На този ден през 1821 година на полуостров Пелопонес избухва гръцкото национално-освободително въстание (1821 - 1829), организирано от “Филики Етерия". Денят е национален празник на Гърция.

След тригодишно околосветско плаване през 1829 година във Франция се завръща експедицията на Дюмон Дюрвил. Експедицията открива мястото, където през 1788 г. е намерила гибелта си експедицията на Ла Перуз. През 1785-1788 г. Ла Перуз ръководи експедиция, в която влизат корабите “Бусол" и “Астролабия". Той изследва острови в Тихия океан, Северозападна Америка и Североизточна Азия. Загива в Полинезия, където целият екипаж на двете командвани от него фрегати е избит от туземци. За пръв път е фотографирано слънчево затъмнение (1857).

През 2008 г. Съветът на ООН обявява този ден за Международен ден на възпоминание на жертвите на робството и търговията с роби.

От 2002 г. по решение на Международния олимпийски комитет и Международната федерация по спортно кино и телевизия този ден е обявен за Международен ден на спортното кино.

През 2006 г. с решение на пресаташетата от различни институции в цялата страна този ден е обявен за Празник на Асоциацията на медийните експерти в администрацията.

Празнува се още и като Ден на пощенската картичка.

2018 г.

Пожар в търговски център в Кемерово (Русия) взема 64 жертви, повечето от които са деца. Руският следствен комитет казва, че са открити нарушения както в конструкцията, така и във въвеждането в експлоатация на търговския център.

2018 г.

Южна Корея и Съединените щати постигат споразумения относно тарифите за търговия и стомана.

2018 г.

Еврокомисарят по външната политика и сигурността Федерика Могерини разговаря с посланика на ЕС в Русия Маркус Едерер в Москва по случая "Скрипал“.

2018 г.

Най-малко 21 души са убити и 30 ранени в столицата на Мозамбик Мапуто, когато кола се врязва в тълпа от хора.

2014 г.

Министър-председателят на Малайзия обявява официално, че самолет "Boeing 777—200“ се разбива в южната част на Индийски океан.

2013 г.

Африканският съюз суспендира Централноафриканската република, нареждайки санкции срещу лидерите на "Селека“.

2012 г.

Джим Йонг Ким оглавява Световната банка. Формалното гласуване става през април, а мандатът на предшественика му Робърт Зелик изтича през юни.

2012 г.

Британското правителство предвижда значително намаляване на емиграцията в страната с увеличаване на минималния приход на 62 000 британски лири и изпитателен срок от 5 години преди довеждане на семейството на емигранта.

2012 г.

Питър Крудас – помощник-ковчежник на Консервативната партия подава оставка след разкритието, че срещу 250 000 лири предлага достъп до британския премиер и министъра на финансите. От Консервативната партия отричат съобщението за подкуп.

2012 г.

В Южна Осетия започват повторни президентски избори.

2012 г.

В Сенегал се провежда втори тур на президентските избори.

2011 г.

Изследователи от Тексаския университет намират голямо количество инструменти, чиято датировка показва, че са по-стари от всички артефакти на културата Кловис.

1996 г.

Учредена е Турската работническа партия (Емек Партиси). Неин председател е Абдулах Левент Тюзел. Поради забраната на партията от Конституционния съд, тя е учредена повторно под името Emeğin Partisi (EMEP) през същата година. През 2005 г. Името “Работническа партия" е възстановено, като е запазена абревиатурата EMEP. Основаването на партията е резултат от инициатива, стартирана от турски политически кадри, свързани с Албанската работническа партия. Партията дефинира идеологията си като “научен социализъм", като се обръща към Революционната комунистическа партия на Турция като “незаконната революционна партия на работническата класа". EMEP от своя страна се представя като “отворена работническа партия". Като цел политическата организация си поставя създаването на “Независима и Демократична Турция". Партията участва през 1999 г. В общите избори, на които печели малко над 50 000 гласа или 0.17 % от общия брой на гласоподавателите. В други избори EMEP участва основно в коалиции, формирани около DEHAP. Партията публикува ежедневника Evrensel, описван като “работническия ежедневник"и “основното оръдие за пропагандни, агитационни и организационни дейности"..

1995 г.

Американският боксьор Майк Тайсън е освободен предсрочно от затвора за добро поведение.

