Денят 7 април в световната история
©
През 1795 г. във Франция е въведена нова единица мярка за дължина - метър, която впоследствие става основна единица за дължина и се означава с m.
През 1926 г. англичанката Вайълет Гибсън извършва неуспешен опит за покушение срещу италианския диктатор Бенито Мусолини, при откриването в Рим на Седмия международен конгрес на хирурзите.
1933 г. - американският президент Франклин Рузвелт подписва декрета, с който е отменен “сухият" режим в страната. Десет години по-късно - 1943 г. - швейцарецът Алберт Хофман за първи път синтезира ЛСД - халюциногенно средство предизвикващо временни психози, съпроводени от халюцинации.
Влиза в сила Уставът на Световната здравна организация (СЗО).
Югославия е провъзгласена за социалистическа република през 1963 г.
През 1989 г. в Норвежко море на дълбочина 386 м потъва съветската атомна подводница "Комсомолец". Загиват 42-ма души от 69-членния екипаж.
На 7 април са родени: американският кинорежисьор и сценарист Франсис Форд Копола, новозеланският актьор Ръсел Кроу. На тази дата умира испанският живописец от гръцки произход Ел Греко.
2017 г.
Американският президент Доналд Тръмп дава заповед за ракетна атака с Томахоук на сирийско летище.
2017 г.
Превозно средство се врязва в група хора на улица в Стокхолм, Швеция, убивайки четирима души.
2015 г.
Парламентът на Малайзия утвърждава Закон за предотвратяването на терористичната дейност, съгласно който властите получават права да арестуват заподозрени без съдебна заповед.
2014 г.
В Индия започват парламентарни избори, които приключват на 12 май.
Водещата опозиционна сила в Индия националистическата хиндуистка партия "Бхаратия джаната" (Индийска народна партия) печели абсолютно мнозинство на парламентарните избори в страната,
2013 г.
В Черна гора се провеждат президентски избори, които печели досегашният президент с два мандата Филип Вуянович.
2012 г.
Джойс Банда става новият президент на Малави.
2012 г.
Военната хунта в Мали предава властта на председателя на парламента Диункунде Траоре.
2012 г.
Около 150 пакистански военни са затрупани от лавина в района на ледника Сиачен.
2003 г.
Американски войници превземат Багдад; режимът на Саддам Хюсеин пада два дни по-късно.
1999 г.
По време на войната в Косово границите на бившата югославска република са затворени от сръбската армия, за да се спрат етническите албанци да напускат страната.
1989 г.
В Норвежко море на дълбочина 386 м потъва съветската атомна подводница "Комсомолец". Загиват 42 души от 69-членния екипаж. Подводницата е от състава на Северния флот. По време на катастрофата тя се намира на около 180 км югозападно от о. Медвежий, в неутралните води на Норвежко море.
1963 г.
Югославия е провъзгласена за социалистическа република. Социалистическа Федеративна Република Югославия (съкратено СФРЮ) е бивша европейска държава, която се е намирала в западната част на Балканския полуостров. Създадена е през 1945 г. като наследник на Кралство Югославия под името Демократическа Федеративна Република Югославия. През 1946 г. сменя името си на Федеративна Народна Република Югославия, а през 1963 г. окончателно получава названието Социалистическа Федеративна Република Югославия.
1948 г.
Влиза в сила уставът на Световната здравна организация (СЗО). Той е приет през 1946 г. по време на Международната конференция по въпросите на здравеопазването, провела се в Ню Йорк. Този Устав служи като основа за създаването през 1948 г. на Световната здравна организация. От 1950 г. дата 7 април се отбелязва като Световен ден на здравето. СЗО е специализирана междуправителствена организация на ООН по проблемите на здравеопазването. Седалището на организацията е в Женева. Има 6 регионални бюра - в Копенхаген, Вашингтон, Делхи, Хараре, Кайро и Манила. България членува в СЗО от 1948 г.
Като координатор на международното сътрудничество в областта на здравеопазването СЗО изпълнява програми за подобряване на здравните услуги, за премахване на острите заразни заболявания, за опазване на околната среда, за укрепване на професионалното сдружаване. Стимулира научните изследвания, оказва помощ в откриването на нови храни и лекарства. Работи заедно с УНИЦЕФ за световни компании по имунизация; в центъра на интереса й е борбата със СПИН, спонсорира изследвания за борбата с рака, насърчава превенциите на смъртността в резултат на тютюнопушенето.
