Денят 31 декември в световната история
© pixabay.com
На 31 декември са родени: Дона Съмър (псевдоним на Дона Гейнс) – американска попизпълнителка; Джон Денвър (псевдоним на Джон Хенри Дойчендорф) - един от популярните кънтри певци в САЩ през 70-те години на ХХ век; сър Антъни Хопкинс – английски театрален и филмов актьор; Анри Емил Беноа Матис – френски живописец, график, майстор на декоративните изкуства. На тази дата умират: Максим Максимович Литвинов (истинско име и фамилия Макс Валах) - руски държавник и политически деец; Леон Мишел Гамбета - френски общественик, политик и държавник.
2017 г.
36 души загиват и още 18 са ранени при челна катастрофа между автобус и камион на път в централните части на Кения.
2017 г.
Най-малко 12 души загиват при самолетна катастрофа в Коста Рика. 10 от тях са чуждестранни граждани - туристи, а петима са членове на едно семейство. Бившият президент на Коста Рика Лаура Чинчила съобщава, че един от загиналите членове на екипажа е неин братовчед.
2017 г.
Официално влиза в сила пълната забрана за търговия със слонова кост в Китай.
2014 г.
Президентът на Италия Джорджо Наполитано обявява предстоящата си оставка, посочвайки като причина "старост“.
2013 г.
В Южен Судан започват мирни преговори между правителството и бунтовниците.
2011 г.
Силите на реда задържат в Москва над 70 човека при опит да се проведе неразрешен митинг на Триумфалния площад. Арестуваните са активисти на сдружението "Стратегия-31“. Арестуван е и лидера на "Другата Русия“ Едуард Лимонов.
2008 г.
След промени в руската конституция на тази дата, президент на страната се избира за срок от 6 години. Кандидати за президент могат да бъдат граждани на Руската федерация на не по малко от 35 години и да са пребивавали във страната не по малко от 10 години. Едно и също лице не може да заеме поста на президент на Руската федерация за повече от два последователни мандата.
1991 г.
Официално се обявява разпадането на Съветския съюз.
1999 г.
В телевизионно обръщение руският президент Борис Елцин изненадващо обявява, че подава оставка и назначава Владимир Путин за временно изпълняващ длъжността президент. През март 2000 г. Путин е избран за президент на Руската федерация.
Владимир Владимирович Путин е руски политик, дипломат, юрист и президент на Русия от март 2000 г. Роден е на 7 октомври 1952 г. в Ленинград, в семейство на ветеран от Втората световна война. Завършва Юридическия факултет на Ленинградския университет през 1975 г. и започва работа в КГБ. В периода 1976-1980 г. работи в Първо главно управление (външно разузнаване) на КГБ, работи в Германия в периода 1985-1990 г., владее до съвършенство немски език. На 20 август 1991 г. напуска по собствено желание спецслужбите; работи като съветник на А. А. Собчак. Кмет е на Санкт Петербург. През 1991-1994 г. е първи заместник-председател на кметството на града, председател на Комитета по външни връзки. В периода 1996-1998 г. работи в администрацията на президента на Руската федерация. От 1998 г. е директор на Федералната служба за сигурност на Руската федерация. Премиер е на Русия в периода 1999-2000 г.
1999 г.
Съгласно сключен договор между САЩ и Панама на 7 септември 1977 г., 31 декември 1999 г. е определен за датата, на която САЩ предават юрисдикцията на зоната на Панамския канал на правителството на Панама.
1994 г.
Руските войски превземат столицата на Чечня – Грозни. Основната атака е концентрирана около железопътната станция, която се намира в близост до президентската сграда.
1993 г.
Арестуван е лидерът на руските националисти – Александър Баркашов. На 16 октомври 1990 г. Баркашов създава собствена организация – “Национално единство за свободна, силна и справедлива Русия", съкратено на “Руско национално единство". Той води войските на “Руското национално единство" по време на защитата на руската президентска резиденция от силите на Борис Елцин (конституционната криза от 1993 г.). Арестуван е за причиняване на масови безредици и незаконно носене на оръжие. През 1994 г. публикува “Азбука на руския национализъм", която става платформа за неговата организация.
1993 г.
Сваленият президент на Грузия – З. Гамсахурдия се самоубива. Звияд Констатин дзе Гамсахурдия, роден на 31 март 1939 г., е дисидент, учен и писател, който става първият демократично избран президент на република Грузия след отделянето на страната от Съветския съюз.
1985 г.
Великобритания се оттегля от ЮНЕСКО.
1984 г.
САЩ се оттегля от ЮНЕСКО.
1946 г.
Президентът Хари Труман обявява край на военните операции на САЩ във връзка с Втората световна война.