Майк Тайсън е американски състезател по бокс. Роден е на 30 юни 1966 г. Започва професионалната си кариера през 1985 г. и още в първия си мач печели с нокаут. През 1986 г. става най-младият световен шампион в тежка категория (професионалисти) след победа над Тревор Бербик. Многократно защитава титлата си, като побеждава изявени боксьори като Джеймс Смит, Лари Холмс, Франк Бруно, Джеймс “Бъстър" Дъглас, Донован “Рейзър" Ръдок. Губи титлата от Ивендър Холифийлд. През 1992 г. е осъден на десет години затвор за изнасилване през 1991 г. на 19 годишната Дезрий Уошингтън – носителка на титлата Miss Black America. През 1995 г. е освободен от затвора и след излизането си в 5 боя има 5 победи. През 1997 г. явявайки се на ринга като претендент, в мач-реванш с Холифийлд, той му отхапва ухото и е дисквалифициран и лишен от състезателни права. През 1998 г. правата му са възстановени. В началото на юли 1999 г. Тайсън отново започва подготовка за спечелване на световна титла. През 2002 г. по време на съвместна пресконференция с опонента си Ленъкс Люис Тайсън предизвиква масово сбиване. В официалния мач между двамата Люис побеждава. През 2004 г. Тайсън губи среща от британския боксьор Дани Уилиямс. През 2005 г. приключва кариерата си не състезател по бокс. Майк Тайсън е наричан още “Динозавъра".

1957 г.

Подписват се Римските договори. Те са алтернативно наименование на Договора за Европейската икономическа общност и/или на Договора за Европейска общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ). Влизат в сила от 1 януари 1958 г.

Като специална цел учредителният договор за създаване на Европейската общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ) сочи повишаването на жизнения стандарт в държавите членки чрез изграждането на мощна ядрена промишленост, като се изключат всички рискове за живота и здравето на хората.

Първоначално специалните цели на ЕИО са съсредоточени към създаване на Общ пазар и постепенно сближаване на стопанската политика на държавите-членки (установяване на еднакви условия за предлагане и придобиване на стоки и услуги, еднакви условия за конкуренция и обща забрана за дискриминация, уеднаквяване на производствените параметри, осигуряване на свободно движение на участниците в стопанския живот). Впоследствие с генералните ревизии на учредителните договори се поставя за цел създаването на Вътрешен пазар до 31 декември 1992 г., а с влизане в сила на Маастрихтския договор се поставя за цел създаване на икономически и валутен съюз и въвеждане на европейско гражданство – с договора от маастрихст се създава Европейският съюз.

1954 г.

RCA става първата компания в света, която пуска в масово производство цветни телевизори.

1857 г.

За първи път се фотографира слънчево затъмнение. Слънчевите затъмнения се появяват само по време на новолуние, когато Слънцето и Луната се оказват достатъчно близко до връзките на лунната орбита, в които се пресичат видимите траектории на Слънцето и Луната върху небесната сфера. Слънчевото затъмнение се появява, ако в момент на новолуние ъгловото разстояние от Луната до най-близката връзка от орбитата й не превишава повече 17,9°. Продължителността и фазата на затъмнението са по-големи, колкото по-близо до връзките по лунната орбита по това време се намират Луната и Слънцето. През 223 лунни оборота около Земята, т. е. през 11 години и 11 дни стават едни и същи затъмнения. За една година има най-много 5 или 4 слънчеви затъмнения, които наблюдавани от Северното и Южното полукълбо са различни. В летописите на различни народи са съхранени много данни за тях. Във връзка с голямото им значение за историята, хронологията, теоретичната астрономия Т. Ополцер през 80-те години на ХIХ в. изчислява моментите на 8 000 слънчеви затъмнения за периода от 1207 г. преди Христа до 2163 г. след Христа. Той издава резултатите в монументалния труд “Канон на затъмненията".

1829 г.

След тригодишно околосветско плаване във Франция се завръща експедицията на Дюмон Дюрвил. Експедицията открива мястото, където през 1788 г. е намерила гибелта си експедицията на Ла Перуз.

През 1785-1788 г. Ла Перуз ръководи експедиция, в която влизат корабите “Бусол" и “Астролабия". Той изследва острови в Тихия океан, Северозападна Америка и Североизточна Азия. Загива в Полинезия, където целият екипаж на двете командвани от него фрегати е избит от туземци.

Жул-Себастиен-Сезар Дюмон Дюрвил е френски навигатор. Роден е на 23 май 1790 г. В Конде на Ноаро, Франция. Докато служи през 1819-20 г. В Източното Средиземноморие, вижда за първи път и осъзнава значимостта на новооткритата статуя Венера Милоска и оказва значително влияние за решението Лувърът да я причисли към експонатите си. През периода от 1822 до 1825 г., докато служи на кораба Кокий, изследва Фолклендските острови, Таити, други южни тихоокеански острови и Нова Холандия (Западна Австралия).