1943 г.
Швейцарецът Алберт Хофман за първи път синтезира ЛСД - халюциногенно средство предизвикващо временни психози, съпроводени от халюцинации.
Диетиламид на лизергиновата киселина, по-известен със съкращението ЛСД (транслитерация на немското съкращение LSD от Lysergsäure-diethylamid) е мощно психоактивно вещество, което спада към групите на халюциногените и ентеогените. Първоначално е получаван по полусинтетичен път от алкалоиди на моравото рогче (вид паразитна гъба). Нелегалното му разпространение е във вид на пощенски марки, захар на бучки, цветни изображения на герои, както и като микрокомпонент на различни по форма и цвят таблетки и капсули. Приема се чрез облизване или поглъщане на дозата. Ефектите на ЛСД са непредвидими и могат да имат дълготрайни или дори постоянни психоемоционални последствия — както позитивни така и негативни. Той може да причини психично и сетивно объркване (по-големи дози са в състояние да причинят коренни когнитивни промени, например синестезия), при което се получават халюцинации с много интензивни цветове. Тези халюцинации създават усещане за изкривяване на звука и се съпътстват от липса на ориентация за време и пространство. Възможно е настъпването на паника и параноичен страх от преследване. При продължително употребяване на ЛСД може да се развие шизофрения или дълбока депресия.
1933 г.
Американският президент Франклин Рузвелт подписва декрета, с който е отменен “сухият" режим в страната.
Сухият режим представлява частична или пълна забрана за производство и продажба на алкохолни питиета и напитки. Най-често това понятие се свързва с провеждането на такава държавна политика в САЩ през периода 1920-1933 г. Сухият режим, като федерално право, е въведен с поправка 18-та на Конституцията, ратифицирана на 16 януари 1920 г., забраняваща продукцията, вноса, износа, превоза и продажбата на всякакви алкохолни напитки и питиета на територията на САЩ. Реформаторите открито твърдят, че прилагането на сух режим се налага заради пиянските прояви на имигрантите-работници. Такова отношение се оказва с обратен ефект, тъй като, вместо да бъдат интегрирани в обществото, новите имигрантски маси се консолидират в престъпни групировки. В действителност периодът на действие на сухия режим е времето на формиране на мафията в САЩ, която започва да контролира нелегалния му внос и разпространение. На практика пиенето на алкохол в САЩ продължава и дори се увеличава, но става в по-лоши условия, консумира се по-ниско качество и на по-високи цени. Сухият режим разединява американското общество, разделяйки го на сухи, т.е. поддръжници на сухия режим, и мокри, т.е. негови противници. Премахването на сухия режим става едно от главните обещания на кандидата за президент Франклин Рузвелт. То става през 1933 г. чрез 21-та поправка на Конституцията.
1927 г.
Американският учен Г. Айвс демонстрира първия в света видеотелефон.
1926 г.
Англичанката Вайълет Гибсън извършва неуспешен опит за покушение срещу италианския диктатор Бенито Мусолини. В този ден той открива в Рим Седмия международен конгрес на хирурзите. Вайълет Гибсън стреля в лицето на "дучето", но той обръща главата си. С превръзка на лице пред свиканото предварително за същия ден съвещание на ръководството на НФП, министрите и областните секретари, Мусолини прави важно изявление: “Ние погребахме старата демолиберална държава и живеем във фашистка държава; ние контролираме политическите сили, контролираме моралните сили, контролираме икономическите сили, значи сме напълно в корпоративна фашистка държава." Краят на речта е ефектен: "Не напразно избрах мото на живота си - "Живей опасно" (прочут израз на Ницше - б. М. С.) и ви казвам както стария боец - "Ако напредвам - следвайте ме; ако отстъпвам - убийте ме; ако умра - отмъстете ме."
На 11 септември 1926 г., отново в Рим, срещу колата на Мусолини анархистът Джино Лучети хвърля бомба. В резултат са ранени няколко души. Но тъй като Лучети е емигрант и се връща в Италия за покушението, фашистите засилват обвиненията си срещу всички емигранти-антифашисти и даващата им убежище Франция.
