В далечната 1242 г. върху леда на Чудското езеро започва Ледената битка.

Руските войски, командвани от княз Александър Ярославич, нанасят поражение на рицарите от Тевтонския орден и спират тяхното настъпление срещу Русия. През 1753 г. е основан Британският музей. Якобинските водачи на Френската революция Жорж Дантон и Камил Демулен са гилотинирани през 1794 г. През 1895 г. се състои един от най-шумните процеси на 19 век - Оскар Уайлд губи делото за клевета, заведено от него срещу маркиз Куинсбъри, който обвинява писателя в хомосексуални връзки. През 1896 г. Атина е домакин на първите съвременни олимпийски игри. По време на Втората световна война югославският лидер Йосип Броз Тито подписва споразумение със СССР, което позволява "временно разполагане на съветски войници на югославска територия", през 1945 г. 80-годишният Уинстън Чърчил, заемащ поста премиер-министър на Англия, подава оставка и приключва своята политическа кариера през 1955 г. Полското правителство узаконява профсъюза "Солидарност" през 1989 г. През 1992 г. започва обсадата на Сараево, известна като най-дълга в историята на военното дело, част от войната в Босна. Тя продължава 1417 дни.

На 5 април са родени: Херберт фон Караян - австрийски диригент и композитор, писателят Артър Хейли, Колин Пауъл - американски политик.

На тази дата умира Чан Кай-ши - китайски политик

2017 г.

Северна Корея изстрелва балистична ракета със среден обсег на разстояние около 60 километра (37 мили) в източните й води.

2016 г.

Руският президент Владимир Путин обяви, че се създава Национална гвардия в Руската федерация на базата на вътрешните войски в Министерството на вътрешните работи.

2016 г.

Премиерът на Исландия Сигмундур Гунлаугсон е притискан да подаде оставка, след като беше свързан с аферата Panama Papers за финансови злоупотреби

2015 г.

Всички резолюции на Съвета за сигурност на ООН относно Иран ще бъдат отменени след сключване на крайното споразумение по иранската ядрена програма.

2014 г.

Новият министър-председател на Мали е Муса Мара.

2013 г.

Японският борсов индекс Nikkei 225 достига 13,225.62 пункта, което е най-високата стойност от август 2008 г.

2012 г.

Туарегите в Мали от Национално движение за освобождение на Азавад обявяват прекратяване на военните действия, тъй като вече контролират земята, върху която искат да създадат собствена държава. Правителството на Мали обвинява движението, че е свързано с въоръжената групировка "Ал-Кайда“ в "Ислямския Магреб“. Военните ръководители от Икономическата общност на западноафриканските държави обсъждат в Абиджан възможна намеса на регионални сили за справяне с кризата в Мали.

2012 г.

Хакерската група "Анонимните Китай“ разбива китайски правителствени сайтове, на които публикува антиправителствени изявления от вида: "Днес разбиха Вашия сайт, а утре ще падне Вашият режим“. Публикувана е и информация как може да се заобикаля системата за сигурност на държавните сайтове.

2012 г.

Ракета тип "Град“, изстреляна от египетската територия на Синайския полуостров се взривява в израелския курортен град Ейлат.

2012 г.

Президентът на Малави Бингу ва Мутарика изпада в кома след сърдечен пристъп и е хоспитализира. Той е преизбран за втори петгодишен период на 22 май 2009 г. Според конституцията на страната от 1995 г. президентът осъществява и изпълнителната власт.

2011 г.

От космодрума Байконур стартира ракетата "Съюз-ФГ“ с космическия кораб Съюз ТМА-21 "Юрий Гагарин“ с руско-американски екипаж за Международната космическа станция).

1998 г.

Отворен е за движение най-големият висящ мост в Япония Акаши Кайкио.

1994 г.

