Денят 31 март световната история
© pixabay.com
Открита е Айфеловата кула, висока 317 метра. Според околната температура, височината й може да се промени с до 8 см заради разширението на метала. Конструкцията й съдържа над 18 000 метални части и 2 500 000 нита, тежи над 10 000 тона. До върха се стига по 1792 стъпала, което е годината на обявяване на Първата Френска Република. И още: От създаването й насам тя е била пребоядисвана 17 пъти, или по един път на всеки 7 години. Цветовете са били сменяни няколко пъти: отначало кафяво-червено, след това бежово-жълто и последно - бронзово. За да бъде препокрита кулата, са нужни 60 тона боя и 25 бояджии, които да работят повече от една година.
През 1966 г. е изстрелян в Космоса съветският космически апарат “Луна 10", а четири години по-късно, през 1970 г., след 12 години, прекарани в космоса, друг космически апарат - "Експлорър" 1 влиза обратно в земната атмосфера.
В Албания се провеждат първите многопартийни избори през 1991 г.
На 31 март са родени: философът Рене Декарт, австрийският композитор Йозеф Хайдн, американският актьор Ричард Чембърлейн. На тази дата умира физикът Исак Нютон.
2018 г.
Провежда се втори тур на президентските избори в Сиера Леоне. Печели лидерът на опозиционната Народна партия Юлиус Маада Био.
2018 г.
Президентът на Ботсвана Ян Кама подава оставка и предава властта на вицепрезидента Мокветси Масиси.
2016 г.
Д-р Хайнц Фишер, федерален президент на Република Австрия е удостоен с лента "Стара планина“ "за неговите изключително големи заслуги за развитието на българо-австрийските отношения“
2016г.
За първи път в историята на Социалистическа република Виетнам, представителка на нежния пол беше избрана за председател на Народното събрание
2014 г.
Международния съд на ООН е постановява, че антарктическата китоловна програма на Япония не е за научни цели и трябва да бъде прекратена. Ловът на китове е традиционен в Япония от XII век и продължава като маскиран за научни изследвания и след 1986 г. когато Международната комисия по лова на китове налага мораториум върху лова с търговски цели.
2013 г.
Ръководителят на метежниците Мишел Джотодия се самообявява за президент на Централноафриканската република.
2012 г.
Президентът на Мавриций Анеруд Джугнаут подава оставка.
2011 г.
Министър председателя на Мали Модибо Сидибе подава в оставка.
2010 г.
Страните подписали Променения договор от Брюксел решават да прекратят договора за Западноевропейският съюз, като всички дейности на западноевропейския съюз постепенно се прекратяват до юни 2011 година
2006 г.
Конституционния съд на Босна и Херцеговина решава, че герба на Република Сръбска се явява дискриминационен спрямо останалите две общности в страната — бошняци и хървати, тъй като в този му вид е сръбски символ.
2005 г.
Депутатите от законодателното събрание на ЕАО (Еврейска автономна област) създават работна група за подготовка към изменения в официалното название на региона. Според тях, думата автономна в названието на ЕАО е анахронизъм, тъй като почти 15 години областта се явява самостоятелен субект на Федерацията.
2005 г.
Принц Албер II поема ръководството на княжество Монако.
2001 г.
Официално е открито Бразилското метро.
1991 г.
В Албания се провеждат първите многопартийни избори. От 1991 г. в резултат на промените, обхванали цяла Източна Европа, в Албания е налице “тиха революция". На 20 април 1991 г. страната е обявена за република. Парламентът се избира за срок от 4 години и има 140 депутати. Сто депутати се избират директно. Четиридесет депутати се избират от листи на партии или коалиции според тяхното представяне в изборите. През 1992 г. за президент е избран Сали Бериша, а през 1996 г. изборите печели демократическата опозиция. На 24 юли 1997 г. за президент е избран Реджеп Мейдани, а за министър-председател - Пандели Майко. На 2 октомври 1998 г. е сформирано правителство. Президент от 24 юли 2002 г. е Алфред Моисиу, а министър председател- Фатос Нано.
1982 г.