1795 г.
Във Франция е въведена нова единица мярка за дължина – метър, която впоследствие става основна единица за дължина и се означава с m. Според Международната система единици (SI: Système International d'Unités), метърът се определя като дължината на пътя, изминат от светлината във вакуум за интервал от време 1/299 792 458 от секундата. По този начин, скоростта на светлината във вакуум се дефинира като точно 299 792 458 m/s. Исторически метърът отначало е бил определян като една милионна част (1/1 000 000) от четвъртината на меридиана, минаващ през Париж. В българските популярни издания понякога се употребява означението м вместо установеното от SI означение m.
1498 г.
Експедицията на португалския мореплавател Васко да Гама стига до Кения. Тази спирка на мореплавателя е част от морски път от Европа до Индия през нос Добра Надежда открит от Васко да Гама през 1498 г. Той организира експедиция, която заобикаля Африка и отива в индийския град Каликут. Установява търговски и дипломатически отношения с управителя на града и натоварва корабите си с подправки. През септември 1499 г. експедицията се връща в Лисабон. От нейните 168 участници се връщат само 55 (останалите загиват по пътя). Тази експедиция прокарва морски път от Европа до страните на Южна Азия, които стават по-късно португалски колонии. По-късно, начело на флот от 20 кораба, отива за втори път в Индия, разорява Каликут и основава много опорни бази на Малабарския бряг. Потушава съпротивата на местните управници и с огромна плячка се връща в Лисабон през 1524 г. По време на тази експедиция основава колонии в Мозамбик, Софала, Кошин и през 1524 г. става вицекрал на Португалска Индия.
1348 г.
Основан е Пражкият университет – най-стария в Централна Европа.
1280 г.
Подписва се договор за получаване на кредит в “ломбардски памучни и модни платове". Кредитът е за Джовани де Мурта, който се задължава да превози и продаде платовете в Месемврия (Несебър) или други черноморски пристанища. Споразумението е регистрирано при нотариуса на Генуа.
На тази дата са родени:
1964 г.
Роден е Ръсел Кроу - новозеландски актьор. От дете участва в тв филми и шоупрограми. Дебютира с филма “Ромпър Стомпър" (1992 г.), получава висока оценка от австралийското кинообщество), следва успешно участие във “Всички ние" (1994 г.), благодарение на което Кроу е поканен от Ш. Стоун да й партнира в “Бърз или мъртъв" (1995 г.). Започва холивудската кариера на актьора: “Виртуален убиец" (1995 г.) и “Поверително от Ел Ей" (1997 г.). Връх за Ръсел Кроу е ролята му в “Гладиатор" (2000 г.) на режисьора Ридли Скот, за която той получава награда “Оскар" за най-добър актьор. Филмография: “Гореща Аляска" (1999 г.), “Вътрешен човек" (1999 г.), “Доказано жив" (2000 г.), “Красив ум" (2001 г.), “Триполи" (2003 г.).
1939 г.
Роден е Франсис Форд Копола - американски кинорежисьор, сценарист и продуцент. Завършва киношколата при Калифорнийския университет. Сценарист на “Най-дългият ден", “Великият Гетсби", режисьор на трилогията “Кръстникът" (1970 г., 1974 г., 1990 г.). Други филми: “Ти вече си голямо момче", “Дъждовни хора", “Разговор", “Дракула", “Апокалипсис сега", “Джак" (1996 г.), “Ударът" (1997 г.), “Супернова" (2001 г.).
1911 г.
Роден е Мелвин Калвин - американски биохимик, член на Националната академия на науките във Вашингтон. Завършва Мичиганския колеж за минно дело и технологии през 1931 г. От 1937 г. е ръководител на Химическия факултет, а от 1947 г. - професор в Калифорнийския университет в Бъркли. От 40-те години на ХХ в. работи над проблема за фотосинтезата. Около 1957 г. изяснява механизма на усвояването на CO2 от растенията при фотосинтеза. Чуждестранен член е на Лондонското кралско дружество, почетен член на много чуждестранни академии и научни дружества. Носител е на Нобелова награда за химия за 1961 г.
1893 г.
