На 4 декември 771 г. след смъртта на брат си Карломан, Карл Велики става единствен владетел на Франкската държава.

През 1586 г. кралицата на Шотландия Мария Стюарт е екзекутирана по обвинение в заговор.

Преди 368 години на 4 декември за първи път е наблюдаван преход на Венера от Йеремия Хорокс и Уилям Крабтрий.

В Румъния на евреите е забранено да изучават и практикуват юридически науки (1864 година).

През 1949 година войската на Мао Дзъдун напълно овладява континентален Китай.

На днешния ден през 1973 година американската станция “Пайъниър-10" става първият космически кораб, преминал близо до Юпитер. Станцията е изстреляна от НАСА през март 1972 г.

На 4 декември 1980 г. групата “Лед Цепелин" се разпада.

През 1991 г. Украйна е призната от Литва и Латвия. Декларация "За признаване на независимостта на Украйна от Русия" прави руският президент Борис Елцин.

На тази дата са родени: френският актьор Жерар Филип, Франко Баамонде - испански генералисимус, който управлява Испания като диктатор (1939-1975 г.).

На тази дата умират: Йоан XXII (Жак Д'Юз) – 194-ят папа, Арман Жан дю Плеси Ришельо - френски държавник, защитник на абсолютизма, пръв министър, кардинал (от 1622 г.), Бенджамин Бритън - един от най-големите английски композитори от средата на XX в...

2014 г.

При стълкновение с ислямисти в центъра на Грозни загиват 14 и са ранени 36 полицаи и сътрудници на силите за сигурност.

2013 г.

Ксавие Бетел е избран за министър-председател на Люксембург.

2012 г.

Тайфунът "Пабло“ отнема над 285 човешки живота на остров Минданао, 191 загинали са намерени около Ню Батаан и Монкайо, като още десетки пропадат без вест. Ветровете достигат скорост от 210 км/час.

Всички страни в Британската общност се съгласяват при наследяване на престола мъжете да нямат предимство пред жените.

2011 г.

В Русия се провеждат избори за Държавната дума. Фракция "Единна Русия“ взима 70% от гласовете. Останалите три — съответно 12.7%, 8.9% и 8.4%.

В Словения се провеждат парламентарни избори. Опозиционната коалиция "Листа на Зоран Янкович – Позитивна Словения“, начело със Зоран Янкович, печели 28,54% и съответно 28 места в парламента. Втора е Словенската демократическа партия на бившия премиер Янез Янша с 26,24%, трети са социалдемократите на сегашния министър-председател Борут Пахор с 10,50%.

В Хърватия се провеждат парламентарни избори. Опозиционната левоцентристка коалиция "Кукурику“ печели абсолютно мнозинство с 83 депутати в 151-членния еднокамарен парламент.

1995 г.

Музикантите от групата “Битълс" записват първата си песен след смъртта на Джон Ленън.

Английската рокгрупа е основана в Ливърпул, Англия, в края на 50-те години. Състав: Джон Ленън - вокал, китара, устна хармоника, клавишни, Пол Маккартни - вокал, китара, клавишни, Джордж Харисън - китара, вокал, ситар, Ринго Стар - ударни, вокал, Стю Сътклиф - бас (до 1961 г. ), Пит Бест - ударни (до август 1962 г. ). Още през 1955 г. Джон Ленън създава скифл-групата "Куоримен", към която се присъединява същата година Пол Маккартни, а през 1958 г. и Дж. Харисън. Сменят названията на групата: "Johny and the Moondogs" (1959 г. ), "Long John and the Silver Beatles" (1960 г. ). Свирят в ливърпулските клубове "Казбах" и "Кавърн", правят турне в Шотландия. През август 1960 г. , вече под името “Бийтълс", заминават да свирят в Хамбург, Германия (с Пит Бест). Следващата година осъществяват и първите си записи в Германия (самостоятелно и като съпровод на Тони Шеридън). След завръщането си в Англия започват работа с Брайън Ъпстейн - мениджър на групата до 1967 г. През 1962 Бест е заменен с Р. Стар. Наградени са с ордена на Британската империя през 1965 г. Периодът от 1963 г. до 1966 г. е известен като "битълсмания". Последният концерт на групата е през 1966 г. в Сан Франциско. През 1968 г. създават собствена компания "Епъл". Групата се разпада през 1970 г.

1991 г.

Американският журналист Тери Андерсън е освободен от ливански ислямисти, които го държат за заложник 2454 дни.