Неговите експедиции в Южния тихи океан от 1826-29 г. довеждат до комплексно преразглеждане на картите на Южните морета, както и до прелокализиране на групи острови в Меланезия, Микронезия, Полинезия и Малайзия. Изследвани са Фиджи и Новозеландското крайбрежие. През 1830 г. Дюрвил ескортира английския крал в .изгнание Чарлз Х до родината му. Отплава за Антарктика през 1837 г. и неспособна да пробие масивната ледена покривка, експедицията му изследва Магелановите протоци, открива островите Жоанвил и Земя Луи Филип и виждат брега Адели (именуван на съпругата на Дюмон). Този морска експедиция се завръща през 1840 г.

1631 г.

Издава се султански ферман, с който се забранява на немюсюлманите в Османската империя да яздят коне, да се обличат в дрехи от скъпи платове, да носят самурени кожи, за да “личат кяфирите по външния си вид" и да се знаят, че са “презрени и унижени". Този тип султански заповеди се издават периодично и във всички се твърди, че забраните се пренебрегват или изобщо не се изпълняват. Но тяхното съдържание, което публично се разпространява, поддържа в обществената атмосфера на империята постоянно противопоставяне между християни и мюсюлмани във всички сфери на живота. Мюсюлманите живеят с усещането за своето привилегировано положение, а християните в постоянна несигурност и натрапвано усещане за дискриминация.

708 г.

Константин е провъзгласен за папа на римокатолическата църква. Неговият понтификат трае от 708 до 715 г. Папа Константин е сириец по рождение. От октомври 710 до октомври 711 г. Е в Константинопол по желание на Император Юстиниан ІІ. Императорът желае да разреши проблемите, породени от разногласия между Източноправославната и западната Римокатолическа църква, повдигнати от Квинисексткия събор от 692 г. Преговорите са проведени от Григорий, бъдещия папа Григорий ІІ. Постигнато е компромисно съгласие, но скоро след завръщането на Константин в Рим, Юстиниан ІІ е убит от бунтовнически сили (през ноември 711 г. Новият император, Филип Бардан е последовател на монотеизма, отхвърля договореностите от Шестия общ събор и изисква подкрепата на папа Константин за възгледа, че Христос има само една воля. Папата отказва и името на императора е изключено от официалните документи. Когато екзархът (имперският представител в Италия) се опитва да наложи имперско присъствие, се стига до сблъсъци, но папа Константин успява да успокои ситуацията. Филип е свален от власт през юни 713 г. И наследникът му Анастасии ІІ изпраща писмо до папа Константин, потвърждаващо подкрепата за решенията от Шестия общ събор.

На тази дата са родени:

1947 г.

В Пинър, Англия, е роден Елтън Джон (псевдоним на Реджинълд Кенет Дуайт) – поп и рокизпълнител, пианист и композитор, един от роксимволите на 70-те години на ХХ в. Учи в Royal Academy of Music 6 години, работи в музикално издателство, свири в нощни барове на Лондон. От 1967 г. до 1977 г. работи с Бърни Топин – автор на текстове. Истинският успех идва едва след турнето му в САЩ (1970 г.). Популярността му нараства с течение на годините: над 20 песни в световните ранглисти, три едновременно пласирани албума в САЩ. През 1973 г. създава собствена звукозаписна фирма - "Rocket Records", а през 1974 г. сътрудничи на Джон Ленън. Притежава футболния клуб “Удтфорд". Концертите му до 1977 г. са извънредно пищни. След 1979 г. залага повече на художествените резултати, като изоставя разточителния и екстравагантен аксесоар. Изключителната му продуктивност е белязана с около 30 албума. Някои от най-популярните сред тях са: “Empty Sky" (1969 г.), “Elton John" (1970 г.), “Tumbleweed Connection" (1971 г.), “Friends" (1991 г.), “Goodbye Yellow Brick Road" (1973 г.), “A Single Man" (1978 г.), “Victim Of Love" (1979 г.), “The Fox" (1981 г.), “Too Low For Zero" (1983 г.), “Breaking Heart" (1984 г.); “Sleeping with the Past" (1989 г.); “The One" (1992 г.), “Duets" (1993 г.), “Made in England" (1995 г.), “Big Picture" (1997 г.), “The Muse" (1999 г.), “Songs from the West Coast" (2001 г.). На 21 декември 2005 г. Елтън Джон влиза в законно еднополово съжителство с дългогодишния си партньор, филмовия деец Дейвид Фърниш, скоро след като законните еднополови съжителства са легализирани в Англия.