Роден е Алън Уолш Дълес - американски държавник. Брат на Дж. Фр. Дълес. Завършва юридически науки. От 1916 г. до 1926 г. е на дипломатическа работа, а след това е партньор в голямата юридическа фирма "Съливан енд Кромуел". През 1942-1945 г. оглавява системата на политическо разузнаване на САЩ в Европа. От 1947 г. е в Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ. Директор е на ЦРУ в периода 1953-1961 г.
1882 г.
Роден е Курт Фон Шлайхер - германски генерал, политик. Започва офицерската си кариера през 1903 г. в 3. гвардейски пехотен полк, командван от ген. Хинденбург. По време на Първата световна война служи в Генщаба, а след това е адютант на главния интендант Вилхелм Грьонер. Активно участва в сформирането на военизираните доброволчески отряди (фрайкорпс). През 1926 г. е назначен за началник на отдел “Сухопътни сили" към военното министерство и за няколко години се издига до военен министър (1932 г.). От края на 20-те години на ХХ в. е една от най-влиятелните, но малко популярни политически фигури в Германия. Подържа президентското управление и идеята за елитарна “нова държава". През пролетта на 1932 г. преговаря с Хитлер за подкрепа на канцлера Фон Папен. Лятото на същата година режисира оставката му и сам заема канцлерския пост (4 декември 1932 г. –30 януари 1933 г.). В управлението си стъпва върху широк фронт, интегрирал профсъюзите, паравоенните организации, армията и част от ГНСРП. Опитът на Курт Фон Шлайхер да попречи на Хитлер по пътя му към властта струват живота му. На 30 юни 1934 г., в “Нощта на дългите ножове", по заповед на фюрера Курт Фон Шлайхер и съпругата му са убити от членове на Гестапо.
1879 г.
Роден е Густав Густавович Шпет - руски философ-идеалист, последовател на феноменологията на Е. Хусерл. Завършва Историко-филологическия факултет на Киевския университет (1905 г.). Частен доцент (от 1910 г.) и професор (1918-1923 г.) в Московския университет, вицепрезидент на Руската академия на художествените науки (1923-1929 г.). Според Шпет универсалното разбиране означава търсене на “първите начала" и “принципите" на битието, които той нарича “смисъл" и “идеи". Действителността не е просто “дадена" в опита, тя е “предварително замислена" и откриването на нейния смисъл се постига чрез разкриване на интуитивните актове на човешкия разум. Шпет разбира интуицията в духа на рационализма на Р. Декарт, Б. Спиноза и Г. Лайбниц: интуитивното “узряване на същността" може да бъде напълно изразено и съобщено чрез средствата на дискурсивните логически определения, разумът вижда същността (“смисъла") така непосредствено, както непосредствено се възприемат чувствено дадените вещи, опосредстването е производен момент, той е описание, доказателство, интерпретация. В съчинението си “Вътрешната форма на думата" (1927 г.) представя философията на езика като основа на философията на културата. Шпет изпреварва множество идеи на по-късната философия, по-специално на учението за тълкуването. Известен е като преводач, превежда на руски език Дж. Байрон, Ч. Дикенс, Хегел и др. Умира на 23 март 1940 г.
1859 г.
Роден е Жак Леб - американски биолог. Един от основоположниците на физико-химическата биология. Завършва Страсбургския университет през 1884 г. Работи в редица университети в Германия. През 1889-1891 г. е в Неаполската зоологическа станция. От 1891 г. е в САЩ. Професор е в Чикагския (от 1892 г.) и Калифорнийския (от 1902 г.) университети. От 1910 г. е в Рокфелеровия институт в Ню Йорк. Автор е на трудове по физиология на мозъка, изкуствена партеногенеза и др. Работи върху химическата теория за регенерация на тъканта.
1772 г.
