за коалиции в Австрия. Има обаче няколко препятствия пред синьо-тюркоазено правителство.
За "Партията на свободата“ изборната им победа може дори да е пагубна по отношение на формирането на коалиция. Защото АНП ще има голям интерес да определи името на бъдещия канцлер. "Партията на свободата“ обаче не е готова да предаде канцлерския пост на АНП и с оглед изборния им резултат ще претендират за него.
АНП има отлична позиция за преговори. Реално погледнато "Партията на свободата на Австрия“ може да формира коалиция само с АНП, но АНП се появява във всеки възможен коалиционен вариант - така че ще бъде част от следващото правителство, ако приемем, че партията на Кикл и СДПА не успеят да се договортят.
Друга пречка за синьо-тюркоазената коалиция е самият Кикл като личност. По време на предизборната кампания (настоящият) канцлер и лидер на АНП Карл Нехамер го описа като враг на държавата, с когото никога не би сформирал коалиция, дори и никога да не изключва "Партията на свободата на Австрия“ като възможен партньор. Така че или Кикл, или Нехамер ще трябва да се оттегли, за да стане коалицията възможна.
Не може обаче да се изключи, че двете в крайна сметка ще постигнат споразумение. Те имат много общи неща: сходни икономически програми, сходни позиции в областта на миграцията и значително припокриване на мненията по въпроси, свързани с политиката на идентичността.
Някои политически наблюдатели твърдят, че АНП първоначално може да преговаря с други партии дълго време, но тези преговори ще се провалят. В крайна сметка синьо-тюркоазената коалиция все пак може да дойде на власт във Виена.
2. Тюркоазено-червено – АНП и СДПА
От неделя вечер сътрудничеството между АНП и СДПА - наричано някога "голяма коалиция“, няма общо мнозинство след тези избори - не в проценти, а като мандати поради изборната аритметика. В момента те имат общо 93 мандата, с два повече от минимума. Това мандатно мнозинство обаче би било изключително тънко. Ако само двама депутати са болни по време на гласуване, мнозинството би се изпарило. Така че няма да е много стабилно.
3. Тюркоазено-червено-розово – АНП, СДПА и НЕОС
Коалиция от трите партии също е математически възможна и също възможна от гледна точка на реалната политика. Освен синьо-тюркоазено или тюркоазено-синьо, този тристранен вариант вече се считаше за реалистичен коалиционен сценарий в навечерието на изборите. Всъщност трите партии вече имат ясно мнозинство заедно.
Трудностите? Австрия никога не е била управлявана от три партии едновременно на федерално ниво. От 40-те години на миналия век не е имало тройна коалиция и партиите нямат опит.
В допълнение, трите партии имат твърде малко допирни точки. Това означава, че ще трябва да се намерят много компромиси. Коалиционните преговори вероятно ще се проточат и със сигурност комбинацията АНП, СДПА и НЕОС е по-привлекателна от вариант, който включва Зелената партия.
4. Тюркоазено-червено-зелено - АНП, СДП и Зелени
Вторият възможен тристранен вариант би бил сътрудничеството между АНП, СДП и Зелените. Карл Нехамер вероятно би имал проблем с тази правителствена констелация.
След пет години сътрудничество, Зелените са масово непопулярни сред членовете на АНП. Настоящият министър на климата Леонор Гевеслер по-специално се възприема като червен флаг за много консерватори - за Зелените обаче тя също би била логичният кандидат за министър в следващото правителство. Във всеки случай Нехамер би имал голяма нужда от обяснения в своята партия, ако внезапно потърси подновяване на сътрудничеството със Зелените, които от дълго време са непопулярни в страната.
По отношение на програмата АНП и Зелените имат малко припокриване; ако към "сместа“ се добави и СДПА, става още по-трудно. Тюркоазено-червено-зелена коалиция вероятно ще бъде предшествана от дълги преговори. За да се гарантира, че правителството няма да се "самоблокира“ по-късно, ще трябва да се договорят съществени въпроси, които да бъдат включени в правителствена програма.
5. Тюркоазено-розово-зелено – АНП, НЕОС и Зелени
Коалицията се смята за възможна. Лидерът на НЕОС Беате Майнл-Райзингер и лидерът на Зелената партия Вернер Коглер демонстрираха по време на предизборната кампания, че се разбират доста добре. Не е мислима обаче коалиция от две или три партии, в която двете да се коалират помежду си.
6. Червено-НЕОС-Зелено
В мнозина в СДПА и вероятно също сред повечето от Зелените, най-популярната коалиция би била лявоцентристко правителство, съставено от СДПА, НЕОС и Зелените. Въпреки това, математически това не е било възможно след нито едни парламентарни избори от основаването на НЕОС през 2012 година досега.
7. Синьо-червено- СДПА и "Партия на свободата на Австрия“
СДПА и "Партията на свободата на Австрия“ вече са работили заедно - на федерално ниво през 80-те години на миналия век при "червените“ канцлери Фред Синовац и Франц Враницки и вицеканцлера на "Партията на свободата на Австрия“ Норберт Щегер. Вече е имало червено-сини и синьо-червени коалиции в Бургенланд и Каринтия. След изборите през 2024 година такова сътрудничество би било математически възможно, но се смята за много малко вероятно. В СДПА до голяма степен се смята за табу дори да се мисли за формиране на коалиция с крайнодясната партия.
8. Тюркоазено-зелено – АНП и Зелени
Сегашната правителствена констелация беше отхвърлен. След изборите двете партии имат само малко повече от една трета от избирателите зад тях.
9. Четирипартийна коалиция
Математически би била възможна и четирипартийна коалиция. Въпреки това дори трипосочните варианти се считат за рискови. Страхът е, че "твърде много готвачи ще развалят манджата“. С четирима коалиционни партньори това ще важи още повече. Четирипартийна коалиция не е вариант от гледна точка на реалната политика.