1991 г.

Украйна е призната от Литва и Латвия. Декларация "За признаване на независимостта на Украйна от Русия" прави руският президент Борис Елцин.

Украинците правят три опита, за да се сдобият със суверенна държава - през ХVІІ в. (Освободителната война на Богдан Хмелницкий), в началото на ХХ в. след болшевишкия преврат в Петроград (Украинска Народна Република) и през август 1991 г., когато в Москва се създава ГКЧП. Последният опит е успешен.

1981 г.

Президентът на САЩ Роналд Рейгън разширява правомощията на ЦРУ, като му дава разрешение за разследвания на територията на страната.

1980 г.

Групата “Лед Цепелин" се разпада.

“Лед Цепелин" (Led Zeppelin) е английска рокгрупа, основана през 1968 г. в Лондон. Съставът на групата е: Джими Пейдж - китара; Робърт Плант - вокал; Джон Пол Джонс - бас; Джон (Бонзо) Бонъм - ударни. Led Zeppelin е една от водещите световни групи в стила хард-рок (и хеви-метъл впоследствие). Основана е от Джими Пейдж, който след разпадането на “Ярдбърдс" събира музиканти от обкръжението на Ал. Корнър и под името “Ню Ярдбърдс" предприема турне из скандинавските страни; след завръщането си квартетът приема името “Лед Цепелин". Стилът им е свързан с блуса, но още със записите за първия си албум налагат нов саунд (пронизителният и енергичен вокал на Робърт Плант в тандем с китарата на Джими Пейдж и гръмотевичния звук на баса и ударните), възприет впоследствие от много групи. Композициите и аранжиментите са дело главно на Пейдж и Плант. Синхронът в записите и концертната дейност е прекъсван често поради злополучия в личния живот на Плант, а когато през 1980 г. умира барабанистът Джон Бонъм, групата се разпада. Ръбърт Плант работи самостоятелно (издава шест албума), а Джими Пейдж участва в различни съвместни проекти (последните са с Дейвид Ковърдийл, 1993 г., и с Робърт Плант, 1994 г.).

1979 г.

Лайза Минели се омъжва за трети път.

Лайза Минели е американската актриса и певица. Родена е на 12 март 1946 година в Лос Анжелис, САЩ. От 1963 г. започва да се снима за телевизията. За изпълнението си в “Стерилната кукувица" (1969 г.) е номинирана за награда “Оскар".

1976 г.

Американската актриса Елизабет Тейлър се омъжва за седми път.

Елизабет Тейлър е родена на 27 февруари 1932 г. в Лондон. През 1939 г. семейството й заминава за Америка. Дебютът в киното на Елизабет Тейлър е на 10-годишна възраст. Голяма популярност й носи филмът “Американска трагедия". Отличена е с наградата “Оскар" през 1960 г. През 1966 г. получава втори “Оскар". Участва във филмите: "Клеопатра", "Кой се страхува от Вирджиния Улф", "Укротяване на опърничавата", "Синята птица", "Тосканини" и други.

1973 г.

Американската станция “Пайъниър-10" става първият космически кораб, преминал близо до Юпитер. Станцията е изстреляна от НАСА през март 1972 година. Преминава на 131 000 км от Юпитер. През 1983 г. напуска Слънчевата система и е отдалечена на около 11 млрд. км. от Земята. Тази станция, както и изстреляната след нея “Пайъниър 11" предизвикват революция в заснемането отблизо на Юпитер и Сатурн. Двете сонди се движат със скорост от 43 хиляди км/ч.

1958 г.

Американските летци Б. Тим и Дж. Кук започват своя опит за рекорд по продължителност на полет със самолет “Чесна". Те приключват успешно опита след 64 дни без кацане.

1948 г.

До бреговете на Шанхай китайския параход “Киянг" попада на стара японска мина. Плавателния съд потъва, вследствие на което загиват 2750 души.

1943 г.

Югославски партизани създават “Антифашистки комитет за национално освобождение на Югославия" с председател Й. Тито.

Йосип Тито е сръбски държавник. Той е генерален секретар на ЮКП . От 1937 г. до смъртта си е министър-председател на СФР Югославия, през 1953-1974 г. е президент, а от 1974 до 1980 г. е пожизнен президент.

1864 г.

В Румъния на евреите е забранено да изучават и практикуват юридически науки.

1833 г.

Във Филаделфия (САЩ) е основано Американско общество за борба с робството.