1942 г.

В Мемфис, Тенеси, САЩ е родена Арета Франклин – американска певица, пианистка и композиторка. От малка пее госпъл заедно със своите сестри. Израства под влиянието на Клара Уорд, Махалия Джексън и Сам Кук. Най-плодотворен е периодът между 1967 г. и 1972 г., в който създава най-ярките си песни и осъществява триумфално турне в САЩ и Западна Европа. Репертоарът й включва собствени песни, които композира заедно с Тед Уайт (неин съпруг и продуцент по това време), кавър версии от Отис Рединг, Рей Чарлз и други певци, композиции на К. Кинг, Б. Бакарак. Записите от 60-те години са осъществени от “Мускъл Шоулс саунд ридън секшън" от Алабама и оркестъра на Кинг Къртис със съпровождаща вокална група “Суит инспирейшън". Вокалните аранжименти са дело на самата Франклин. Изявява се основно в стил соул. Неприятностите в личния живот на певицата от началото на 70-те години се отразяват зле на нейната кариера. През 80-те години се снима във филма “Блус брадърс" (1980 г.), пее в дует с Джордж Бенсън (1981 г.), а с помощта на Нарада М. Уолдън, който продуцира албума й от 1985 г., възвръща популярността си. Удостоена е с 14 награди “Грами" и е една от изпълнителките, чиито плочи достигат най-голям тираж в историята на попмузиката. Албуми: “Aretha" (1961 г.), “The Electriring Aretha Franklin", “The Tender, the Moving, the Swinging Aretha Franklin" (1962 г.), “Laughing on the Outside" (1963 г.), “Unforgettаble", “Songs of Faith", “Running Out of Fools", “The Gospel Sound of Aretha Franklin" (1964-1972 г.), “Yeah!" (1965 г.), “Soul Sisters" (1966 г.), “I Never Loved a Man…", “Greatest Hits, Vol. I, II", “Take It Like You Give it", “Aretha Now", “Aretha in Paris" (1968 г.), “Soul" (1969 г.), “Аretha’s Gold" (1969 г.), “This Girl’s in Love with You", “Spirit in the Dark" (1970 г.), “Live at Fillmore West", “Greatest Hits" (1971 г.), “Young, Gifted and Black", “Amazing Grace" (1972 г.), “Hey Now Hey", “The First Twelve Sides", “The Best of Aretha Franklin" (1973 г.), “Let Me in Your Life", “With Everything I Feel in Me" (1974 г.), “You" (1975 г.), “Sparkle", “Ten Years of Gold" (1976 г.), “Sweet Passion" (1977 г.), “Almighty Fire" (1978 г.), “La Diva" (1979 г.), “Aretha" (1980 г.), “Love All the Hurt Away" (1981 г.), “Jump to It" (1982 г.), “Get It Right" (1983 г.), “The Best of" (1984 г.), “Who’s Zoomin Who" (1985 г.), “Aretha" (1986 г.), “One Lord, One Faith, One Baptism" (1987 г.), “Aretha [Import]" (1988 г.), “Through the Storm" (1989 г.), “What You See Is What You Sweat" (1991 г.), “Jazz to Soul" (1992 г.), “Unforgettable: A Tribute to Dinah Washington" (1995 г.), “Love Songs [Rhino]" (1997 г.), “A Rose Is Still a Rose" (1998 г.), “You Grow Closer" (1998 г.), “I Dreamed a Dream" (1998 г.).

1881 г.

В Надсентмиклош, Унгария, е роден композиторът Бела Барток. Творчеството му е изградено със съвършена композиционна техника. Автор на музикално-сценични произведения: операта “Замъкът на херцог Синята брада" (1911 г.), балетите “Дървеният принц" (1916 г.), “Чудесният мандарин" (1919 г.). Създава и музикални произведения: симфонията “Кошут", концерт за оркестър, три концерта за пиано и оркестър, концерти за цигулка, за виола, камерна музика, вокално-инструментални творби (“Кантата профана", “Алегро барбаро" и др.). Емигрира в САЩ през 1940 г. Бела Барток умира на 26 септември 1945 г. в Ню Йорк.

1867 г.

