В далечната 1562 г. във Франция започват религиозните войни между католици и хугеноти. През 1793 г. Наполеон е произведен в чин генерал, след като освобождава крепостта Тулон от англичаните. 24-годишният капитан артилерист участва в обсадата на завзетия от англичаните Тулон и благодарение на неговите способности, френската армия превзема града и прогонва британския флот от френските брегове. През 1972 година със завръщането на Земята на екипажа на “Аполо-17" завършва американската програма за изследване на Луната. Астронавтите Сенън и Шмит прекарват на лунната повърхност рекордните 74 часа и 59 минути. През 1984 година Китай и Великобритания подписват споразумението, с което през 1997 г. тогавашната британска колония Хонконг се връща на Китай. След век и половина владение от Великобритания, китайските власти обявяват, че ще оставят капитализма в Хонконг непроменен. На екраните излиза “Титаник" - най-скъпият за времето си филм, който печели 11 награди “Оскар". На тази дата са родени: певицата Едит Пиаф, скиорът Алберто Томба. Роден е главният секретар на КПСС през 70-те години на миналия век Леонид Илич Брежнев. На 19 декември умират: актьорът Марчело Мастрояни, писателката Емили Бронте.

2015 г.:

Десетки хиляди поляци излизат на протест за защита на конституцията на страната. Управляващата консервативна партия "Право и справедливост“ и управлявалите доскоро либерали от "Гражданска платформа“ се борят за влияние над Конституционния съд на Полша

2014 г.:

Американският президент Барак Обама налага допълнителни санкции на окупирания от Русия полуостров Крим с изпълнителна заповед, забраняваща износа на американски стоки и услуги там.

2013г:

Космическият телескоп Gaia на Европейската космическа агенция е изведен в орбита.

2012г:

За първи път президентските избори в Южна Корея се спечелват от жена - кандидатката на управляващата консервативна партия "Сенури“ Пак Кин Хе. Тя е дъщеря на бившия диктатор Пак Чон Хи.

2003 г.:

Либия признава, че притежава програма за оръжия за масово унищожение (ОМУ), и едновременно с това обявява намерението си да я прекрати и премахне всички ОМУ, като се съгласява да бъдат направени изненадващи проверки. Либия също се съгласява да ограничи дългополетните си ракети до 300 км. Съобщението е вследствие на тайни дипломатически преговори с Обединеното кралство и САЩ.

1997 г.

На екраните в САЩ излиза филмът на Джеймс Камерън “Титаник".

Филмът е с бюджет от над 220 милиона долара и печели 11 награди "Оскар" - в това число за най-добър филм, за режисура, за операторско майсторство и др.

1989 г.

Войски на САЩ нахлуват в Панама.

През 1989 г. прокуратурата в Маями обвинява в наркотрафик президента на Панама генерал Мануел Нориега. Първоначално Нориега е съюзник на Вашингтон. След 1986 г. отношенията им се влошават. САЩ изпращат войски наброяващи 24 хиляди войници с високотехнологично въоръжение, както и въздушни сили. САЩ започват операция "Справедлива кауза". Целта на нападението е свалянето на генерал Мануел Нориега. Панамските сили оказват съпротива, но тя е бързо сломена. Интервенцията взима над 200 жертви. Нориега се скрива в нунциатурата на Ватикана, но американските войници обсаждат сградата. Той е откаран във Флорида и осъден на 40 години затвор.

1984 г.

Китай и Великобритания подписват споразумение за Хонконг, според което британската колония се връща на Китай през 1997 г. след век и половина владение от Великобритания. Впоследствие китайските власти обявяват, че ще оставят капитализма в Хонконг непроменен.

Хонконг е територия в Азия, в югоизточната част на Китай на брега на Южнокитайско море. Състои се от 2 части: о-в Сянган и малък участък от полуостров Дзюлун – китайски територии, отнети от Великобритания през 1842 г., а също - по-голямата част от полуостров Дзюлун с прилежащите острови (т. нар. Нова територия), дадени под аренда от Китай на Великобритания през 1898 г. за срок от 99 години. Площта на Хонконг е 1 066 кв. км., населението - 6 500 000 жители, над 98 % от които - китайци. Административен център е град Сянган (англ. Виктория), населението му е над 1 900 000 жители (към 1992 г., вкл. гр. Дзюлун, с който се обединява административно). Сянган е център на външната търговия (вкл. реекспорт) и валутно-финансовите операции (в града има повече от 140 банки). Благодарение на големите чужди (китайски, английски, японски и американски) инвестиции през 60-те и 70-те години на ХХ в. на базата на вносни суровини започва бурно развитие на промишлеността (шивашка, обувна, електротехническа, електронна, текстилна, хранително-вкусова, тютюнева, нефтохимическа, циментова и порцеланово-керамична промишленост, корабостроене), около 4/5 от продукцията на която отива за износ. На 1 юли 1997 г. Хонконг е върнат на Китай.