1808 г.

Наполеон премахва Инквизицията в Испания.

Инквизицията е институция на Католическата цъква. Първоначално, от началото на XI век Инквизицията, като форма за борба с ереса се осъществява без намесата на Ватикана. Тя е въведена от папа Луций III в края XII век по време на Епископския синод през 1184 г. като централизирана институция, независима от Епископските съдилища и подчинена директно на папата. Задачата ѝ е да разследва и същевременно да осъжда случаите на ерес. Според други източници, Инквизицията е учредена от папа Инокентий III през 1204 г., по време на походите срещу албигойците.

1639 г.

За първи път е наблюдаван преход на Венера от Йеремия Хорокс и Уилям Крабтрий.

771 г.

След смъртта на брат си Карломан, Карл Велики става единствен владетел на Франската държава.

Карл І Велики (Carolus Magnus) е крал на франките (от 768 г.), император (от 800 г.); от династията Каролинги. Роден е на 2 април 742 г. Син е на Пипин Къси. Става едноличен управител на обединената държава от 771 г. В резултат на многобройни завоевателни походи (против лангобардите 773-774 г., 776-777 г.; баварския херцог Тесилон, 788 г.; саксите, 772-804 г.; арабите в Испания, 778-779 г., 796-810 г. и др.) разширява границите на кралството си. Папа Лъв III го коронясва в Рим за император (800 г.). Империята на Карл І Велики включва различни племена и народности, с различна степен на общественото развитие. Взема мерки за укрепване на границите и се стреми да централизира властта. Център на държавния живот е кралският двор. Опитва се да контролира дребните благородници. За да подчини голямата държава на единни закони, издава много капитоларии. Според него Католическата църква е опора на кралската власт. Затова се намесва в назначаването на епископите, поощрява принудителното християнизиране на населението в завоюваните земи. Вътрешната политика на Карл І Велики помага за феодализацията на франкското общество. След смъртта му империята на франките се разпада. Карл І Велики умира през 814 г.

На тази дата са родени:

1949 г.

Роден е Джеф Бриджис - американски актьор. Първи филм - "Тиха нощ, самотна нощ" (1969 г.). През 1971 г. е номиниран за "Оскар" за ролята във филма на Питър Богданович "Последният филмов спектакъл". Следват роли във филмите "Богат град" (1972 г.), "Последният американски герой" (1973 г.), "Сърцето на Запада" (1975 г.), "Срещу всички шансове" (1984 г.), "Звезден човек" (1984 г.), които утвърждават Дж. Бриджис като един от най-уважаваните актьори в Холивуд. Филмография: "Назъбено острие" (1985 г.), "Осем милиона начина да умреш" (1986 г.), "На другата сутрин" (1986 г.), "Надин" (1987 г.), "Такър: човекът и неговата мечта" (1988 г.), "Бейкър бойс" (1989 г.), "Кралят на рибарите" (1991 г.), "Американско сърце" (1993 г.), "Взрив" (1994 г.), "Големият Лебовски" (1998 г.), "Паника на Арлингтън роуд" (1999 г.), "К-РАХ" (2001 г.), "Masked and Anonymous" (2003 г.).

1922 г.

Роден е Жерар Филип - френски актьор. В театъра е от 1942 г., а в киното е от 1943 г. - “Малките от кея на цветята". Първите му успехи в киното са в “Идиот" (1946 г.), “Дяволът в плътта" (1947 г.), “Пармският манастир" (1948 г.) и “Един толкова хубав малък плаж" (1949 г.), “Жулиета, или Ключът към сънищата" (1951 г.) и “Красавиците на нощта" (1952 г.). Снима се в: “Хубостта на дявола" (1950 г.), “Хоровод" (1950 г.), “Фанфан Лалето" (1952 г.), “Горделивите" (1953 г.), “Господин Рипоа" (1954 г.), “Влюбените от вила “Боргезе" (1954 г.), “Червено и черно" (1954 г.), “Ако ми бяха разказали за Версай" (1954 г.), “Големите маневри" (1955 г.), “Ако му бяха разказали за Париж" (1955 г.), “Най-добрата част" (1956 г.). Режисьор (заедно с Йорис Ивънс) и изпълнител е на главната роля в “Тил Ойленшпигел" (1957 г.). В края на 50-те години играе във филмите “Врящото гърне" (1957 г.), “Картоиграчът" (1958 г.), “Опасни връзки" (1959 г.), “Треска в Ел Пао" (1960 г.), успоредно с най-представителните си театрални изяви в “Принц фон Хомбург" (1951 г.), “Сид" (1951 г.), “Лоренцачо" (1951 г.), “Ричард II" (1954 г.), “Руи Блас" (1954 г.) и др. Умира на 25 ноември 1959 г.