1931 г.
Музиката на Сергей Рахманинов е обявена за декадентска и е забранена в СССР. Рахманинов е руски композитор, пианист и диригент. Завършва Московската консерватория (класът по пиано 1891 г., композиция 1892 г.). През 90-те години на ХIХ в. печели популярност като пианист, диригент и композитор. Диригент е на Болшой театър в периода 1904-1906 г. От декември 1917 г. е емигрант (от 1918 г. живее в САЩ). В творчеството на Рахманинов водеща тема е тази за родината. По-известни негови произведения са: 4 концерта и "Рапсодия по тема на Паганини за пиано и оркестър", прелюдии, етюди-картини за пиано, 3 симфонии, поемата "Островът на мъртвите" за оркестър, кантатата "Пролет", поемата "Камбани" за хор и оркестър, оперите "Алеко" (1892 г.), "Скъперникът рицар" и "Франческа де Римини" (1904 г.), романси и др. Считан е за най-големият представител на изпълнителското изкуство през ХХ в.
1857 г.
Английската кралица Виктория обявява Отава за столица на Канада. Градът се намира в югоизточно Онтарио, където се сливат реката Отава и каналът Ридо. Кралица Виктория избира Отава за столица на Обединените канадски провинции. През 1867 г. става столица на новосформираната конфедерация. Населението е около 830 хиляди души.
1805 г.
Наполеон отменя френския революционен календар и възстановява Григорианския календар. Френският революционен календар е измислен по време на Френската революция. Той е въведен през октомври 1793 г., но година І е назначена да започва от 22 септември 1792 г. (есенно равноденствие). Революционният календар има 12 месеца с по 30 дни и 5 или 6 допълнителни дни (в зависимост дали годината е високосна или не). Имената на дванадесетте месеца са Vendémiaire, Brumaire, Frimaire, Nivôse, Pluviôse, Ventôse, Germincal, Floréal, Prairial, Messidor, Thermidor и Fructidor. Всеки месец се състои от 3 седмици с по 10 дена.
1775 г.
С личната заповед на американския президент Джордж Вашингтон се разрешава чернокожите граждани на страната да служат в нейната редовна армия. Джордж Вашингтон e американски политик и генерал, първи президент на САЩ (1789-1797 г.). Той е роден на 22 февруари 1732 г. в Бридж-Крик, Вирджиния. Организира американската армия и освобождава отечеството си от английско владичество. Воюва срещу индианци и французи (1753-1759 г.). Представител е на американския Конгрес във Филаделфия през 1774 г. Главнокомандващ американската армия във Войната за независимост на Северна Америка. През 1787 г. под председателството на Вашингтон е изработена Конституцията на САЩ, която с малки поправки е валидна и днес. Умира на 14 февруари 1799 г. в Маунт-Вернон.
1775 г.
Канадците отблъскват американците при атаката им срещу Квебек-Сити. Командващ на американските войски е генерал Р. Монтгомъри. Битката при Квебек е опит на американски революционери на 31 декември 1775 г. да завладеят канадския град Квебек и по този начин да спечелят подкрепата на Френска Канада за Американската революционна война. Бенедикт Арнолд и Личард Монтгомъри са двамата водещи американски командващи по време на щурма. Битката е кулминацията на американското нахлуване в Канада и слага край на надеждите Френска Канада да въстане заедно с Америка.
1695 г.
В Англия е наложен данък върху прозорците. Англичаните отговарят на тази мярка, като заковават с дъски прозорците си. Това довежда до отменянето на закона, но събитието повлиява на гражданското строителство и архитектурата до 1851 г.
1492 г.
Евреите са изгонени от Сицилия.
На тази дата са родени:
1948 г.
Родена е Дона Съмър (псевдоним на Дона Гейнс) – американска попизпълнителка. Професионалният й дебют е през 1967 г. в Бостън, а малко след това приема ангажимент за участие в мюзикъла “Коса". Решаващо за кариерата й е запознанството с Джорджо Мородер в Мюнхен през 1975 г. (продуцент на албумите й до края на 70-те години на ХХ век). През 70-те години е наречена “дискокралица". Участва във филма “Благодаря, Господи, че е петък" (1978 г.), същата година печели награда “Грами" за ритъм-енд-блус с “Последен танц", а през 1979 г. - “Грами" като рокизпълнителка с “Нещо горещо". През 80-те години популярността й намалява. Албуми: “Love to Love You Baby" (1975 г.), “A Trilogy of Love" (1976 г.), “I Remember Yesterday" (1977 г.), “Four Sessions Love", “The Deep", “Once Upon a Time" (1977 г.), “The Wonderer", “Walk Away" (1980 г.), “Greatest Hits, Vol. I, II" (1980 г.), “Donna Summer" (1982 г.), “She Works Hard for the Money" (1983 г.), “Cats Without Claws" (1984 г.), “All Systems Go" (1987 г.).