Тялото на Кърт Кобейн е намерено три дни след смъртта му от електротехник, дошъл да инсталира охранителна система в къщата. Кърт Кобейн е роден на 20 февруари 1967 г. в Абърдийн (близо до Сиатъл), САЩ. През 1984 г. Кърт Доналд Кобейн и Крис Антъни Новоселич решават да създадат своя група, заедно с барабаниста Дейл Кроувър. Новосформираната група се установява в Сиатъл и избира името "Нирвана“ (Nirvana). През 1988 г. барабанист на групата става Чад Чанинг. Нирвана свирят като подгряваща група на няколко концерта, но желанието им е да издадат свой албум и започват работа по него. Скоро подписват договор със звукозаписната компания "Съб Поп“. През юни 1989 г. излиза дебютният албум на Нирвана — "Bleach“. След напускането на тогавашния барабанист — Чад Чанинг, Нирвана сменят много музиканти докато не се спират на Дейв Ерик Грол. През 1991 г. групата подписва договор с компанията "Голдмаунтън“, а на 23 септември същата година се появява вторият им албум — "Nevermind“, включващ най-успешната им песен — "Smells Like Teen Spirit“. След него излизат албумите "Incesticide“ (1992 г.) и "In Utero“ (13 септември 1993 г.). През март 1994 г. Нирвана снимат свои акустични изпълнения за предаването на MTV — "Unplugged“. По това време Кърт Кобейн изпада в дълбока депресия, като започва да взема наркотици. Според официалната версия Кърт Кобейн се е самоубил.

1992 г.

Започва обсадата на Сараево. Обсадата е известна като най-дълга в историята на военното дело и е част от войната в Босна. Тя продължава 1417 дни. Според проучване, извършено от екип босненски експерти са нанесени щети за 14 млрд. евро. Войната в Босна взема 200 000 жертви.

1989 г.

Полското правителство узаконява профсъюза "Солидарност“ и предприема демократични мерки в политическата система.

1955 г.

80-годишният Уинстън Чърчил, заемащ поста премиер-министър на Англия, подава оставка и завършва своята политическа кариера. Уинстън Леонард Спенсър Чърчил е избран в Парламента като депутат от Консервативната партия през 1900 г. Четири години по-късно, по конюнктурни съображения преминава в Либералната партия. Многократно оглавява различни министерства. Той е един от организаторите на Дарданелската операция 1915 г., чийто провал го принуждава да подаде оставка. През 1940–1945 г. е министър-председател на коалиционното правителство. Заради участието на България в Първата световна война 1914–1918 г. и Втората световна война 1939–1945 г. като съюзник на Германия Чърчил заема враждебно отношение спрямо страната ни. Той е инициатор за създаване на съюз на всички антифашистки сили за борба срещу Германия. Заедно с президента Рузвелт сключва договор със СССР за съвместна борба срещу фашизма. По негова идея се сключва договорът “заем-наем" и съюзниците оказват материална помощ на Съветския съюз по време на цялата война. Чърчил взема участие в Техеранската (1943 г.), Кримската (1945 г.) и Потсдамската конференции (1945 г.), които определят следвоенното устройство на света и предоставят Източна Европа на Съветския съюз. В източноевропейските страни са установени тоталитарни режими. В отговор на политиката на Сталин и издигането на “желязна завеса" по границите на източноевропейските страни в речта си на 5 март 1946 г. в САЩ Чърчил призовава за създаване на военно-политически съюз на САЩ, Великобритания и западноевропейските страни за защита на демокрацията от комунизма. Тази реч се смята за началото на “студената война".

Чърчил е известен и като писател, публицист и автор на исторически и мемоарни книги. През 1953 г. получава Нобелова награда за литература.

1945 г.

По време на Втората световна война (1939-1945 г.) югославският лидер Йосип Броз Тито подписва споразумение със СССР, което позволява "временно разполагане на съветски войници на югославска територия."

1904 г.

Великите сили разпределят реформените райони в Македония: Австро-Унгария - санджак Скопие, Русия - санджак Солун, Англия - санджак Драма, Франция - санджак Сяр, Италия - санджак Битоля. През май 60 европейски офицери заемат постовете си в Македония.

1896 г.

Атина е домакин на първите съвременни олимпийски игри.

1895 г.

Състои се един от най-шумните процеси на XIX век - Оскар Уайлд губи делото за клевета, заведено от него срещу маркиз Куинсбъри. Куинсбъри обвинява Уайлд в хомосексуални връзки със сина на маркиза лорд Алфред Дъглас. След като не изпълнява препоръката да напусне Англия, на 15 май 1895 г. Оскар Уайлд е осъден на две години каторжен труд за непристойно поведение.

1794 г.

Гилотинирани са якобинските водачи на Френската революция 1789 г. Жорж Дантон, Камил Демулен и др.

Дантон е член на Комитета на Общественото спасение и ръководи неговата външна политика. Той се смята за най-великия държавник на Френската революция. През 1793-1794 г. се обявява против революционния терор и влиза в преговори с противниците на Якобинската диктатура.