Подписан е договор за икономическо, търговско и техническо сътрудничество с Алжир за периода до края на 1985 г. В Алжир е развито производството на вина, южни плодове, памук, маслини, цинк, фосфати и др. Отношенията между България и Алжир датират от периода на борбата за независимост на АДНР (Алжирска Демократична и Народна Република). Дипломатически отношения са установени на 20 март 1962 г. - 3 месеца преди провъзгласяването на независимостта на Алжир. Първият извънреден и пълномощен посланик на Алжир у нас връчва акредитивните си писма на 12 декември 1963 г. До момента няма промени в дипломатическите отношения и ранга на дипломатическите представителства и представители , разменени между Р България и АДНР.
1979 г.
Последният британски войник напуска Малта — денят е обявен за Ден на свободата.
1970 г.
След 12 години, прекарани в космоса, Експлорър 1 влиза обратно в земната атмосфера. Експлорър 1 е проектиран и построен от Реактивната лаборатория JPL, а ракетата-носител Юпитер-С е модифицирана от Армейската балистична ракетна агенция ABMA, за да бъде пригодена да пренесе сателитен товар – в резултат новата ракета става известна с името Джуно 1. Сглобяването на Експлорър 1 и модификацията на Юпитер-С отнемат 84 дена. Преди работата по тях да е приключила, СССР вече изстрелват втория си спътник – Спутник 2 - на 3 ноември 1957 г. Мисията Експлорър 1 способства за откриването на поясите на Ван Алън.
Общото тегло на спътника е почти 14 килограма, от които 8.3 килограма е инструментариумът. Електрозахранването е предоставено от никелово-кадмиеви химически батерии, които съставят около 40% от цялото тегло. Предоставената електроенергия поддържа високоенергийния предавател в продължение на 31 дена и нискоенергийния предавател в продължение на 105 дена. Експлорър 1 спира предаването на информация на 23 май 1958 г. с изчерпването на батериите си, но остава в орбита повече от 12 години. На 31 март 1970 г. прави възпламенително обратно влизане в атмосферата над Тихия океан. Експлорър 1 е първият космически апарат от програмата Експлорър, която към ноември 2004 г. е изстреляла 83 космически сонди.
1966 г.
Изстрелян е съветският космически апарат “Луна 10". “Луна 10" (“Луник 10") е непилотирана космическа мисия от съветската програма “Луна". Апаратът е изстрелян към Луната от платформа в орбита около Земята. Сондата става първият изкуствен сателит на Луната (или на друго (освен Земата) небесно тяло изобщо). Космическият съд влиза в лунна орбита на 3 април 1966 г. и завършва първата си обиколка 3 часа по-късно. С негова помощ са проведени различни изследвания на космическите лъчения, както и на гравитацията на земния спътник. Апаратът предава обратно до Земята Интернационала по време на Двадесет и третия конгрес на КПСС. “Луна 10", захранван от батерии, е в действие в продължение на 460 обиколки около Луната и провежда 219 активни предавания на информация, преди радиосигналите да прекъснат на 30 май 1966 г.
1918 година
От 30 март до 3 април 1918 г. в Баку и различни региони на Бакинската губерния, както и в Карабах, Нахчъван, Шамахъ, Губа, Хачмаз, Ленкоран, Салян, Зангезур и други области войските на Бакинския съвет, водени от етническия арменец Степан Шаумян, и въоръжените отряди на арменци-дашнаки извършват геноцид срещу азербайджанците. 6000 въоръжени войници на Бакинския съвет, както и 4000 въоръжени единици на партията Дашнакцутюн вземат участие в масовите убийства на мирни азербайджанци. По време на събитията арменските отряди убиват над 50 000 мирни жители поради тяхната етническа и религиозна принадлежност, унищожават и изгарят 110 села в Шамахинската кааза (бел. пр. съответствала е по значение на околия в България), 167 – в Губинската, повече от 150 села в Карабах, 115 – в Зангезурската кааза, 98 – в провинция Карс, както и много населени места, исторически паметници, джамии и гробища.
През 1998 г. според указ, подписан от президента на Република Азербайджан Гейдар Алиев, 31 март е обявен за Ден на геноцида на азербайджанците.
На 18 септември 2013 г. във връзка с геноцида на азербайджанците е открит Мемориалният комплекс в памет на жертвите от геноцида в Губа. По време на разследването е установено, че заедно с азербайджанци безмилостно са убити и погребани на гробището лезгини, евреи, тати и представители на други етнически групи, живеещи в Губа.
1917 г.
САЩ купуват от Дания група острови в Карибско море за млн, които по-късно преименуват на Американски Вирджински острови.