1943 г.
Роден е Джон Денвър (псевдоним на Джон Хенри Дойчендорф) - един от популярните кънтри певци в САЩ през 70-те години на ХХ век. Учи архитектура, работи в проектантско бюро в Лос Анжелис, където започва музикалната си кариера през 1964 г., записва и първата си успешна песен. Избрана дискография: "Rhimes and Reason" (1969 г.), "Poems, Prayers and Promises" (1971 г.), "Rocky Mountain Hеight" (1972 г.), "Back Home Again" (1974 г.), "Windsong" (1975 г.), "I Want to Live" (1977 г.), "Autograph" (1980 г.), "Perhaps Love" (1981 г.), "Seasons of the Heart" (1984 г.), "Dreamland Express" (1985 г.), "One World" (1988 г.), "Different Directions" (1991 г.); "Reflections: Songs of Love & Life" (1996 г.), "Forever John" (1998 г.), "Christmas in Concert" (2001 г.). Умира на 12 октомври 1997 г.
1937 г.
Роден е сър Антъни Хопкинс – английски театрален и филмов актьор. Работи като стоманолеяр, учи в Кардифското драматично училище и в Кралската академия за театрално изкуство. Участва в Националния театър в роли от класическия - “Отело", и авангардния репертоар - “Танцът на смъртта". В киното е от 1968 г. - “Лъвът през зимата". Снима се в епизодични и водещи роли - “Един мост повече" (1977 г.), “Бункерът" (1980 г.) и др. преди да получи “Оскар" с образа на Ханибал Лектър в “Мълчанието на агнетата" (1991 г.). Оттогава е сред най-сниманите актьори в световното кино. Филмография: “Беглец в бъдещето" (1991 г.), “Чаплин" (1992 г.), “Имението Хауардс енд" (1992 г.), “Процесът" (1992 г.), “Дракула" (1992 г.), “И небето затихна" (1993 г.), “Останките на деня" (1993 г.), “Страната на сенките" (1993 г.), “Марио и Вълшебника" (1993 г.), “Пътят към Уелвил" (1994 г.), “Легенда за водопада" (1994 г.), “Никсън" (1995 г.), “Август" (1996 г.), “Спасявайки Пикасо" (1996 г.), “Знакът на Зоро" (1998 г.), “Амистад" (1997 г.), “Маската на Зоро" (1998 г.), “Да срещнеш Джо Блек" (1998 г.), “Инстинкт" (1999 г.), “Мисията невъзможна-2" (2000 г.), “Ханибал" (2001 г.), “Червеният дракон" (2001 г.), “Даниел Уебстър и Дяволът" (2002 г.), “The Humanm Stain" (2003 г.).
1880 г.
Роден е Джордж Кетлет Маршал - американски държавник и политик, армейски генерал от 1944 г. Завършва военния колеж във Вирджиния. Участва в Първата световна война. От 1939 г. е началник на Генералния щаб на САЩ и е един от авторите на стратегическите планове на САЩ и Великобритания през Втората световна война. От 1945 г. до 1949 г. е държавен секретар на САЩ и е автор на “плана Маршал". През 1950-1951 г. е министър на отбраната, един от инициаторите за създаване на отбранителния съюз НАТО. През 1953 г. получава Нобелова награда за мир за заслугите му за изграждането на следвоенна Европа. Той е първият военен деец-нобелист. Умира на 16 октомври 1959 г. във Вашингтон.
1869 г.
Роден е Анри Емил Беноа Матис – френски живописец, график, майстор на декоративните изкуства. Той е един от лидерите на фовизма в началото на ХХ в. От първия период на творчеството му (90-те години на ХIХ в.) се открояват “Седящ мъж", “Голо мъжко тяло", “Мъртвият Христос" и др. В началото на ХХ в. е неговият предфовистки период (доведен до крайност урок на Сезан и на постимпресионизма): “Автопортрет", “Натюрморт в контражур", “Млада жена с чадър" (която някои определят като поантилистка) и др. В последния му период се долавят абстракционизмът и новото фигурално изкуство: “Колаж в синьо", “Четец на жълта маса", “Радостта да се живее" и др. Автор е на витражи, гравюри, литографии. Умира на 3 ноември 1954 г.
1838 г.
Роден е Емил Лубе - френски политик. Президент е на Френската република в периода 1899-1906 г. Наследява Феликс Фор на президентския пост. По време на неговото президентство завършва шумният процес "Драйфус", открито е Световното изложение в Париж през 1900 г., избухва въстанието на боксерите в Китай и се узаконява отделянето на държавата от Църквата във Франция. Лубе се оттегля през 1906 г. и е наследен от Арман Фалиер. Умира на 20 декември 1929 г.