Роден е Франсоа Мари Шарл Фурие - френски социалист утопист. Върху оформянето на светогледа му решаващо влияние оказва дълбокото разочарование от резултатите от Великата френска революция. Излага историческите и социалните си възгледи в статията “Всемирната хармония" (1803 г.), в анонимната брошура “За търговското шарлатанство" (1807 г.) и книгата “Теория на четирите движения и всеобщата съдба" (1808 г.). В книгите “Трактат за домоводческо-земеделска асоциация" (т. 1-2, 1822 г.) и “Новият стопански социетарен свят" (1929 г.) разработва подробен план за организацията на обществото на бъдещето. Фурие отхвърля социалната философия и икономическото учение на Просвещението, но възприема и развива редица идеи на френските материалисти от ХVIII в. Смята, че обществото последователно преминава през периодите на едемизма (“райската" първобитност), дивия период, варварството и цивилизацията. Отделя специално внимание на анализа и критиката на съвременния период (“периода на цивилизацията") и разкрива неговите вътрешни противоречия. В системата на Фурие се запазват частната собственост, класите и нетрудовите доходи. За успеха на новото общество според него е необходим ръст на производителността на труда, който осигурява богатство за всички. Според Фурие общественият доход трябва да се разпределя по следния начин: капитал (4/12), труд (5/12) и талант (3/12). С укрепването и развитието на строя тези пропорции ще могат да се изменят в полза на труда. Разумно организираните могъщи “трудови армии" - регионални, национални, междунационални, ще преобразят живота на Земята. Учението на Фурие съдържа идеи и концепции, получили развитие във философията, социологията и икономическата наука, както и в специфични отрасли като социалната психология, психологията на труда, педагогиката. Неговите идеи намират отражение и във френската художествена литература (Й. Сю, Ф. Пиа, П. Ж. Беранже, Е. Потие и др.) и оказват въздействие върху развитието на френския утопичен социализъм (К. Пекьор, Ф. Видал, П. Леру, П. Ж. Прудон).
1770 г.
Роден е Уйлям Уърдсуърд - английски поет, един от основоположниците на романтизма в английската литература, представител на “езерната школа" (лейкисти). Произхожда от Северозападна Англия. На 17 години постъпва в Кеймбриджкия университет, където интензивно работи върху стихотворенията си от сборника “Вечерна разходка". През 1792 г. заминава за Париж, за да присъства на “раждането на новия свят". Великата френска революция (1789-1794 г.) оказва огромно влияние върху формирането на неговата личност и за разцвета на неговия талант. В тези години се раждат знаменитите му, проникнати от хуманизъм и демократизъм произведения, като поемата “Вина и скръб" (1794 г.) и “Разорената хижа" (1795 г.), трагедията “Погранични жители" (1796 г.), романа в стихове “Прелюд" и др. Уърдсуърд извършва дълбока реформа в областта на литературния език, въвеждайки в своите поетически произведения разговорния език на селяните от Северозападна Англия. Героите на неговите балади са представители на низшите класи, чрез което демократизира целия литературен процес на времето си. Естетическите му възгледи имат немалък принос за затвърждаване на романтизма в Британия и Америка. Според него поетите (художниците) се явяват пророци (учители) и законодатели на обществото, носещи бремето на моралната отговорност за съдбата на своите съграждани.
На тази дата умират:
1986 г.
Умира Леонид Канторович - руски математик и икономист, създател на линейното програмиране. През 1930 г. завършва математика в Ленинградския университет, след което преподава известно време там. През 1934 г. става професор. От 1939 г. се занимава с прилагане на математически методи в икономиката. За големите си постижения е награден с орден “Ленин" през 1965 г., а заедно с Тялинг Купманс получава Нобелова награда за икономика през 1975 г. Повечето му трудове са насочени към усъвършенстване на социалистическата планова икономика, като препоръките му са за денационализация и за използване на т. нар. “цени на черно".
1908 г.
Умира Алексей Михайлович Жемчужников - руски поет, почетен член на Петербургската академия на науките (от 1900 г.), братовчед на А. К. Толстой. Създава заедно с него и братята си Владимир и Александър образа на Козма Прутков (колективен псевдоним и сатиричен образ в руската литература, създаден през 50-те и 60-те год. на XIX в.). Пише сатирични поеми: "Странна нощ" (1850 г.), "Лудият" (1852 г.), "В какво е цялата работа?" (1872 г.).
1614 г.
Умира Ел Греко - испански живописец, грък по произход. Създава експресивна живопис, изпълнена с мистицизъм, близка до маниеризма. Евангелски композиции и портрети - "Разпятие", "Възкресение", "Погребението на граф Оргас". Къща-музей в Толедо, Испания (1911 г.).
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:
Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика" (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse";
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times";
Исторически бюлетин – на “The History Channel";
Исторически бюлетин – на “World of Quotes";
Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;