1909 г.
От 31 март до 15 април се правият опити за преврат на старотурците в Цариград. Опитите са потушени от младотурците с подкрепата на четите на Я. Сандански и Хр. Чернопеев. На 27 април султан Абдул Хамид II е детрониран и заместен от брат си Мехмед V.
Младотурците са членовете на турската националистическа организация “Иттихад ве тераки" (Комитет “Единение и напредък"). Тя е основана в 1889 г. с цел да се бори срещу султанския абсолютизъм и икономическата изостаналост на Османската империя. Организират и провеждат Младотурската революция (1908 г.), след което се отказват от много от своите идеи и на практика продължават политиката на старата султанска Турция. С поражението на Турция в Първата световна война (1914–1918 г.) техният авторитет е силно накърнен и те са отстранени от управлението на страната от Кемал Ататюрк.
1889 г.
Състои се официалното откриване на Айфеловата кула. Кулата е построена от стоманени конструкции по проект на инж. А. Г. Айфел. Тя символизира развитието на техниката и технологиите през ХIХ век. Височината й е 300 м, а теглото - 9 000 тона. Айфеловата кула има 3 площадки, разположени на височини 53,63 м, 115,73 м и 276,13 м от земята. Върху кулата. са монтирани тв предавателни антени. Заедно с антените общата й височина е 320 м.
1877 г.
Представители на шестте велики сили подписват в Лондон общ протокол, с който на турското правителство се предлага да започне извършването на реформи в балканските си провинции.
1848 г.
Започва общогерманско събрание във Франкфурт на Майн. Представителите на либералната опозиция се обявяват против обявяването на Германия за република. Левите демократи, които нямат голямо политическо влияние в обществото, искат да обявят Германия за децентрализирана конфедеративна република и се опитват да вдигнат въстание в Баден, но то е бързо потушено. На 18 май 1848 г. започва своята работа общогерманско Национално събрание във Франкфурт на Майн, като основната му задача е да изработи нова конституция. Болшинство в това събрание имат либералите центристи. През 1849 г. Франкфуртското събрание създава имперска конституция, запазваща монархиите и границите между германските държави. Имперската корона е предложена на Фридрих Вилхелм IV, но той се отказва от нея. Пруският крал и други монарси отказват да признаят конституцията. Избухналото през пролетта и лятото на 1849 г. въстание в Западна и Южна Германия постепенно затихва и положението е окончателно овладяно от пруските войски. Франкфуртският парламент е разпуснат на 18 юни 1849 г.
1790 г.
Максимилиан Робеспиер е избран за президент на Якобинския клуб. Той ръководи борбата срещу жирондистите, изразяващи интересите на едрата буржоазия и склонни към съглашателство с аристокрацията. Теоретически обосновава революционно -демократическата диктатура и терора като главно оръжие на революцията. Максимилиан Робеспиер става жертва на заговор на своите политически противници. Осъден е на смърт и е гилотиниран.
1282 г.
В Палермо избухва въстание срещу французите в Сицилия, известно като Сицилианска вечерня. Въстанието е против Шарл I Анжуйски (на снимката), наложил властта си над Сицилийското кралство през 1268 г. Причините за въстанието са окончателното закрепостяване на селяните, насилията на френските рицари, злоупотребите на длъжностните лица, преместването на столицата от Палермо в Неапол. Повод за бунта стават оскърбленията, отправени към сицилианските жени от френски войници. През април вълненията обхващат целия остров и повечето французи - около 4 000 - са убити. Арагонският крал Педро III е повикан на помощ и пристига в Сицилия през септември 1282 г. Сицилианска вечерня е подпомогната и от византийския император Михаил VIII Палеолог.
1078 г.
Византийският император Михаил VII е свален от престола след бунт на армията и е назначен за ефески митрополит. Михаил VII Дука е император от 24 октомври 1071 г. Той е племенник на император Константин Х Дука. Наричан е Парапинак - крадец, защото нарежда да се продава жито с по-малка мярка от законната. По време на управлението му Византийската империя е подложена на нападения от норманите в Италия и на селджукските турци в Мала Азия. В западните български земи през 1072 г. избухва бунт начело със скопския болярин Георги Войтех. Михаил VII Дука поддържа добри отношения с папа Григорий VII, но не успява да се съюзи със Запада за борба срещу селджукските турци.