1892 г.

Роден е Франко Баамонде - испански генералисимус. Управлява Испания като диктатор (1939-1975 г.). Завършва пехотна академия, участва в колониалните войни на Испания в Африка, командир е на Чуждестранния легион (1921 г.). Началник е на главния щаб на сухопътните войски (1934 г.), командир е на испанския корпус в Африка (Мароко). Организира и ръководи въоръженото въстание на испанските демократични сили срещу комунистическата диктатура, в резултат на което избухва Испанската гражданска война (1936-1939 г.). След победата на патриотичните сили управлява чрез диктатура, провъзгласен е за пожизнен държавен глава (“каудилио") на Испания. Създава тоталитарна система в Испания. Става вожд на Испанската фаланга (организация на националистическите сили), председател е на министерския съвет (до 1973 г.) и върховен главнокомандващ на държавата. Прокарва закон за наследството на престола (1947 г.), съгласно който Испания “в съответствие с традицията" е провъзгласена за кралство. На 22 юли 1969 г. за бъдещ крал на Испания е обявен Хуан Карлос Бурбон. След ликвидиране на последствията от комунистическото управление, постепенно се оттегля от властта. Умира на 20 ноември 1975 г. в Мадрид.

1842 г.

Роден е Георг Брандес - датски критик и мислител. Автор е на критическите съчинения: "Критика и портрети" (1870 г.), "Съвременната френска естетика" (1870 г.), "Големите литературни течения през ХIХ в." (1872-1882 г.). Умира на 12 февруари 1927 г. в Копенхаген.

1835 г.

Роден е Самюъл Бътлър - английски писател. Завършва университет и по семейна традиция приема духовен сан, но по-късно се отказва от свещеническото поприще. В сатирата си "Едгин" (анаграма на думата "никъде"; "Еrewhon", 1872 г.) и в продължението £ - "Завръщането на Едгин" (1901 г.), разобличава лицемерния морал на буржоазията. Автор е на романа "Жизнен път", издаден посмъртно (1903 г., 1938 г.). Автор е на изследвания върху творчеството на Омир и Шекспир. Умира на 18 юни 1902 г. в Лондон.

1795 г.

Роден е Томас Карлайл - английски публицист, историк, философ, общественик. Завършва Единбургския университет (1814 г.). Идеите му се оформят под влиянието на немския романтизъм и класическия идеализъм (Й. Г. Фихте, Ф. В. Шелинг), в чиито дух е и философският му роман “Сартор Резартус" (1833-1834 г.). Според развитата в романа “философия на облеклото" целият свят и цялата история представляват поредица от сменящи се облекла - емблеми, в които е въплътена вечната Божествена същност, която е единствена реалност. Според Карлайл законите на света се определят от провидението и се откриват само от “избрани", “герои", които са единствените действителни творци на историята. Твърди, че “историята на света е биография на велики хора". Героичното начало в обществото периодично отслабва и тогава скритите в тълпата разрушителни сили избухват навън, докато то отново не открие в себе си “истинските герои" (напр. Кромуел, Наполеон). Според Карлайл това е затвореният кръг на историята. Умира на 5 февруари 1881 г. в Лондон.

На тази дата умират:

1988 г.

Умира Владимир Полянов (псевдоним на Георги Иванов Тодоров) - български драматург, режисьор, белетрист. Роден е на 6 май 1899 г. в Русе. Следва медицина в СУ “Св. Климент Охридски" (1919-1921 г.), в университетите в Грац, Австрия (1921 г.) и Мюнхен (1922-1923 г.) и философия във Виенския университет (1922 г.). Завършва Свободния университет в София (1928 г.) и режисьорския отдел на Държавния институт за театрално изкуство във Варшава (1939 г.). Работи като секретар на Главната дирекция на железниците (1924-1934 г.). От 1937 г. до 1941 г. е в Министерството на народната просвета. Директор е на Народния театър в София и на Държавната театрална школа (1942-1944 г.). От 1946-1959 г. е режисьор на драматичните театри в Русе, Бургас, Народния театър за младежта в София, Кукления театър в Пловдив, театрите в Перник, Сливен, Разград, Смолян. Поставя над 60 пиеси. Един от основателите и секретар (1926-1932 г.) на българския ПЕН клуб. Печата за първи път в сп. "Сила". Творчеството му е повлияно от диаболизма, а темите в него са от градския живот: "Смърт" (1922 г.), "Детето" (1926 г.), "Момичето и тримата" (1926 г.), "Крадецът" (1927 г.), "Звезда в прозореца" (1935 г.), "Ръцете на приятеля" (1974 г.), "Случаят Иван Андреев" (1978 г.), "Хроника на узряването" (1979 г.), "Срещи по дългия път" (1988 г.). Автор е на пиеси: "Човекът в огледалото" (1931 г.), "Двете страни на медала" (1934 г.), "Слънчеви петна" (1961 г.) и др. Превежда от английски и немски език.