Демулен е адвокат, памфлетист и журналист. Той подготвя и насочва нападението срещу Бастилията и подкрепя революционното движение през 1789 г. Издава редица революционни вестници, които имат голям успех.

1753 г.

От колекциите на Х. Слоун е основан Британският музей. Националният музей в Лондон е открит през 1759 г. Той съдържа извънредно богата библиотека с над 2 000 000 тома и музей с 11 отдела, сред които са: "Древен Египет", "Древен Изток и Средна Азия", "Античност", "Етнография", "Средновековие" и др. В Британския музей се намира една от най-пълните колекции на папируси в света, ценни ориенталски, гръцки, римски и средновековни старини, като статуи и фризове от атинския храм Партенон, асирийските барелефи на Нимрод и др. В библиотеката на музея се съхранява Иван-Александровото четвероевангелие.

1242 г.

Започва Ледената битка, продължила 6 дни. Руските войски под командването на новгородския княз Александър Ярославич нанасят поражение на рицарите от Тевтонския орден и спират тяхното настъпление срещу Русия. Двете армии се срещат върху леда на Чудското езеро, след настъпление на немските рицари към Новгород в началото на 1241 г.

Александър Ярославич е новгородски княз в периода 1236-1251 г., а от 1252 г. е владимирски велик княз. Той командва руските войски, които защитават Северо-западна Русия от шведските и немските завоеватели. На 15 юли 1240 г. разгромява шведските войски на р. Нева, откъдето идва прозвището му “Невски". Князът поддържа тесни дипломатически отношения с татарите и с другите съседи на Русия. Преди смъртта си приема монашеската схима и името Алексий. През 1491 г. храмът в гр. Владимир, където са пазени мощите му, е унищожен от пожар, но те остават невредими. През 1710 г. император Петър I пренася мощите на Александър Невски от Владимир в Александро-Невската лавра в С. Петербург. Православната църква почита паметта му на 30 август и 23 ноември. В Русия на 21 май 1725 г. е учреден орден “Александър Невски". В чест на Александър Невски в София е построен едноименен храм-паметник, днешната патриаршеска катедрала на Българската православна църква, където се пази частица от мощите на светеца.

На тази дата са родени:

1937 г.

Роден е Колин Пауъл - американски политик и 65-ти генерален секретар на САЩ. Той е син на имигранти от Ямайка. Пауъл посещава държавни училища и градския университет в Ню Йорк, където се дипломира като бакалавър по геология. По време на студентските си години, той се включва в програмата на учебния корпус за запасни офицери и при завършването и през 1958 г. получава звание втори лейтенант. След две годишна служба във Виетнам, армията изпраща Пауъл в университета “Джордж Вашингтон", където през 1969 г. получава титлата магистър по бизнес администрация. През 1972 г. е избран да премине престижната едногодишна програма за обучение на Белия дом, и получава възможност да изучава американската политическа система, докато работи в административно – бюджетното управление. След службата си в Южна Корея Пауъл се връща във Вашингтон, и работи в Пентагона четири години по време на управлението на президента Джими Картър. След това работи една година като старши съветник в Министерството на енергетиката. През 1983 г. става военен асистент на Секретаря по отбраната Каспър Уайнбъргър. След работата си в Министерството на отбраната, Пауъл се връща в армията като командващ Пети корпус в Западна Европа. През 1986 г. се връща в Белия дом, този път като заместник-съветник по националната сигурност при президента Роналд Рейгън. Година по-късно - 1987 г., Пауъл е назначен като съветник на президента по въпросите на националната сигурност, какъвто остава до януари 1989 г. През октомври 1989 г. става председател на Съвета на началник-щабовете на американските въоръжени сили, и работи на тази длъжност по времето на президентите Джордж Буш и Бил Клинтън до пенсионирането си през 1993 г. След оттеглянето си от армията, Пауъл прекарва две години в писане на своята автобиография “Моето американско пътуване", публикувана през септември 1995 г. Преди да поеме поста държавен секретар, генералът в оставка работи като основател и председател на организацията "Надеждата на Америка: съюз за младежта", която действа съвместно с компании, благотворителни и обществени сдружения за пропагандирането на доброволната помощ за ощетени деца. Колин Пауъл полага клетва като държавен секретар на САЩ на 20 януари 2001 г. Пенсиониран е като генерал с четири звезди (генерал – полковник).

1920 г.