1972 г.

Със завръщането на Земята на екипажа на “Аполо-17" завършва американската програма за изследване на Луната; астронавтите Сенън и Шмит прекарват на лунната повърхност рекордните 74 часа и 59 минути.

1963 г.:

Занзибар получава независимост от Обединеното кралство и става конституционна монархия, управлявана от султан.

1948 г.

Отхвърля се молбата на Израел за приемане на държавата в ООН.

Израел е държава в Близкия изток. Провъзгласена е на 14 май 1948 г., съгласно решението на Общото събрание на ООН от 29 ноември 1947 г. Намиращата се под мандата на Великобритания, Палестина е обявена за независима. Нейната територия е разделена на 2 самостоятелни държави - арабска и еврейска. През 1956 г. Израел участва във войната по време на Суецката криза. По време на т. нар. Шестдневна война Израел извършва агресия срещу Египет, Сирия и Йордания. Окупира Синайския полуостров, западния бряг на река Йордан, ивицата Газа, Източен Ерусалим и Голанските възвишения. Отказва да изпълни резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за политическо решаване на Близкоизточния въпрос. През 1979 г. в Кемп Дейвид, САЩ, са подписани 3 споразумения между Израел и Египет под егидата на САЩ. Израел изтегля войските си от Синай през 1982 г. Следва нова агресия срещу Ливан (1982 г.); 1/4 от територията на Ливан е окупирана. Сключената коалиция (1984 г.) между политическия блок "Маарах" и блока "Ликуд" за национално единство през 1990 г. се разпада. През 1995 г. министър-председателят Ицхак Рабин е убит.

1946 г.

Във Виетнам започва война срещу французите.

През 1858 г. Франция навлиза във Виетнам под претекст, че защитава френските мисионери. Установява поетапно власт над локалните кралства през втората половина на 19 век. Конфликтът между виетнамските монарси и католическите мисионери от Европа позволява на Франция да завладее региона (1858-1883 г.). След японската окупация (1940-1945 г.) Виетнам е обявен за независима република (1945 г.). Дотогава страната е френска колония наречена Френски Индокитай. Войната срещу френската колониална агресия започва на 25 септември 1945 г. в Нам Бо. След 19 декември 1946 г. тя се разпространява на територията на цялата страна. Конфликтът е известен като Френско-индокитайска война и продължава до 1954 г., когато Виетнам извоюва победата си. Опитът на Франция да възстанови контрола си върху региона завършва с неуспех, въпреки продължителната война. На 7 май 1954 г. френската армия понася тежка загуба, което става причина за подписването на Мирен договор в Женева на 20 юли 1954 г. Съгласно този договор на територията на Френски Индокитай се създават 4 независими държави - Северен Виетнам (с комунистическо управление), Южен Виетнам, Лаос и Камбоджа.

1941 г.

Хитлер става главнокомандващ на Вермахта.

Вермахт (немски Wehrmacht дословно — отбранителни сили) са въоръжените сухопътни, военноморски и военновъздушни сили на нацистка Германия, създадени със закон възстановяващ военната повинност, на базата на Райхсвера (съществувал 1919-1935 г.) през март 1935 г., с което се нарушава Версайския договор. Първоначалният им брой е 500 000 души. В навечерието на Втората световна война достигат 3 000 000, а през 1943 г. - 11 000 000. Близо 1 000 000 войници от Вермахта по време на войната са негерманци. Играят основна роля в немското настъпление през войната. Забранен след Втората световна война (1945 година) и наследен от Бундесвера.

1939 г.

На вода е пуснат немският ескадронен миноносец “Атлантис" – най-ефективният плавателен съд през Втората световна война.

"Атлантис“ (на немски: Atlantis, в превод "Атлантида") е името на немски спомагателен крайцер (преустроен бивш товарен кораб), използван от Кригсмарине през Втората световна война. Изминава повече от 161 000 км за 602 дни и потапя 22 кораба с общ тонаж 145 968 тона. "Атлантис“, известен още като "Шиф 16“ ("Schiff 16“) в немския военноморски флот и "Рейдър Сий“ ("Raider-C“) в британския военноморски флот. Потопен е на 21 ноември 1941 г. от британския крайцер "Девоншир“. Капитан на "Атлантис“ е Бернхард Роге.

1863 г.