1987 г.

Умира Рубен Мамулян - американски режисьор от арменски произход. Роден е на 8 октомври 1897 г. в Тифлис, дн. Тбилиси. Учи в Московския университет, занимава се с театър в студията на Вахтангов, поставя няколко спектакъла в Тбилиси. От 1919 г. е в емиграция, работи в театрите в Париж и Лондон. В САЩ е от 1923 г. Става известен с режисурата на музикални спектакли и на пиеси на съвременни автори. Атмосферата на театралния живот е възпроизведена в “Аплодисменти" (1929 г.). Успех постига с новаторския си подход в “Улиците на града" (1931 г.) и “Доктор Джекил и мистър Хайд" (1932 г.), “Обичай ме тази вечер" (1932 г.), “Песен на песните" (1933 г.), “Кралица Кристина" (1934 г.), “Живеем отново" (1934 г.), “Беки Шарп" (1935 г.), “Веселият бандит" (1936 г.), “Знакът на Зоро" (1940 г.), “Кръв и пясък" (1941 г.), “Лятна ваканция" (1948 г.). След 1942 г. е в театъра. Опитите му за завръщане в киното през 50-те и 60-те години са безуспешни - отстранен е от работа при снимането на “Порги и Бес" (1958 г.) и “Клеопатра" (1961-1962 г.).

1976 г.

Умира Бенджамин Бритън - един от най-големите английски композитори от средата на XX в. Роден е на 22 ноември 1913 г. в Лоустофт, Англия. След Симфониета и няколко камерни произведения той създава прочутите си "Вариации върху тема от Бридж". По време на Втората световна война написва "Военен реквием" (1940 г.). През 1945 г. световна известност му носят "Вариации върху тема от Пърсел", както и първата му опера "Питър Граймз". Следват оперите: "Похищението на Лукреция" (1946 г.), "Алберт Херинг" (1947 г.), "Били Бъд" (1951 г.), "Глориана" (1953 г.), "Завъртането на винта" (1955 г.), "Смърт във Венеция" (1973 г.) и др. Автор е на оркестрови произведения, на балет, преработва опери.

1975 г.

Умира Хана Аренд - немски политолог. Родена е на 14 октомври 1906 г. в еврейско семейство в Хановер и отраснала в Кьонигсберг и Берлин. Аренд учи философия с Мартин Хайдегер в Марбургския университет. В Хайделберг Аренд пише своята дисертация на темата за любовта в трудовете на Св. Августин (354–430 г.) под ръководството на философа и психолог-екзистенциалист Карл Ясперс. Тя разкрива в "Тоталитаризмът" механизмите на действие на тоталитарното управление, поставяйки под общ знаменател фашизма и комунизма. Отразява процеса срещу Айхман за сп. "Ню Йоркър". Репортажите й по-късно са събрани в книгата "Айхман в Ерусалим", в който се прокарва идеята за баналността на злото.

1963 г.

Умира Лев Иванович Жиров - руски езиковед. Роден е на 19 март 1885 г. в Москва. Специалист е по кавказки (предимно дагестански) и ирански езици. Изследванията му са в областта на общото и приложното езикознание, създава азбуки, разработва граматики, речници за народи в състава на СССР. Съчинения: "Граматика на аварския език" (1924 г.), "Граматика на даргинския език" (1926 г.), "Персийски език" (1927 г.), "Аварско-руски речник" (1936 г.), "Граматика на лезгинския език" (1941 г.), "Лингвистичен речник" (1946 г.), "Табасарански език. Граматика и текстове" (1948 г.), "Лакски език" (1955 г.).

1932 г.