Роден е Артуро Тосканини – италиански диригент. Завършва класа по виолончело в Пармската консерватория (1885 г.). Ръководител е на театъра “Ла Скала" в Милано (1898-1903 г., 1906-1908 г.). Емигрира от Италия в САЩ (1928 г.) и работи в Метрополитен опера (1928-1936 г.) и Нюйоркската филхармония (1937-1953 г.). Артуро Тосканини е един от най-известните и талантливи диригенти на ХХ в. Неговата интерпретация на музикалните произведения се отличава с дълбочина, проникновение и емоционалност. Умира на 16 януари 1957 г.

На тази дата умират:

1980 г.

Умира американският поет Джеймс Райт. Той е роден през 1927 г. в Охайо, САЩ. Учи в Кениън Колидж и университета Уошингтън. Райт е майстор на елегантен и контролиран стил, а ранните му поеми съдържат сюрреалистични съпоставяния. По-кйсните му творби изоставят нарочната сложност в полза на по-простата изговоримост. Произведения – “Зелената стена" (1957 г.), “Да се съберем ли на реката?" (1968 г.), “На цъфтящо крушово дръвче" (1977 г.) и издадената посмъртно “Формата на светлината" (1986 г.).

1969 г.

Умира американският писател-публицист Макс Ийстман. Роден е през 1883 г. в Канандейгуа, Ню Йорк. Завършва университета Уилямс през 1905 г. Ийстман е дългогодишен комунист и лидер на либералната американска мисъл. Ресактира левите периодични издания “Масите" (1913-1917 г.) и “Либератор" (1918-1923 г.). Евентуалното му разочарование от комунизма е отразено в книгите му “Марксизмът – това наука ли е?" (1940 г.), “Русия на Сталин" (1940 г.), “Размисли върху провала на социализма" (1955 г.). Други негови трудове са “Наслаждение на поезията" (1913 г.), най-популярният – “Наслаждение на смеха" (1936 г.), “Стихотворения от пет десетилетия" (1954 г.), автобиографичната книга “Любов и революция" (1965 г.).

1918 г.

Умира френският композитор Клод Дебюси. Ахил-Клод Дебюси е роден на 22 август 1862 г. В Сен Жажрен-ен-Лей, Франция. Той е един от най-влиятелните композитори от края на ХІХ и началото на ХХ век. Неговите композиции съчетават модернизъм и чувственост, като той самият е считан за основателя на музикалния импресионизъм. Използването на нетрадиционни гами и тонални структури става пример за много последвали го композитори. Дебюси започва да учи пиано на 11-годишна възраст в Парижката Консевратория. Там той се среща с Надежда фон Мек (покровителката на чайковски), която го назначава за музикален учител на децата си. Посредством пътувания, концерти и запознанства тя осигурява на Дебюси богат музикален опит. Клод Дебюси започва да учи за композитор през 1880 г., през 1884 г. Печели престижната Награда на Рим за кантантата му “L'enfant prodigue". Тази награда финансира още две години обучение в Рим. Следва плодотворен период, изпълнен с пътешествия до Бейрут и Парижкото световно изложение (1889 г.), които довеждат до решението му да се откъсне от влиянието на Рихард Вакнер и да започне да развива интереса си към музиката на източните култури. През 1894 г. Дебюси бележи голям успех с премиерата на “Прелюдия към следобеда на един Фавн". Композиторът пише успешно в почти всеки жанр.

1914 г.

Умира Фредерик Мистрал – френски поет. Автор е на селската поема “Мирейо" (1876 г.), на сборника “Златни острови" (1876 г.), “Съкровището на Фелибрижа" (1879-1887 г.), “Спомени" (1906 г.) и др. Фредерик Мистрал е роден е на 8 септември 1830 г. Оглавява движението на “фелибрите"; основава литературна школа за възраждане на провансалския език. Носител е на Нобелова награда за литература (1904 г.).

1625 г.

Умира Джован Батиста Марино – италиански поет, основоположник на маринизма. Роден е на 18 октомври 1569 г. Автор е на сборника със стихове “Лира" (1614 г.), “Галерия" (1620 г.), на поемата в 20 песни “Адонис" (1623 г.), поемата в октави “Избиване на младенците" (1633 г.), на прозаичното съчинение “Проповеди" (1614 г.) и др.

717 г.

Умира Джован Батиста Марино – италиански поет, основоположник на маринизма. Роден е на 18 октомври 1569 г. Автор е на сборника със стихове “Лира" (1614 г.), “Галерия" (1620 г.), на поемата в 20 песни “Адонис" (1623 г.), поемата в октави “Избиване на младенците" (1633 г.), на прозаичното съчинение “Проповеди" (1614 г.) и др.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;