На тази дата са родени:
1948 г.
Роден е Ал Гор, вицепрезидент на САЩ, Нобелов лауреат през 2007 г.
1935 г.
Роден е Хърб Алпърт – американски тромпетист, композитор и вокал. Той свири на тромпет от дете, но впоследствие започва да свири на китара. Създава песни в тандем с Лу Адлър. През 1962 г. създава собствена звукозаписна фирма с Джери Мос – “A&M". Удостоен е със 7 награди “Грамми". Едно от големите му открития е “Карпентърс" (1970 г.). В края на 70-те години се оказва на гребена на диско-вълната. През 80-те записва със звезди като “Ю Би 40", Джанет Джексън, Брайън Адамс, “Полис" и др. В началото на 90-те години опитва и хип-хоп. Единственият хит № 1, който пее, е “Keep Your Eye on Me" (1987 г.), по музика на Бърт Бакарак. В последния си албум за “А&М" – “Midnight Sun", посвещава изпълнението на превърналата се в евъргрийн “Taste of Honey" на Стен Гец, един от последните албуми на големия саксофонист – “Apasionado" (1990 г.) е продуциран лично от Aлпърт. През 1994 г. Алпърт и Мос отново основават собствена фирма – “Almo Sounds". Албуми: “The Lonely Bull" (1962 г.), “Herb Alpert’s Tijuana Brass, Vol. 2" (1963 г.), “South of Border" (1964 г.), “Whipped Cream & Other Delights" (1965 г.), “Going Places" (1965 г.), “What Now My Love" (1966 г.), “The Beat of the Brass" (1968 г.), “The Brass Is Comin" (1969 г.), “Rise" (1979 г.), “Magic Man" (1981 г.), “Bulish" (1984 г.), “Keep Your Eye on Me" (1987 г.), “Mudnight Sun" (1992 г.), “Second Wind" (1996 г.), “Passion Dance" (1997 г.), “Colors" (1999 г.).
1934 г.
Роден е Джордж Ричард Чембърлейн - американски актьор. Учи в Пелмон Колидж, където за първи път проявява вокални и актьорски данни. В киното е от 1960 г., но печели популярност с участието си в тв сериали. Става световно известен с образа на д-р Килдеър в едноименния сериал на NBC 1961-1966 г., за който получава “Златен глобус". В театъра работи в “Нощта на игуаната", “Бащи и синове", снима се в Англия - в тв сериал “Портрет на една дама" (1968 г.), в психодрамите“Петулия" (1967 г.), “Лудата от Шапо" (1968 г.), в екранизации по Шекспир - “Юлий Цезар" (1970 г.), “Хамлет" (1971 г.), в биографичните филми “Влюбени жени" (1970 г.), “Лейди Каролина Лемб" (1972 г.), в поредица костюмни зрелищни филми - “Тримата мускетари" (1975 г.), “Четиримата мускетари" (1976 г.), “Сирано дьо Бержерак" (1976 г.), “Желязната маска" (1977 г.), “Пантофката и розата" (1978 г.), повтаряйки успеха на знаменития си предшественик във Великобритания Джон Баримор. Участва в австралийската драма “Последната вълна" (1978 г.), в популярния филм-катастрофа “Ад под небето" (1974 г. ). Нов етап в актьорската му кариера по пътя на творческата зрелост и майсторство се явяват знаменитите му тв изяви през 80-те год. - “Шогун" (1980 г. , “Златен глобус"), “Птиците умират сами" (1983 г., “Златен глобус"), “Валенберг - разказ за героя" (1984 г.), “Мечтата Запад" (1986 г.), “Кук и Пири" (1986 г.), “Казанова" (1987 г.), “Самоличността на Борн" (1988 г.), “Страх за кожата" (1990 г.). Участва още в “Телефонно убийство" (1987 г.), “Хищна птица" (1993 г.), “Изгубената дъщеря" (тв, 1997 г.), “Река, в която да се удавиш" (1997 г.), “Павилионът" (1999 г.).
1906 г.
Роден е Синъитиро Томонага - японски физик теоретик. През 1929 г. завършва университета в Киото. Работи в Научноизследователския институт по физика и химия под ръководството на Й. Нишин и в Лайпциг при В. Хайзенберг. От 1941 г. е професор в университета в Токио. Автор е на редица разработки по теория на неутроните, магнетизма и квантовата теория на полето. На Томонага принадлежи релативистка инвариантна формулировка на квантовата теория на вълновите полета. Лауреат е на Нобелова награда за 1965 г.