Американецът Фредерик Уолтън патентова линолеума. Линолеумът е еластична подова настилка, която от едната страна е обработена със специална влагоизолационна смес, а от другата е боядисана.

1842 г.:

САЩ признава независимостта на Хавай.

1793 г.

Капитан Наполеон освобождава от англичаните крепостта Тулон, за което получава званието генерал.

През 1793 г. като капитан-артилерист Наполеон участва в обсадата на Тулон, завзет от англичаните. Благодарение на неговите способности френската революционна армия превзема Тулон и прогонва британския флот от френските брегове. На 14 януари 1794 г. е произведен в звание бригаден генерал.

Тулон е град в Югоизточна Франция, регион Прованс-Алпи-Лазурен бряг. Той е важно пристанище на Средиземно море с най-голямата френска военноморска база и най-големите корабостроителни заводи в Средиземноморието. Населението на града е около 161 000 души, а на градската агломерация - около 565 000 души (1999 г.).

1562 г.

С битката при Дроа започват религиозните войни във Франция между католици и хугеноти.

Хугенотските войни (1562-1594 г.) са продължителни разорителни граждански войни във Франция, ознаменували кризата на абсолютизма. По форма са религиозни войни между католици и хугеноти, по съдържание са сложно социално движение, предизвикано от социално-икономическите процеси във Франция през ХVI в. и от преплитането на интересите на борещите се страни. Католическият лагер се ръководи от могъщия дом на херцозите Гизи. Калвинистката (хугенотска) партия се оглавява последователно от Бурбонските принцове (наварския крал Антоан, Анри III Наварски, принц Конде), от адмирал Колини и др. Войните започват с клането на хугеноти в градчето Васи (пролетта на 1562 г.) и продължават 30 години, с прекъсване от няколко месеца или години. Първите три Хугенотски войни (1562-1563 г., 1567-1568 г., 1568-1570 г.) завършват с мира в Сен Жермен, според който хугенотите получават 4 крепости в Южна Франция и политически привилегии. Вартоломеевата нощ (24 август 1572 г.) – най-кървавият епизод от гражданските войни, когато са избити хиляди хугеноти, в това число и адмирал Колини, слага началото на II-рия период на Хугенотските войни (1572-1580 г.). През 1576 г. целият Юг се отцепва и образува Хугенотска конфедерация. На Север се образува Католическата лига, в която ръководна роля играе аристокрацията, стремяща се да отслаби централната власт, като използва демагогски борбата на народните маси, главно дребнобуржоазните занаятчийски слоеве на парижкото население. През III-тия период на войните (1585-1594 г.) народните маси, увлечени от перспективата да се освободят от фискалната експлоатация, широко поддържат Католическата лига. В края на 80-те години политическата анархия достига своя връх. На 1 август 1589 г. Анри III е убит от наемници на лигата. Наследява го Анри Наварски (Анри IV), но той не е допуснат в Северна Франция от войските на лигата и на испанския крал Филип II. Подемът на народното движение довежда до рязко изменение на политическата позиция на аристокрацията и буржоазията, които правят поврат към абсолютизма. През 1593 г. Анри IV приема католицизма и през март 1594 г. влиза в Париж. С това се слага край на Хугенотските войни Последните отгласи от това движение (1595-1598 г.) са потушени отчасти със сила, отчасти с някои отстъпки. Хугенотските войни завършват с тържество на абсолютизма.

На тази дата са родени:

1915 г.

Родена е Едит Пиаф (псевдоним на Едит Гасион) – френска певица, композиторка и актриса. Пее от малка ("Марсилезата" изпълнява на 8 години). До 1935 г. нейна публика са минувачите от улиците на парижките предградия. Там я открива Луи Льопле, който я наема за програмата си в кабаре "Жернис". Той й измисля и псевдонима Пиаф (Врабче). Записва първата си песен през 1936 г. ("Чужденецът", музика – М. Моно). Нейни открития са Ив Монтан, Шарл Азнавур, Ж. Мустаки. Концертира в САЩ (7 турнета). Участва в осем филма, между които: "Безименната звезда" (1945 г.), "Париж продължава да пее", "Френч канкан" (1954 г.) и др. Съавтор е на много от песните, които изпълнява. Умира на 11 октомври 1963 г. Погребана е в "Пер Лашез". След смъртта й в Париж е уреден музей "Едит Пиаф". Албуми: "The Voice of the Sparrow: Very Best of Edith Piaf" (1991 г.), "The complete Piaf" (1994 г.), "L’accordéoniste" (1997 г.), "The Rare Piaf (1950-1962 г.)" (1998 г.), "L’Ascension 1941-1945" (1998 г.), "De la rue à la scène" (1998 г.).

1906 г.

Роден е Леонид Илич Брежнев – руски държавник, първи секретар (от 1964 г.) и генерален секретар (1966 г.) на ЦК на КПСС, председател на Президиума на ВС на СССР (1960-1964 г., 1977-1982 г.); четири пъти герой на СССР; от 1976 г. – маршал и председател на съвета за отбраната. По време на управлението си Брежнев засилва консервативните тенденции в страната, негативните процеси в икономиката, социалния и духовния живот. В международен план се засилва напрежението поради влизането на съветски войски в Афганистан, въпреки подписаните международни договори със САЩ (1972 г., 1979 г.). Брежнев умира на 10 ноември 1982 г.

1861 г.

Роден е Итало Звево (псевд. на Еторе Шмиц) - италиански писател, един от основоположниците на "потока на съзнанието" в литературата. Животът и творчеството му са свързани с Триест. През 1892 г. издава автобиографичния роман "Един живот", който не е забелязан от критиката; не публикува свои творби в продължение на 25 години. В романа "Самопознанието на Дзено" (1923 г.) се разкрива майсторството на Звево в областта на психологическия самоанализ; проникнат от ирония и преминаващ в гротеска. Считан за предшественик на Дж. Джойс и М. Пруст. Умира на 13 септември 1928 г. в Мотади Ливенца, област Венеция.

1852 г.

Роден е Алберт Ейбрахам Майкълсън - американски физик, професор във Военоморската академия в Анаполис. Член на АН на СССР (1926 г.) и на много друуги академии и научни дружества. Създател на точни оптични уреди (интерферометър на Майкълсън, ешелон на Майкълсън и др. Заедно с Е. Морли провежда опит за определяне скоростта на светлината и зависимостта й от скоростта на движението на източника (1881 г.). Отрицателният резултат от този експеримент създава условия за т. нар. революция във физиката. Носител е на Нобелова награда за физика (1907 г.). Умира на 9 май 1931 г. в Пасадена, Калифорния.

На тази дата умират:

1996 г.

Умира Марчело Мастрояни – италиански актьор. Роден е на 28 септември 1923 г. във Фонтана Лири, близо до Фрозинон. Започва кариерата си в любителски театри, а по-късно в киното изпълнява роли на мечтателен, романтичен и добродушен млад чаровник. От 50-те години е сред първите звезди на италианското кино. С режисьорите Джерми, Де Сика, Лина Вертмюлер създава герои с подчертано комични и гротескови черти. Работи в Холивуд и с начинаещи режисьори. Носител е на “Феликс" през 1988 г. за цялостно творчество.

1946 г.

Умира Пол Ланжвен (Langevin) - френски физик и обществен деятел, член на Парижката АН (1934 г.), член на Лондонското кралско дружество. Роден е на 21 януари 1872 г. в Париж. Изследва йонизацията на газовете. Създава статистическата теория за диа- и парамагнетизма (1903-1905 г.). Има значителен принос в развитието на теорията на относителността и на релативистката електродинамика. Използва пиезокварц за генерация на ултразвук и пръв прилага ултразвука за подводна сигнализация (при подводниците, 1916 г.). Активен антифашист.

1851 г.

Умира Джозеф Мелард Уйлям Търнър (Turner) - английски живописец. Роден е на 23 април 1775 г. в Лондон. Учи в Лондонската художествена академия (1789-1793 г.; от 1802 г. – академик, от 1808 г. - професор). В края на 90-те години на ХVIII в. разработва мотиви от творбите на холандски маринисти от ХVII в., от пейзажи на К. Лорен и Р. Уилсън, обръща се към библейски, митологични и исторически сюжети. От 20-те години на ХIХ в. разработва отново маринисткия жанр, но почеркът му е по-свободен и динамичен, колоритът е построен върху контраста, често обединен в обща светла гама (“Пожар в парламента" (на снимката) 1835 г.), “Дъжд, мъгла и скорост" (1844 г.), “Корабокрушение" и др.). Работи също акварел, рисунки и гравюри.

1848 г.

Умира Емили (Джейн) Бронте – английска писателка, сестра на Шарлот и Ан Бронте. Родена е на 30 юли 1818 г. в Торнтън, графство Йоркшир. Известно време учи заедно с Шарлота в благотворителното училище в Коуенбридж (1825 г.); посещава за няколко месеца Роухедското училище (1835 г.), но се връща в Хауърт. През 1837 г. е гувернантка в Лоухил, предградие на Халифакс. През 1842 г. заедно с Шарлот заминава за Брюксел, за да продължи образованието си. Умира от туберкулоза. През 1846 г. излиза сбирка със стихове, а през 1847 г. – романът "Брулени хълмове".

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.