Роден е Артър Хейли - английски писател. По време на Втората световна война той служи в Кралския въздушен флот в Близкия и Далечния изток. След демобилизирането си се преселва в Канада, където живее почти 20 години. Работи като търговски посредник и редактор на рекламни търговски издания. През 1965 г. Хейли се установява в САЩ и живее на Бахамските острови. През 1956 г. в съавторство с Джон Кясъл пише телевизионната пиеса “Полет в опасност", посрещната с изключителен интерес, а по-късно филмирана и романизирана. Първите му самостоятелни творби - “Във висшето общество" и “Окончателна диагноза".Негови романи “Хотел" (1965 г.), “Летище" (1968 г.), “Колела" (1971 г.), “Банкери" (1975 г.), “Свръхнатоварване" (1978 г.), “Опасно лекарство" (1984 г.), “Вечерни новини" (1990), “Детективи" (1997 г.) и др.

1916 г.

Роден е Грегъри Пек - американски актьор и продуцент. Той завършва школа за драматични изкуства. Актьорската му кариерата започва в театъра. От 1944 г. се снима активно в киното. В периода 1947-1952 г. е в списъка на 10-те най-популярни звезди на американското кино. От края на 60-те години Пек се снима спорадично в касови филми, изграждайки и първия си отрицателен персонаж - Менгеле в "Момчетата от Бразилия" (1978 г.). През 1995 г. получава награда "Цезар" за цялостно творчество. Филмографията му включва: "Славни дни" (1944 г.), "Омагьосан" (1945 г.), "Дуел на слънце" (1946 г.), "Краткият щастлив живот на Франсис Макомбър" (1947 г.), "Случаят “Парадайн" (1947 г.), "Капитан Хорейшо Хорнблоуър" (1949 г.), "Снеговете на Килиманджаро" (1952 г.), "Дейвид и Бачеба" (1952 г.), "Римска ваканция" (1953 г.), "Банкнота от един милион лири" (1954 г.), "Моби Дик" (1956 г.), "Жената модел" (1957 г.), "Голямата земя" (1958 г.), "На брега" (1959 г.), "Върхът на живота" (1960 г.), "Оръдията на Навароне" (1961 г.), "Да убиеш присмехулник" (1962 г., "Оскар"), "Нос Страх" (1962 г.), "Денят на отмъщението" (1964 г. ), "Мираж" (1965 г.), "Арабеска" (1966 г.), "Златото на Маккена" (1968 г.), "Изоставен" (1969 г.), "Председателят" (1970 г.), "Стрелба" (1971 г.), "Били Двете шапки" (1973 г.), "Знамението I" ("Поличба") (1976 г.), "Макартър - метежният генерал" (1977 г.), "Морски вълци" (1980 г.), "Сиво и синьо" (тв, 1982 г.), "Ватиканска история" (1983 г.),"Зеленото жито" (1987 г.), "Старият Гринго" (1989 г.), "Чужди пари" (1991), "Нос Страх" (1991). Продуцент на "Най-хубавият ден от нашия живот" (1972 г.), "Моби Дик" (тв, 1998 г.), "Американски пророк: Историята на Джоузеф Смит" (2000 г., документален).

1908 г.

Роден е Херберт фон Караян - австрийски диригент и композитор, олицетворение на Залцбургския и Байройтския фестивали. Дебютира на 9-годишна възраст в Моцартеума в родния си град като пианист. През 1917 г. задно с група интелектуалци поставя началото на фестивала в Залцбург. До 1989 г. е художествен директор на Залцбургския фестивал. Дълги години е главен диригент на Западноберлинската филхармония. От 1951 г. Караян дирижира на Вагнеровия фестивал в Байройт (“Пръстенът на нибелунгите", “Нюрнбергските майстори певци", “Тристан и Изолда" и др.). Записва много плочи с изпълнения от музикалното наследство на Моцарт, Брукнер и Пучини. При него специализират българския диригенти Е. Чакъров, Е. Табаков и др.

1732 г.

Роден е Жан Оноре Фрагонар - френски живописец и график. Учи при Ж. Б. С. Шарден и Ф. Буше в Париж. От 1756 до 1761 г. Фрагонар работи в Италия, където рисува цикъл пейзажни рисунки от околностите на Рим и Неапол. Прави опит да рисува картини на исторически теми. Продължава традицията на “галантния" жанр на Буше. Негови картини са: “Въртележка", “Празник в Сен Клу", “Бедното семейство", “Децата на фермера" и др.