1830 г.
Роден е Исмаил Паша - владетел на Египет от 1863 до 1879 г. През 1867 г. получава от турския султан титлата хедив. Разширява автономията на Египет, формално влизащ в състава на Османската империя. Провежда реформи, които спомагат за по-бързото икономическо развитие на страната. За реализацията на своите планове прибягва до заеми от европейски държави. Опитва се да влезе в контакт с националноосвободителното движение, с цел да се освободи от финансовия контрол, установен през 1876 г. от европейските държави над Египет, но е отстранен от власт. Умира на 2 март 1895 г. в Истанбул.
1514 г.
Роден е Андреас Везалий – фламандски анатом и хирург от епохата на Ренесанса, основоположник на съвременната анатомия. Пръв предприема дисекцията на човешкото тяло като основен анатомичен метод. Прави много анатомични открития и става професор по анатомия в Университета на Падуа. Там той създава основния си труд, “De humani corporis fabrica" (1543 г.), илюстрован от Ян фан Калкар. Разкритията му оборват някои от постулатите, поставени от Гален, които дотогава никой не подлага на съмнение. Везалий успява да докаже, че Галеновата анатомия допуска грешки, тъй като се опитва да приложи животински анатомични характеристики върху хората, без това да е обосновано. Осъден е на смърт от Инквизицията; крал Филип II заменя присъдата с изпращането му в Йерусалим. На връщане от Божи гроб корабът, с който Везалий пътува, претърпява корабокрушение при остров Закинто и той загива на 15 октомври 1564 г. Тялото му е изхвърлено на остров Зант.
На тази дата умират:
1951 г.
Умира Максим Максимович Литвинов (истинско име и фамилия Макс Валах) - руски държавник и политически деец. Роден е на 17 юли 1876 г. в Белосток, днес в Полша. Участва в Революцията от 1905 г. и впоследствие прекарва години в изгнание във Великобритания и Швейцария. Хвърлен е в затвора в Англия след Болшевишката революция и е освободен при размяна срещу британския генерал Брус Локхарт, който е арестуван в Москва. Максим Максимович Литвинов е един от създателите на Болшевишката партия. От 1920 г. е посланик в Естония, заместник-народен комисар на външните работи в периода 1921-1930 г., народен комисар на външните работи от 1930 до 1939 г., посланик в САЩ през 1939-1943 г., посланик в Куба от 1942 до 1943 г.
1882 г.
Умира Леон Мишел Гамбета - френски общественик, политик и държавник. Роден е на 2 април 1838 г. в Каор. Проявява се през последните години на Втората френска империя. През Френско-пруската война от 1870 г. като член на правителството полага много усилия, за да организира съпротивата на френския народ за защита от германските нашественици. След войната става един от водачите на Републиканската партия, министър-председател и министър на външните работи в периода 1881-1882 г. Известен е като яростен републиканец-патриот и има силни настроения срещу духовенството.
1874 г.
Умира Александър Огюст Ледрю-Ролен - френски политик демократ. Роден е на 2 февруари 1807 г. в Париж. Работи като адвокат. След Февруарската революция през 1848 г. е министър на вътрешните работи във Временното правителство на Алфонс дьо Ламартен. Ледрю-Ролен се кандидатира за президент на изборите за президент през декември 1848 г., но претърпява поражение от Луи Наполеон (Наполеон ІІІ). През юни 1849 г. участва в неуспешен бунт срещу управлението на Луи Наполеон, след което бяга в Англия. По време на изгнаничеството си пише многобройни революционни памфлети. След падането на Втората Империя се завръща във Франция и през 1874 г. е издигнат за представител в Камарата на депутатите.
1691 г.
Умира Роберт Бойл – английски физик и химик. Роден е на 25 януари 1627 г. Той отдава голямо значение на експеримента и количествените методи, с които поставя основите на съвременната химия. Като студент по натурална философия той предлага ранна атомна теория на материята, формулира първото определение на химичния елемент и започва да провежда щателни експерименти с детайлизирана документация. Известен е с откриването на Закона на Бойл, според който налягането и обемът на газ при постоянна температура има обратнопропорционална зависимост (във Франция е известен като Закона на Мариот, по името на Едме Мариот, който го открива едновременно и независимо от Бойл). Роберт Бойл усъвършенства пневматичната машина и открива поглъщането на кислорода при горенето.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:
Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика" (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse";
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times";
Исторически бюлетин – на “The History Channel";
Исторически бюлетин – на “World of Quotes";
Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.