1871 г.
Роден е Артър Грифит – ирландски политик. По професия той е журналист. Един от основателите на “Шин Фейн" и лидер на дясното крило на партията. През 1910-1917 г. е председател, а след това заместник-председател на партията. Грифит не взема участие в Ирландското въстание през 1916 г. По време на партизанската война срещу Великобритания през 1919-1921 г. е в затвора, откъдето води преговори с английското правителство. На 6 декември 1921 г. Грифит подписва англо-ирландския договор за обособяване на териториите Южна и Централна Ирландия (свободната държава Ейре) при запазване на английското владение над Северна Ирландия. През януари 1922 г. става президент на новата държава и организира разправата с противниците на договора.
1635 г.
Роден е Джон Патрик Гордон (Петър Иванович) - руски генерал и контраадмирал, по народност шотландец. Известно време той служи в шведската и полската армия. През 1661 г. постъпва на служба в Русия и става военен наставник на Петър I Велики. Участва в Чигеринските (1676-1678 г.) и Кримските (1687 г., 1689 г.) походи на руската армия. Като командир на Бутирския полк през 1689 г. поддържа Петър I и му помага да победи сестра си София. Гордон е един от първите чуждестранни учители, помощници и съратници на Петър I при създаването на редовна армия и извършването на реформи. Командва отряд и ръководи обсадните действия в Азовските походи на Петър I (1695-1696 г.), участва и в потушаването на Стрелецкия бунт в Москва (1698 г.).
1596 г.
Роден е Рене Декарт - френски философ, физик, математик и физиолог. Родоначалник е на картезианството. Негова е прочутата аксиома: “Je pense, dons je suis" (“Мисля, следователно съществувам", “Cogito ergo sum"). Декарт прави важни открития в много области на съвременното научно познание. Подхожда исторически към произхода и строежа на Вселената, създава аналитичната геометрия, формулира закон за рефракцията на лъчите на светлината и др. Отстоява своите идеи в спорове с видни философи на своето време, като Т. Хобс и П. Гасенди. Най-известните философски произведения на Декарт са: “Правила за ръководство на ума", написано през 1628 г., но публикувано посмъртно през 1701 г., “Разсъждение за метода" (1637 г.), “Размишления върху първата философия" (1641 г.), “Начала на философията" (1644 г.), “Страстите на душата" (1649 г.).
1519 г.
Роден е Анри II - френски крал от династията Валоа. При неговото управлението продължават войните на Франция за обединение на всички френски територии. Кралят преследва хугенотите, а през 1559 г. издава едикт за смъртно наказание на еретиците. Съюзява се с немските протестантски князе и воюва срещу император Карл V. През 1559 г. в Като Камбрези Анри II подписва мирен договор, в резултат на който приключват Италианските войни. Умира след нещастен случай при рицарски турнир.
На тази дата умират:
2016г.
Умира Имре Кертес - унгарски писател, оцелял от Освиенцим и лауреат на Нобелова награда за литература
2016г.
Умира Заха Хадид, британска архитектка - първата жена, спечелила награда "Прицкер".
1945 г.
От тиф умира Ани Франк (родена на 12 юни 1929 г. във Франкфурт). Анелиезе Мари Франк е най-известната жертва на еврейския геноцид, Холокоста, нареден от Адолф Хитлер по време на Втората световна война. Когато немски войски окупират Нидерландия, Ани Франк и семейството й прекарват две години в укриване от нацистите в няколко стаи, защитавани от приятели-неевреи. Семейство Франк са открити през август 1944 г. и са изпратени в концентрационни лагери. Една година по-късно Ани Франк умира по време на епидемия от тиф в лагера Берген-Белсен близо до Хановер. Личният й дневник е публикуван през 1947 г. в Нидерландия под заглавието “Het Achterhuis". Дневникът е преведен на повече от 50 езика и са продадени милиони копия от него. По-известна като “Дневникът на Ани Франк", книгата продължава да е в печат по цял свят. Театрална версия на сюжета е поставена в Бродуей през 1955 г. и печели награда Пулицър. През 1997 г. преработена версия на пиесата е поставена отново в Бродуей, като ролята на Ани е дадена на Натали Портман.
1917 г.