Умира Густав Майринк (псевдоним на Густав Майер) - австрийски писател, представител на експресионизма. Роден е на 19 януари 1868 г. във Виена. Завършва търговската академия в Прага. От 1903 г. е сътрудник на сп. “Симплицисимус". Увлича се от мистичното, гротескно-фантастичното, а по-късно - от окултизма и теософията. Автор е на сатирическия сборник “Вълшебният рог на немския еснаф" (1913 г.), романите “Голем" (1915 г.), “Зеленото лице" (1916 г.) и др. Създава няколко драми със сътрудничеството на Рода-Рода.

1828 г.

Умира Робърт Ливърпул - английски политик, министър-председател на Великобритания (1812-1827 г.), от партията на торите. Роден е на 7 юни 1770 г. в Лондон. Министър е на вътрешните работи (1804-1806 г., 1807-1809 г.), а от 1809 г. до 1812 г. е военен министър и министър на колониите. Неговото правителство воюва срещу национално-освободителното движение в Ирландия и работническото движение. Води борба с наполеонова Франция.

1798 г.

Умира Луиджи Галвани - италиански анатом и физиолог. Роден е на 9 септември 1737 г. в Болоня Един от създателите на учението за електричеството, основоположник на електрофизиологията. Получава образование в Болонския университет, преподава медицина. Първите изследвания прави в областта на сравнителната анатомия. Започва опити по изследване на електричеството в животните (1771 г.), изследва способността на мускулите на жабата да се свиват под въздействието на електрически ток. Опитите на Галвани са обяснени от А. Волта, помагат да изобрети нов токоизточник - галваничен елемент.

1679 г.

Умира Томас Хобс - английски философ материалист. Роден е на 5 април 1588 г. в Малмсбъри в семейство на свещеник. Получава образование в Оксфордския университет (1608 г.). Възгледите му се оформят под влиянието на идеите на Ф. Бейкън, Г. Галилей, П. Гасенди, Р. Декарт. Автор е на философската трилогия: “Основи на философията" (“За телата", 1655 г., “За човека", 1658 г.; “За гражданина", 1642 г.) и “Левиатан, или Материя, форма и власт на църковната и гражданската държава" (1651 г.). Според него моралният дълг на човека по съдържание съвпада с гражданските задължения, произтичащи от обществения договор.

1642 г.

Умира Арман Жан дю Плеси Ришельо - френски държавник, защитник на абсолютизма, пръв министър, кардинал (от 1622 г.). Роден е на 9 септември 1585 г. През 1624 г. застава начело на Кралския съвет, съсредоточава в ръцете си цялото управление на държавата и подчинява на своето влияние Луи ХIII. Укрепва кралската власт, засилва централизацията на държавата, като ограничава правата на парламентите (съдилищата) и отменя политическите привилегии на хугенотите. Поощрява развитието на търговията и манифактурите и насочва външната политика на Франция към завладяване на пазари и колонии. По негово време Франция открито влиза в Тридесетгодишната война (1618-1648 г.), в съюз с протестантските князе против Католическата лига начело с Хабсбургите и се издига до положението на първостепенна сила в Европа. В своето политическо завещание излага основните принципи на политиката на абсолютизма. Основава Френската академия (1635 г.).

1586 г.

Кралицата на Шотландия Мария Стюарт е екзекутирана по обвинение в заговор. Мария Стюарт е шотландска кралица от 1542 г. до 1567 г. Съпруга е на Франсоа II. Като претендентка за английския престол организира таен заговор срещу Елизабет I Тюдор. Мария Стюарт е привърженичка на католицизма. Пленена е от въстаналите калвинисти в Шотландия през 1567 г. и принудена да се отрече от престола. Екзекутирана е след 19 годишен престой в затвор в Англия.

1334 г.

Умира Йоан XXII (Жак Д'Юз) – 194 - ят Папа (7 август 1316 г. – 4 декември 1334). Роден е през 1245 г. в Каор. Учи право в Париж и Орлеан. Ръкоположен е за епископ на Фрежу (1330 г.) от папа Бонифаций VIII, за епископ на Авиньон (1310 г.) и кардинал-епископ на Прото (1312 г.). Обявява Людовик Баварски за еретик (1324 г.). Способен администратор и консервативен теолог относно светските дела на Църквата. През понтификата му Папската курия се реорганизира, като се обръща специално внимание на приходите и е съставен първият пълен опис на активите на Папството. Променя границите на диоцезите. Автор е на популярната молитва Anima Christi.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.