1588 г.

Роден е Томас Хобс - английски философ материалист. През 1608 г. завършва Оксфордския университет, след което работи като гувернант в семейството на У. Кавендиш, по-късно херцог Девъншир. Възгледите на Хобс се оформят под влиянието на идеите на Ф. Бейкън, Г. Галилей, П. Гасенди, Р. Декарт. Томас Хобс е автор на философската трилогия “Основи на философията" -“За телата", 1655 г.; “За човека", 1658 г.; “За гражданина", 1642 г. и на “Левиатан, или Материя, форма и власт на църковната и гражданската държава",1651 г.

На тази дата умират:

1975 г.

Умира генералисимус Чан Кай-ши (Цзян Цзе-ши) – китайски общественик и политик. През 1906 г. той завършва Военна академия за нисш и среден клас офицери в Баудин/Паотин (Северен Китай). Печели конкурс и място в японската военна академия и в периода 1907-1911 г. е на служба там. През 20-те години XX в. Чан Кай-ши постъпва в партията “Гоминдан". Той е привърженик на нейното ляво радикално крило, верен последовател на идеите на Сун Ят-сен. Като главнокомандващ на Национално-революционната армия Чан Кай-ши участва в Северния поход на Мао Дзе-дун (1926-1927 г.). На 12 април 1927 г. той предотвратява опита за преврат, ликвидира метежа, организиран от агентите на Коминтерна в китайското национално-освободително движение и създава централизирано управление в Китай. Чан Кай-ши е последователно председател на ЦК на “Гоминдан", президент на Република Китай, председател на ИС и главнокомандващ въоръжените сили. В годините между 1930-1934 г. извършва пет похода за борба срещу действията на ортодоксалните комунисти. След нападението на Япония на 7 юли 1937 г. Чан Кай-ши обединява национално-патриотичните сили за борба с окупаторите и влиза в съюз с ККП. След капитулацията на Япония и победата на народната революция през 1949 г. се оттегля на о-в Тайван, където създава Китайска република.

1919 г.

Умира доктор Кръстьо Кръстев - български литературовед, критик и естет. Той завършва гимназия в София и изучава старогръцки, немски и френски език, чете в оригинал “Илиада". Стенограф е в Народното събрание. През 1888 г. завършва философия в Лайпциг при проф. В. Вунд и защитава докторска дисертация на тема “Метафизичното схващане на душата според Лотце". След това е директор на Педагогическото училище в Казанлък. През 1890 г. Кръстев създава и редактира “Литературно-научно списание на Казанлъшкото учителско дружество". Освен това той работи като преподавател по немски език в мъжката класическа гимназия в София. Започва издаването и на сп. “Критика", продължение на “Литературно-научно списание". Кръстев е създател и редактор на сп. “Мисъл". През 1895 г. е преподавател по философия във Висшето училище. До 1907 г. е лектор пак там, а след студентските размирици е уволнен и става директор на Педагогическото училище в Скопие. В годините 1908-1919 г. Кръстев чете лекции в Софийски университет “Св. Климент Охридски", като извънреден професор по философия. От 1900 г. е член на БАН.

Доктор Кръстев пише литературни студии, които печата в сп. “Мисъл", сътрудничи на “Периодическо списание", “Критика", “Денница", “Демократически преглед", “Труд", “Пряпорец", “Демократ", “Народ", “Гражданин" и др. Някои от съчиненията му са: “Етюди и критики" (1894 г.), “Литературни и философски студии" (1898 г,), “Алеко Константинов. Литературен силует" (1907 г.), “Млади и стари" (1907 г.), “Христо Ботйов - П. П. Славейков - П. Тодоров - П. К. Яворов" (1917 г.) и др.

1800 г.

Умира княз Феликс Шванцерберг - австрийски държавник, фелдмаршал-лейтенант. В годините между 1838-1848 г. е посланик в Торино и Парма, а след това в Неапол. Като командир на дивизия в армията на ген. Радецки участва в потушаване на революцията в Италия през 1848 г. Шванцерберг е министър- председател и министър на външните работи на Австрия. С помощта на руски войски той потушава революцията в Австрия и революцията в Унгария. Във външната политика Шванцерберг се стреми да наложи австрийската хегемония в Централна Европа. През ноември 1850 г. сключва съглашение с Прусия в Оломоуц (Олмиц), което засилва австрийското влияние в Германския съюз.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.