Умира Емил Адолф фон Беринг - германски бактериолог и имунолог. Роден е през 1854 г. Работи заедно с Китасато в лабораторията на Кох в Берлин и от 1895 г. е професор по хигиена в Марбург. Пионер в серумната терапия, следващ работата на П. П. Е. Ру, Беринг демонстрира имунизация срещу дифтерия (през 1890 г.) и тетанус (1892 г.) чрез инжекции с антитоксини (термин, който той въвежда), разработени от него в сътрудничество с Китасато. Носител е на Нобелова награда “за Физиология или Медицина" за 1901 г.
1894 г.
Умира Павел Николаевич Яблочков – руски военен инженер, изобретател в областта на електротехниката. Завършва Николаевското инженерно училище през 1866 г. и Техническото галваническо училище в Петербург през 1869 г. Служи в сапьорен батальон в Киевската крепост. Основното изобретение на Яблочков е електрическата лампа, чийто принцип, дъгова лампа без регулатор, разработва през 1875 г. в Москва. Яблочков получава патента за лампата в Париж на 23 март 1876 г. (№ 112 024). Усъвършенства я, внедрява в практиката еднофазния променлив ток, разработва методи за разлагане на светлината и др. През 1879 г. той предлага да се организира централно производство на електроенергия и нейното транспортиране по места. През 1879 г. Томас Едисон усъвършенства електрическата лампа и от 1882 г. започва нейното фабрично производство. През 80-те години Яблочков се занимава с проблемите на производството и разпределението на електрическия ток, конструира електрически машини и различни химически генератори на ток. Участва в електротехническите изложби в Русия, Парижката електротехническа изложба, Първия конгрес на електротехниците. Яблочков е почетен член на Обществото на любителите на естествознанието, антропологията и етнографията в Москва и на Руското техническо общество.
1727 г.
Умира Исак Нютон - английски математик, механик, астроном и физик. През 1668 г. завършва университета в Кеймбридж. От 1672 г. е член на Лондонското кралско дружество, а от 1703 г. е негов президент. През 1699 г. става чуждестранен член на Френската АН. Директор е на Монетния двор на Великобритания от 1699 г. Негови съчинения са “Оптика" (1704 г.), “Математически принципи на натурфилософията" (1687 г.). Нютон разработва независимо от Лайбниц диференциалното и интегралното смятане, открива дисперсията на светлината, хроматичната аберация, изследва интерференцията и дифракцията, развива корпускулярната теория за светлината. Открива основните закони на класическата механика, закона за всеобщото притегляне, създава теория за движението на небесните тела.
1340 г.
Умира Иван I Данилович Калита - московски княз от 1325 г., велик княз на Владимир от 1328 г. Син е на московския княз Даниил Александрович, внук на Александър Невски. Изиграва важна роля за укрепването на Московското княжество и присъединяването на руските земи около Москва, използвайки помощта на Златната орда. Събира данъци за ордата, пресича народното недоволство, организира разправа над политическите си противници. Влиянието му се простира върху значителни територии на Североизточна Русия (Твер, Псков, Новгород и др.). Натрупва огромно богатство (откъдето идва и прозвището му Калита - кесия, портмоне), с което купува земи от чужди княжества и владения. По време на неговото управление Москва се превръща в митрополитски център и в столица на княжеството.
1204 г.
Умира Елинор Аквитанска (родена през 1122 г. в Бордо, Франция) – съпруга последователно на френския крал Луи VІІ и английския крал Хенри ІІ. Двама от синовете й (Ричард и Джон) стават крале на Англия. Първият брак на Елинор Аквитанска е анулиран през 1152 г., когато тя се омъжва за Хенри ІІ, тогава дук на Нормандия. Съпрузите закупуват земя и по този начин и власт, но Елинор заплашва управлението на Хенри, като подстрекава трима от синовете си да направят неуспешен бунт през 1173 г. Хенри хвърля Елинор в затвора за 15 години, но през 1189 г. тя помага на сина си Ричард (Ричард “Лъвското сърце") да се възкачи на престола. В продължение на дълги години в негово отсъствие Елинор Аквитанска управлява Англия.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:
Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика" (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse";
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
National Geographic Arhive;
Исторически бюлетин – на “The New York Times";
Исторически бюлетин – на “The History Channel";
Исторически бюлетин – на “World of Quotes";
Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни".