На 2 април отбелязваме Международния ден на детската книга. През 2008 г. ООН го обявява за Световен ден на осведомеността за Аутизъм. През 1512 г. испанският мореплавател Понсе де Леон нарича откритата от него земя Флорида.

Лондонската Кралска Академия на Изкуствата заседава за пръв път през 1769 г.

През 1843 г. в Дрезден се състои премиерата на операта на Рихард Вагнер “Летящият холандец".

12 дни преди да потъне, на 2 април 1912 г., са проведени успешно първите изпитания на смятания за непотопяем презокеански лайнер “Титаник". Най-големият пътнически кораб от началото на XX век, построен във Великобритания през 1911 г., дни по-късно поема на първото си и единствено плаване от гр. Саутхамптън, Великобритания, за Ню Йорк. По пътя си се сблъсква с айсберг и потъва на 14 април 1912 г. Загиват между 1400 - 1500 души (общата численост на борда е 2200 души).

Създадена е НАСА (1958 година) - Национално управление по аеронавтика и изследване на космическото пространство.

Започва Фолклендската криза след като Аржентина нахлува на Фолклендските острови през 1982 г., а правителството на Маргарет Тачър настоява за запазване на британския суверенитет.

На 2 април са родени: Карл Велики - най-могъщият владетел на Франкската империя, италианският писател Джовани Джакомо Казанова (1725) и френският писател Емил Зола (1840), унгарската футболна легенда Ференц Пушкаш и друга голяма футболна звезда - Теди Шерингам.

На 2 април умират: През 1314 г. в Маврокастро (Белгород Дневстровски) е убит францисканският монах Анджело ди Сполети, един от активните разпространители на католицизма в българските територии на север от река Дунав, Фердинанд ІІІ Хабсбургски, един от организаторите и ръководителите на Великата френска революция - Маркиз дьо Мирабо, френският президент Жорж Помпиду, папа Йоан Павел ІІ.

2018 г.

На 81-годишна възраст след дълго заболяване умира Уини Мандела, бившата съпруга на Нелсън Мандела.

Уини Мадикизела-Мандела е вдъхновителка на борбата срещу апартейда през 27-те години, през които Нелсън Мандела е в затвора

2018 г.

Абдел Фатах ал-Сиси е преизбран за президент на Египет с 97% подкрепа.

2017 г.

Провеждат се президентски избори в Сърбия, Армения и Еквадор.

2016 г.

Азербайджан установи контрол над редица стратегически височини и населени места в Нагорни Караба. В боевете с арменските сили са унищожени 6 арменски танка, 15 артилерийски установки и инженерни укрепления и са убити и ранени над 100 арменски войници

2015 г.

Шестте световни сили (САЩ, Русия, Китай, Германия, Франция и Великобритания) и Иран достигат до споразумение за ограничаване на ядрената програма на страната и вдигане на икономическите санкции.

2014 г.

Карим Масимов е новият министър-председател на Казахстан.

2013 г.

Общото събрание на ООН приема първото глобално споразумение за търговията с оръжие. Годишният оборот в света на търговията с оръжие прехвърля 70 млрд. долара. Споразумението въвежда нови стандарти за търговия с обикновени оръжия, като забранява ембарговата търговия с него, както и използването му за геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и атентати.

2012 г.

Новият президент на Сенегал Маки Сал официално встъпва в длъжност.

2012 г.

Президентът на Унгария Пал Шмит подава оставка като президент, след като Университетът "Земелвайс“ отнема докторската му степен, заради плагиатство.

2012 г.

В Тюменска област при излитане аварира пасажерски самолет ATR 72 на авиогрупата ЮТейр. Загиват 31 човека и още 12 са ранени.

2012 г.

Иракските власти изискват от Катар екстрадирането на вицепрезидента на Ирак Тарик ал Хашеми.

2011 г.

Над 2000 мюсюлмани излизат на протест в Кандахар в знак на протест, след като американският пастор Тери Джоунс на 20 март с.г. в църква в щата Флорида изгаря екземпляр на Корана в присъствието на около 50 души. Девет души са убити, а над 70 – ранени. Предишния ден подобни протести причиняват смъртта на седем служители на ООН и петима афганистански протестиращи. Двама от служителите на ООН са обезглавени.

1982 г.

Аржентина нахлува на Фолклeндските острови. Този период е известен като Фолклендската криза. Опити за мирно решение на конфликта чрез преговори правят министърът на външните работи на Съединените щати Александър Хейг, генералният секретар на ООН и правителството на Перу. Те се провалят, тъй като аржентинската хунта начело с президента генерал Галтиери отказва да изтегли войските си от островите. Правителството на Маргарет Тачър в Лондон настоява за запазването на британския суверенитет над островите. Около тридесет бойни кораба, помощни плавателни съдове и военновъздушни сили и 6000 войници преодоляват 13 000 км от Англия до южната част на Атлантическия океан, за да възвърнат островите със сила. Колонията острови Крал Джордж е възвърната сравнително лесно на 25 април. Въздушните нападения и корабният артилерийски обстрел над Източен Фолкленд започват на 1 май и са последвани от десант в Западен Фолкленд на 14 май. Седмица по-късно войници са стоварени и на брега при Сан Карлос, Фолкленд Саунд, за да обхванат от две страни аржентинските сили в град Стенли. Последното сражение за пристанищния град Стенли се води на 13 юни. Аржентинските войски се предават на следващата вечер. Близо хиляда британски и аржентински военнослужещи са убити по време на този конфликт, като 368 аржентински моряци умират на борда на крайцера "Генерал Белграно", торпилиран от британска подводница на 2 май. Великобритания губи над 50 войници и моряци при въздушно нападение над самолетоносачи южно от Блъф Коув на 8 юни. Военните действия доказват уязвимостта на бойните кораби от авиацията. Кралският военноморски флот губи два разрушителя и две фрегати, а ракета въздух-земя потопява нает товарен кораб край бреговете на Сан Карлос на 25 май. Непосредственият политически резултат от победата на Великобритания в конфликта е свалянето на президента Галтиери в Аржентина.

1963 г.

В Бирмингам, Алабама, Мартин Лутър Кинг започва своята първа кампания за ненасилие. Мартин Лутър Кинг е борец за граждански права в Америка. Учи в колежа “Морхауз", в Крозбърската теологична семинария в Пенсилвания, в Бостънския университет и в Харвард. Става бакалавър по богословие и д-р по философия. След конкурс е назначен за пастор в голямата църква “Декстър" в Монтгомъри. През 50-те години се включва в редица прояви на мирния протест срещу расовото неравенство През 1964 г. получава Нобелова награда за мир. Застрелян е по време на реч на балкона на хотел “Лорейн" в Мемфис. През 1974 г., по време на църковна служба, до гроба му е убита и майка му - Олбърта Кинг. През 1977 г. е посмъртно награден с “Медала на свободата".

1958 г.

След преобразуване на Националния съвет по аеронавтика е създадена НАСА. НАСА е национално управление по аеронавтика и изследване на космическото пространство. Разработва програми за космически полети, създаване на космически кораби и др. Обединява над 10 центъра, между които космическият център "Л. Джонсън" в Хюстън (Тексас), центърът "Маршал" в Хантсвил (Алабама), центърът "Дж. Кенеди" на Кейп Канаверал (Флорида) и др.

1948 г.

Конгресът на САЩ приема “план Маршал" за помощ към европейските страни.

Планът е за възстановяване и развитие на Европа с икономическата помощ на САЩ за след Втората световна война. Планът влиза в действие от април 1948 г. Приет е от правителствата на Великобритания, Франция, Италия, Швеция, Норвегия, Дания, Белгия, Нидерландия, Люксембург, Австрия, Ирландия, Исландия, Гърция, Швейцария, Турция, Португалия; включва Западна Германия и Триест. Планът "Маршал" подготвя икономическата основа за създаване на Северноатлантическия пакт. През 1951 г. е заменен със Закон за взаимно осигуряване на сигурността, предвиждащ едновременно предоставяне на икономическа и военна помощ.

1912 г.

Успешно са проведени първите изпитания на новия презокеански лайнер “Титаник", смятан за непотопяем. Титаник е най-големият пътнически кораб от началото на XX век, построен във Великобритания през 1911 г. По време на първото си и единствено плаване от гр. Саутхамптън, Великобритания, за Ню Йорк лайнерът се сблъсква с айсберг и потъва на 14 април 1912 г. Загиват 1400-1500 души (общата численост на борда е 2200 души). Гибелта на "Титаник" е една от най-големите морски катастрофи на XX век. През 1985 г. съвместна американско-френска експедиция намира останките на потъналия кораб на около 800 км югоизточно от остров Нюфаундланд в Атлантическия океан.

1889 г.

Американецът Чарлз Хол патентова съвременен начин за производство на алуминий.

1861 г.

Архиепископ Йосиф Соколски е ръкоположен от римския папа Пий IX за архиепископ на българите униати със седалище столицата на Османската империя.

Унията е обединение на Православната и Католическата църкви и признаване първенството на римския папа при запазване на православните обреди и богослужение. Течение е в Източноправославната църква, проявяващо се като форма на икуменизма, смятан за ерес.

Униатското движение в България е църковно-политическо движение за създаване на автономна българска църква под върховенството на римския папа. Възниква в резултат на засилването на католическата пропаганда след Кримската война (1853-1856 г.). Франция и Англия, в стремежа си да отслабят руското влияние на Балканите, изпращат множество католически и протестантски мисионери, които разгръщат силна агитация за откъсване на българите от православието. Турското правителство, заинтересувано от разрушаването на верското единство на българите и за да нанесе удар на руското влияние, поддържа униатското движение. Католическите мисионери обаче не могат да се похвалят със значителни успехи. Униатското движение не е популярно сред българското население. Само една малка част от обществеността проявява склонност да приеме католицизма и да се откъсне от Цариградската патриаршия и да извоюва независима българска църква. През 1859 г. българите в Кукуш се обявяват за униати. На 18 декември 1860 г. Драган Цанков, 80-годишният архимандрит Йосиф Соколски и др. подписват акт за уния - присъединяване на българската църква към католическата. Йосиф Соколски е ръкоположен в Рим от самия папа Пий IX за архиепископ на българите униати (2 април 1861 г.). Високата порта признава веднага новообразуваната българска униатска община в Цариград и заточва Иларион Макариополски. Българският народ не приема новосъздадената църква. Той стои зад Иларион Макариополски дори и след заточаването му. Найден Геров и Петко Рачов Славейков успяват да убедят Йосиф Соколски да се откаже от унията. Той заминава за Одеса (6 юни 1861 г.), откъдето отправя послание до българите униати да се върнат към православието. Драган Цанков също се отказва от унията. Униатското движение заглъхва. Остават само незначителни униатски групи.

1843 г.

В Дрезден се състои премиерата на операта на Рихард Вагнер “Летящият холандец". Вагнер е германски композитор, диригент и музикален теоретик. Оперите му отразяват идеи и образи на немския романтизъм и оказват влияние върху други композитори. В тях се стреми към органично сливане на музиката, словото и сценичното действие, изгражда ги симфонично чрез широка система от лайтмотиви. В някои се отказва от завършените музикални форми и предпочита т.нар. безкрайна мелодия. Негови опери са "Риенци", "Летящият холандец", "Танхойзер", "Лоенгрин", "Парсифал", тетралогията "Пръстенът на нибелунга" ("Рейнско злато", "Валкюри", "Зигфрид", "Залезът на боговете") и др. Вагнер пише и естетически трактати - "Изкуство и революция", "Опера и драма" и др. Съпругата му Козима, дъщеря на Ф. Лист, и синът му Зигфрид продължават организираните от Вагнер музикални тържества в Байройт след смъртта му. През 1951 г. внуците му създават новия музикален фестивал.

1839 г.

Луи Дагер прави първата фотоснимка на Луната. Дагер е френски художник и декоратор, един от създателите на фотографията. През 1839 г. разработва, като използва опитите на Ж. Н. Ниепс, първия практически осъществим фотографски метод - дагеротипия, в който светлочувствителният материал е сребърен йодид.

1769 г.

Състои се първото заседание на Лондонската Кралска Академия на Изкуствата.

1512 г.

Испанският мореплавател Понсе де Леон нарича откритата от него земя Флорида.

На тази дата са родени:

1914 г.

Роден сър Алек Гинес - английски драматург и киноактьор, режисьор. Наречен хамелеон заради редкия си дар да се превъплъщава: "Добри сърца и диадеми" (1949 г.), "Пастор Браун" (1955 г.), "Мостът на река Куай" (1957 г.), "Лорънс Арабски" (1962 г.), "Д-р Живаго" (1965 г.), "Кромуел" (1970 г.), "Междузвездни войни" (1977-1983 г.), "Пътуване към Индия" (1985 г.), "Кафка" (1991 г.), "Чуждо поле" (1993 г.), "Ням свидетел" (1995 г.), "Денят на ескимоса" (1996 г.).

Умира на 8 май 2000 г.

1905 г.

В Киев е роден Сергей Михайловч Лифар - френски балетист, хореограф, педагог, руски емигрант. От 1922 г. е в Париж, където е звезда от "Руски балет на Дягилев". След смъртта на С. Дягилев (1929 г.) е солист, режисьор и хореограф на парижката "Гранд Опера" (1930-1977 г.); по време на немската окупация на Париж 3 пъти е приеман от Хитлер в Берлин. През 1947 г. в Париж основава Институт по хореография. Въвежда неокласическата техника, лансира авторските балети (заради което го наричат "хореоавтор"). Автор е на множество сюжетни балети; на теоретически трудове за балета и хореографията. Възприеман е като наследник на Дягилев и всеки август кани във Венеция знаменитости по повод годишнината от смъртта му. Преди смъртта си Сергей Лифар продава колекцията от книги и костюми на Дягилев за милиони долари. Умира на 16 декември 1986 г. и е погребан е в гробището Пер Лашез в Париж.

1840 г.

Роден е Емил Зола (Zola) – френски писател. Син е на инженер. Попада под влиянието на А. дьо Мюсе и Виктор Юго. В ранното му творчество е осезаемо въздействието на романтическата поетика (новелите от цикъла "Приказки за Нинон", 1864 г., романът "Изповедта на Клод", 1865 г.). Издава литературни и изкуствоведчески книги ("Какво ненавиждам", 1866 г.; "Моят салон", 1866 г.; "Едуар Мане", 1867 г.), в които критикува официалното салонно-академично изкуство, подкрепя първите изяви на импресионистите. Смятайки за голяма заслуга смелостта и непосредствеността в изобразяването на реалния живот, проявени от Е. Мане и импресионистите, по-късно Зола осъжда загубата на тези техни естетически качества. Своята принадлежност към "групата на писателите натуралисти" обявява в предисловието към II издание на романа "Терез Ракен" (1867 г.). Въвеждайки в литературните данни от естественонаучните открития, медицината и физиологията, а така също естетическата теория на позитивизма (И. Тен), Зола отчасти измества встрани социалните и исторически фактори за формиране на личността за сметка на биологичните дадености. През 1868-1870 г. сътрудничи в печатните органи на републиканската опозиция: вестник "Трибюн" ("Tribune"), "Рапел" ("Rappel"). В навечерието на Френско-пруската война (1870-1871 г.) се изказва за свалянето на Наполеон III. Един от идейните мотиви на Зола за излизането му от естетическата платформа на натурализма е политическата неприязън към бонапартисткия режим. В края на 1868 г. започва работа над серия романи за Втората империя. В серията "Ругон-Макарови. Естествена и социална история на едно семейство от епохата на Втората империя" (1871-1893 г.) влизат 20 романа, обединени от идеите за разкриване на динамиката в развитието на личността, семейството и социалните групи в обществото, а на самото общество - в историята. Съпоставяйки републиканското настояще с имперското минало, Зола открива вътрешно родство между тях, разобличава демагогията на управляващите и лъжите за класова хармония. По-известни романи от серията са: "Кариерата на Ругонови" (1871 г.), "Плячка" (1871 г.), "Търбухът на Париж" (1873 г.), "Негово превъзходителство Йожен Ругон" (1876 г.), "Нана" (1881 г.), "Утайка" (1882 г.), "Женско щастие" (1883 г.), "Жерминал" (1885 г.), "Земя" (1887 г.), "Човекът звяр" (1890 г.), "Пари" (1891 г.), "Разгром" (1892 г.), "Доктор Паскал" (1893 г.) и др. Възгледите на писателя за изкуството намират отражение в романа "Творчество" (1886 г.), чиято тема е художествения живот във Франция от 60-те години до средата на 80-те години на ХIХ в. Теорията за натурализма Зола обосновава в произведенията си "Експерименталният роман" (1880 г.), "Романисти натуралисти" (1881 г.), "Литературни документи" (1881). От драматургичното му наследство по-значителни са драмите "Терез Ракен" (поставена 1873 г.) и комедията "Наследниците на Рабурден" (1874 г.). Героят на трилогията "Три града" ("Лурд", 1894 г., "Рим", 1896 г., "Париж", 1898) г. - интелигентът Пиер Фроман, подлага на научна експертиза християнската вяра, като открива в нея източник за експлоатация на невежата тълпа и груба комерсиализация с "чудото". Своята мечта за тържество на разума и труда въплъщава в незавършената социална утопия тетралогия "Четири евангелия" ("Плодовитост", 1899 г., "Труд", 1901 г., "Истина", 1903 г., и посмъртно издадената "Справедливост", незавършена). През 1898 г., по време на "делото Драйфус", писателят издига глас срещу клерикалната и военната реакция (сбирка статии "Истината шества", 1901 г., и особено писмото до президента на републиката "Аз обвинявам!", публикувана във вестник "Орор", 13 януари 1898 г.), за което е осъден на затвор. По време на работата си върху цикъла от драми "Франция шества", с който възнамерява да продължи битката си с Третата република, Зола умира внезапно на 9 септември 1902 г. поради отравяне с въглероден оксид. Погребан е в Пантеона.

1725 г.

Роден е Джовани Джакомо Казанова (Casanova) – италиански писател и мемоарист. Води бурен живот, пътува из Европа, много пъти е затварян. Създава няколко исторически съчинения, фантастичния роман “Иксамерон" (1788 г.). Издава (1788 г.) “История на моето бягство …" - част от публикуваните посмъртно “Спомени" (12 части, 1822-1828 г.). В спомените си е изключително откровен, когато описва интимния си живот. В тях се забелязват проницателна наблюдателност върху обществените нрави през ХVIII в. и трезва оценка на исторически събития. Умира на 4 юни 1798 г.

742 г.

Роден е Карл І Велики (Carolus Magnus) – крал на франките (от 768 г.), император (от 800 г.); от династията Каролинги. Син е на Пипин Къси. Става едноличен управител на обединената държава от 771 г. В резултат на многобройни завоевателни походи (против лангобардите 773-774 г., 776-777 г.; баварския херцог Тесилон, 788 г.; саксите, 772-804 г.; арабите в Испания, 778-779 г., 796-810 г. и др.) разширява границите на кралството си. Папа Лъв III го коронясва в Рим за император (800 г.). Империята на Карл І Велики включва различни племена и народности, с различна степен на общественото развитие. Взема мерки за укрепване на границите и се стреми да централизира властта. Център на държавния живот е кралският двор. Опитва се да контролира дребните благородници. За да подчини голямата държава на единни закони, издава много капитоларии. Според него Католическата църква е опора на кралската власт. Затова се намесва в назначаването на епископите, поощрява принудителното християнизиране на населението в завоюваните земи. Вътрешната политика на Карл І Велики помага за феодализацията на франкското общество. Умира на 28 януари 814 г. в Аахен. След смъртта му империята на франките се разпада.

На тази дата умират:

2005 г.

Умира Йоан Павел ІІ (Карел Войтила) – папа от 1978 г.

Роден е през 1920 г. във Вадовице, до Краков в семейството на железничар, рано остава сирак. По време на немската окупация на Полша е работник, миньор, играе в любителски театър. Става свещеник (1946 г.), епископ (1958 г.) и архиепископ на Краков (1964 г.). Павел VI го ръкополага за кардинал (1967 г.). Участник е във II Ватикански събор. Владее латински и няколко европейски езика, включително и руски. Избран е за папа на 16 октомври 1978 г. Наричат го "папата суперзвезда", "папата циклон", "неуморният понтифекс". През 2002 г. посещава България; отхвърля т. нар. "българска връзка" в атентата срещу него от 1980 г.; обявява за блажени отец Й. Шишков, отец К. Вичев и отец П. Джиджов, екзекутирани през 1952 г.

Съчинения: "Поезия, есета, драма. Избрани произведения" (на български език 1992 г.), "Мъж и жена го сътвори. Катехизис на човешката любов. Избрани страници" (на български език 1993 г.), "Личност и акт" (на български език 1994 г.), "Да прекрачиш прага на надеждата" (на български език 1995 г.), "Кирил и Методий. Благовестие и икуменизъм. Документи" (на български език 1996 г.), "Любов и отговорност" (на български език 1996 г.), "Дар и тайна. Спомени" (на български език 1997 г.), "Евангелие на живота. Енциклика" (на български език 1997 г.), "Писмо на папа Йоан Павел II до артистите" (на български език 2000 г.)

1974 г.

Умира Жорж Помпиду (Pompidou) – френски държавен и политически деец, президент на Франция (от 1969 г.); министър-председател (1962-1968 г.). Роден е на 5 юли 1911 г. в Монбудиф, департамент Кантал, Франция. През 1934 г. завършва Екол Нормал Суперийор; получава диплом от Свободното училище за политически науки. Автор е на трудове по история на френската литература. По време на II световна война служи в армията като лейтенант от пехотата (1939-1940 г.). Включва се във френската съпротива след капитулацията на Франция (1940 г.). През 1944 г. е референт по въпросите на образованието в секретариата на ръководителя на Временното правителство Шарл дьо Гол, впоследствие става един от неговите най-близки сътрудници. Играе активна роля в създаването на партията "Обединение на френския народ". След оттеглянето на Дьо Гол от активна политическа дейност (1953 г.) Помпиду работи в частни компании - през 1954 г. е един от директорите на банка "Ротшилд", а през 1956-1962 г. е неин генерален директор. След връщането на Дьо Гол на власт (1958 г.) участва в разработката на конституцията от 1958 г. Член е на Конституционния съвет (1959-1962 г.).

1928 г.

Умира Теодор Уилям Ричардс - американски химик. След 1886 г. започва изследвания за определяне на атомното тегло на химичните елементи; установява масата на водорода и кислорода, коригира атомната маса на медта. Професор в Харвардския университет (от 1901 г.). Разработва метода за определяне на атомното тегло на всички химични елементи и сам открива теглото на 25 от тях. Работи и в областта на химичната термодинамика. Получава Нобелова награда за химия (1914 г.)

1865 г.

В Лондон умира Ричард Кобден - британски политик, идеолог на промишлената буржоазия, лидер на фритредерите, фабрикант. Един от ръководителите на Организацията против хлебните закони (основана 1838 г.) Депутат в Камарата на общините (1841-1857 г., 1859-1865 г.) Бори се за отмяна на привилегиите на земевладелската аристокрация; защитава системата на неограничената конкуренция и пазарното регулиране на икономиката. Противник на трудовото законаделство и профсъюзите. В условията на световния промишлено-търговски монопол на Великобритания от пацифистки позиции се обявява за намаляване на въоръженията, за международен арбитраж. Взема участие в организацията на световни конгреси за мир (1848-1851 г).

1791 г.

Умира Оноре Габриел Рикети (Riqueti), маркиз дьо Мирабо (Mirabeau) Роден е на 9 март 1749 г. в Биньон, близо до гр. Немур – френски аристократ, общественик, един от организаторите и ръководителите на Великата френска революция. Води разгулен живот, прави огромни дългове и много пъти попада в затвора. Избягва зад граница (1776 г.) с жената на маркиз Дьо Моне; осъден е задочно на смърт “за оскърбяване на личността"; по-късно е амнистиран. Публикува много памфлети и други произведения срещу деспотизма и монархията. Завръща се в Париж (1785 г.); изпратен със секретна дипломатическа задача в Прусия. Избран е в Генералните щати като представител на “третото" съсловие от Марсилия и Екс. Благодарение на изключителните си ораторски способности става един от лидерите на Парламента. Речите му, изобличаващи абсолютисткия режим, получават голям обществен резонанс. Политическия идеал на Мирабо е парламентарната монархия. По време на революцията заема консервативни позиции и става лидер на едрата буржоазия. Обявява се против крайния и безогледен радикализъм на якобинците. След 1790 г. е в тайна връзка с кралския двор. След внезапната му смърт е погребан като национален герой. След свалянето на монархията (10 август 1792 г.) са открити документи, потвърждаващи неговата измяна. Останките му са изнесени от Пантеона, където е погребан, и са пренесени в гробището за престъпници в предградието Сен Марсо.

1657 г.

Умира Фердиданд ІІІ Хабсбургски – император (от 1637 г.), австрийски ерцхерцог, крал на Бохемия (1627 г.) и на част от Унгарското кралство (от 1625 г.). Роден е на 13 юли 1608 г. Син е на Фердинанд II Хабсбургски. Продължава политиката на баща си. След смъртта на А. Валенщайн (1634 г.), преди да стане император, е главнокомандващ императорските войски. По време на управлението му завършва Тридесетгодишната война (1618-1648 г.).

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.