В Англия влиза в сила приетият през 1709 г. закон за авторското право. През 1716 г. Петър I издава първия устав за сухопътните войски. На този ден през 1790 г. е създадена системата за патенти в САЩ, а през 1849 г. американецът Уолтър Хънт патентова безопасната игла. През 1912 г. корабът “Титаник" тръгва от Англия за своето първо плаване. На тази дата Исландия се отделя от Дания през 1940 г. През 1925 г. е публикуван романът на Франсис Скот Фицджералд “Великият Гетсби".

На 10 април са родени: Бела (Изабела) Ахатовна Ахмадулина - руска поетеса, Маршал Уорън Ниренбърг – американски биохимик, Омар Шариф - египетски и англо-американски актьор, Робърт Бърнс Уудуърд - американски химик органик, член на Националната академия за науки и на Американската академия за изкуства и наука, Леви-Брюл - френски етнолог, философ, професор в Сорбоната от 1904 г., Самуел Ханеман – германски лекар, създател на хомеопатията.

На тази дата умират: Алджернон Чарлз Суинбърн - английски поет, драматург, критик; Нино Рота - италиански композитор, Жозеф Луи Лагранж - френски математик и астроном, член на Парижката академия на науките (1772 г.)

2018 г.

Съветникът на Доналд Тръмп по вътрешната сигурност Том Босърт подава оставка. Тя е обявена ден след като новият съветник на Тръмп по националната сигурност Джон Болтън поема поста.

2018 г.

Заместник-министърът на външните работи Михаил Богданов и посланикът на Израел в Русия Хари Корен обсъждат ситуацията в Сирия и в ивицата Газа.

Предният ден е нанесен масиран ракетен удар по военновъздушната база Т-4 в провинция Хомс.

2016 г.

Над 100 души загинаха, а повече от 350 са ранените при пожар в индийски храм. Трагедията се е разиграла в щата Керала, в югозападната част на Индия.

Провеждал се религиозен фестивал, посветен на индуската нова година. Искра от фоейрверки за празника подпалила склад с пиротехника.

2015 г.

ООН призовава за незабавна хуманитарна пауза в Йемен.

2014 г.

Протестиращите в Тайван преустановяват окупацията на парламента на третата седмица след превземането му в знак на протест срещу търговския договор с Китай.

2013 г.

Правителството на Южна Корея се обръща за помощ към Русия и Китай да окажат влияние върху агресивният им северен съсед за смъкване на напрежението на Корейския полуостров.

2012 г.

Ким Чен Гак става новият министър на отбраната на Северна Корея.

2012 г.

Двама самоубийци-атентатори взривяват кола с екслозив до западния афганистански град Херат и убиват 9 човека. Друг атентатор самоубиец взривява двама полицаи в областта Кишим в провинция Бадахшан. Единият от полицаите е началник на полицията в областта.

2012 г.

Известният китайски политик Бо Силай бе изключен от политбюро и от централния комитет на Комунистическата партия на Китай.

2011 г.

В Перу се провежда първия тур на парламентарните избори.

2010 г.

Самолетът на полските военновъздушни сили Ту-154 се разбива в Самолетна катастрофа край Смоленск, Русия, при което загиват всичките 96 пътници, в това число президентът на Полша Лех Качински и други официални лица.

2006 г.

Обявени са официалните окончателни резултати от парламентарните избори в Украйна. На парламентарните избори в Украйна Партията на регионите печели 32,14%. Блокът на Юлия Тимошенко има 22, 29%, а блокът “Наша Украйна" на президента Викотор Юшченко – 13,95%. За Социалистическата партия са гласували 5,69%, а за Комунистическата – 3,66%. Останалите партии не преодоляват трипроцентовата бариера, като от тях най-близко до 3-те процента е Блокът на Наталия Витренко с 2,93%. Според окончателните данни в изборите са участвали 25 352 380 души. На 10 януари 2006 г. Върховната Рада на Украйна гласува вот на недоверие на правителството на Юрий Ехануров. Причината е сключеното споразумение за доставката на руски природен газ за Украйна. Вотът на недоверие е подкрепен от 250 депутати от общо 450. За сваляне на правителството са необходими 226 гласа. Предложението за вота внася парламентарната група на Социалдемократическата партия. Нейният лидер Леонид Кравчук, първия украински президент заявява, че вотът на недоверие е следствие от непрофесионализма, с който са водени преговорите на газовите доставки от Русия. Вотът на недоверие е подкрепен от депутати от фракцията “Партия на регионите", “Блока на Юлия Тимошенко", както и от депутати от фракцията “Народна партия", оглавена от председателя на парламента Владимир Литвин.

1988 г.

След 10-годишно строителство е открит 9-километровия мост Сето, съединяващ японските острови Хонсю и Сикоку.

1953 г.

На екран е пуснат първият триизмерен филм – “Восъчната къща".

1940 г.

Исландия се отделя от Дания. Исландия е разположена на едноименния остров в северната част на Атлантическия океан. На север граничи с Гренландско море, на изток - с Норвежко море, а на запад Датския пролив отделя острова от Гренландия. Исландия има площ от 102 819 кв. км. Населението наброява 267 000 души. Заселването на Исландия започва около 870 г. Първи се заселват норвежките викинги, както и преселници от Ирландия, Шотландия и Швеция. Те дават и името на острова – “Island", т.е. "Страна на ледовете". През 1262-1264 г. Исландия е подчинена на Норвегия, а през 1397 г. заедно с Норвегия минава под скиптъра на Дания. От 1918 г. е независимо кралство под короната на Дания. Заради стратегическата си позиция през 1940 г. е окупирана от Великобритания, заместена през 1941 г. от САЩ. На 17 април 1944 г. е обявена за република (от същата дата влиза в сила и новата конституция на страната). Исландия се присъединява към ООН през 1946 г. и към НАТО през 1949 г. През 1970 г. влиза в Европейската асоциация за свободна търговия. Държавен глава на страната е президент, избиран за срок от 4 години. Законодателната власт принадлежи на президента и еднокамарния парламент, наричан алтинг. Депутатите в Алтинга (60 души) се избират за срок от 4 год.

1930 г.

Излиза от производство първата синтетична гума.

1925 г.

Публикуван е романът на Франсис Скот Фицджералд “Великият Гетсби". Франсис Скот Фицджералд е американски писател и киносценарист. Роден е на 24 септември 1896 г. Учи в католическото училище “Нюман", а след това в Принстънския университет. Започва да пише разкази за училищното списание. В края на 1911 г. съчинява пиеса, която сам режисира и в която играе главна роля. Мобилизиран е като офицер по време на Първата световна война 1917 г. След войната се установява в Ню Йорк, където се опитва с неуспех да пробие на книжния пазар. Първият му роман “Отсам рая" (1920 г.) е приет добре от американците. След успеха на романа излизат първите му сборници с разкази - “Съблазнители и философи" и “Разкази от ерата на джаза". В началото на 1921 г. завършва втория си роман “Красиви и прокълнати" (появил се първо като подлистник в “Метрополитън Ривю", а година след това е отпечатан от издателство “Скрибнърс"). През май 1921 г. заедно със съпругата си предприемат първото си пътуване до Европа. Интерес представляват връзките му с Гъртруд Стайн и Хемингуей (1925 г.) в Париж. След издаването на “Великият Гетсби" следват още 2 романа - “Нежна е нощта" (1934 г.) и “Последният магнат" (1941 г.). Като сценарист в Холивуд Франсис Скот Фицджералд продължава да работи над “Последният магнат", останал недовършен и издаден посмъртно под редакцията на Едмънд Уилсън. Особено значение за творчеството на Фицджералд имат неговите очерци и разкази, известни под общото заглавие “Крахът" (публикувани 1946 г.). Франсис Скот Фицджералд умира на 21 декември 1940 г.

1922 г.

Започва провеждането на Генуезката конференция . В нея участват представители от 29 страни, между които и България. Разглеждат се финансови и икономически въпроси. Целта на западните държави е да окажат натиск върху Съветска Русия и победените в Първата световна война 1914–1918 г. страни, за да получат редица икономически и политически отстъпки. Съветската делегация, ръководена от комисаря на външните работи И. Чичерин, не само отхвърля предявените и претенции, но успява да разкъса международната блокада и да подпише т. нар. Рапалски договор с Германия (1922 г.). Българската делегация, ръководена от Александър Стамболийски (на снимката), се стреми да получи излаз на Егейско море и отсрочка на репарационните плащания. За постигане на тези задачи тя разчита на помощта на Италия и Англия. Италия е склонна да подкрепи българските искания, но срещу това иска да получи значителни концесии. Репарационната комисия на конференцията поставя като условие за временна и частична отсрочка на българските плащания да контролира държавния бюджет, разходите и монопола над тютюна, спирта и др. Тези искания са неприемливи за българското правителство и то ги отхвърля.

1913 г.

След многобройни неуспешни сръбски и черногорски атаки Шкодренската крепост се предава на черногорската армия.

1912 г.

Корабът “Титаник" тръгва от Англия за своето първо плаване. “Титаник" е пътнически параход на британската компания “Уайт стар". Той е смятан за най-модерния,луксозен и надежден за времето си параход. При първото си плаване през Атлантическия океан се сблъсква с айсберг около о. Нюфаундлънд през нощта на 14 срещу 15 април 1912 г. и потъва. При катастрофата загиват повече от 1 500 души.

1849 г.

Американецът Уолтър Хънт патентова безопасната игла.

1790 г.

Създадена е системата за патенти в САЩ. Патентът е акт на държавната власт, с който се учредява правото на изобретателя или на неговите приемници на изключително използване на предмета на изобретението.

1716 г.

Петър I издава първия устав за сухопътните войски. Петър I е роден през 1672 г., син е на цар Алексей I Михайлович; от династията Романови. Той е цар от 1682 г. наследява короната от Фьодор III. Царува заедно с брат си Иван под регентството на сестра им София Алексеевна (до 1689 г.). През 1721 г. Петър I става първият руски император. По време на управлението на Петър I започва модернизация на Русия: реорганизирана е администрацията, установена е йерархията на чиновниците (учредени са сенат, колегии), страната е разделена на губернии, построена е новата столица Санкт-Петербург (1703 г.). Той поверява на Светия синод управлението на църквата, като я отделя от държавата. Използва опита на западноевропейските държави в развитието на промишлеността, търговията и културата. За да получи излаз на Черно море, отвоюва Азов от турците (1696 г.). Обявява война на Швеция, но претърпява неуспех при обсадата на Нарва (1700 г.). Успява да отвори руски "прозорец" на Финския залив. През 1709 г. разбива при Полтава шведския крал Карл ХII, който търси убежище в Турция. Потегля срещу турците, но е обкръжен при р. Прут и едва се спасява от плен (1711 г.). Губи Азов, но чрез Нищадския договор получава Лифландия, Естландия, Карелия и част от Финландия. Открива АН в Петербург (1725 г.), Морската академия. По време на управлението му е създаден съвременният граждански шрифт (дн. печатна форма на кирилицата) и е въведен нов календар (1700 г.).

1710 г.

В Англия влиза в сила приетият през 1709 г. закон за авторското право. Този закон е издаден от кралица Анна и е първият законов акт на авторското право, занимаващ се с пиратството, въвежда две нови концепции - разглеждането на автора като собственик на авторските права и принципа за фиксиран период на защита на публикувани трудове. Актът също така довежда до депозирането на девет копия от книга-обект на авторски права в определени библиотеки във Великобритания. Последвалите законодателни актове, занимаващи се с авторското право, въвеждат защитата и на други видове творби. Периодът на защита също се увеличава.

На тази дата са родени:

1937 г.

Родена е Бела (Изабела) Ахатовна Ахмадулина - руска поетеса. През 1960 г. Бела Ахмадулина завършва Литературния институт в Москва. Нейната първа стихосбирка е "Струна" (1962 г.). Поезия й е аполитична. Няколко нейни стихотворения са включени в самиздатското сп. "Синтаксис" (1959 – 1960 г.) и в емигрантското издание "Посев" (1968 г.). Бела Ахмадулина е издала стихосбирките "Уроки музыки" (1970 г.), "Свеча" (1977 г.), "Тайна" (1982 г.), "Сад" (1987 г.) и др.

1932 г.

Роден е Омар Шариф - египетски и англо-американски актьор. Получава образованието си в Лондон. Дебютира в киното в социалната драма “Небето на ада" (1954 г.). След “Тоха" (1958 г.) се снима в ролята на борец срещу английските окупатори в “Мъжът в нашия дом" (1960 г.). От 1962 г. работи предимно в чужбина. Филмография: “Лорънс Арабски" (1962 г.), “Падането на Римската империя" (1964 г.), “Жълтият ролсройс" (1964 г.), “Дойде денят на отмъщението" (1964 г.), “Доктор Живаго" (1965 г.), “Чингис хан" (1965 г.), “Нощта на генералите" (1966 г.), “Имало едно време" (1967 г.), “Смешното момиче" (1968 г.), “Майерлинг" (1968 г.), “Златото на Маккена" (1968 г.), “Че!" (1969 г.), “Срещата" (1970 г.), “Тайнственият остров" (1971 г.), “Обирниците" (1972 г.), “Степният ездач" (1973 г.), “Британик" в опасност" (1974 г.), “Смешната лейди" (1975 г.), “Кървава диря" (1978 г.), “Ашанти" (1979 г.), “Инчон" (1981 г.), “Операция “Зелен лед" (1982 г.), “Замъкът на ветровете" (1984 г.), “Далечните висини" (1984 г.), “Харем" (1985 г.), “Петър Велики" (тв, 1986 г.), “Бесовете" (1988 г.), “Кукловодът" (1990 г.), “Да откраднеш луната" (1990 г.), “Тайните служби" (тв, 1991 г.), “Господарят на пустинята" (тв, 1991 г.), “Майриг" (1991 г.), “Египетски гражданин" (1992 г.), “Грях" (1993 г.), “Червеният орел" (тв, 1994 г.), “Екатерина Велика" (тв, 1995 г.), “Небето преди да умра" (1997 г.), “Тринайсетият войн" (1999 г.), “Завръщането на багдадският крадец" (2001 г.), “Момо" (2003 г.), “Идалго" (2003 г.). Участва и в театрални постановки - “Спящият принц" (1989 г.).

1927 г.

Роден е Маршал Уорън Ниренбърг – американски биохимик. Завършва университета на щата Флорида през 1952 г. Работи в Мичиганския университет от 1952 г. до 1957 г., в Института за артрити и болести на обмяната на веществата. От 1962 г. е завеждащ лабораторията за биохимична генетика на Линговския национален институт за сърцето. Ниренбърг е член на Националната академия за науки на САЩ от 1967 г. и на Американската академия за изкуства и наука от 1966 г. Основните му изследвания са върху разшифроване на генетичния код. Той доказва, че полиуридиловата киселина служи за матрица на синтеза на полифенилаланин и че кодон УУУ (урацил-урацил-урацил) определя включването на аминокиселината на фенилаланина в полипептидната верига в процеса на биосинтеза на белтъчините. Маршал Ниренбърг и екипът му откриват кодовете за всичките 20 аминокиселини и доказват универсалността на генетичния код. Ниренбърг получава Нобелова награда за физиология и медицина за 1968 г. заедно с Р. Холи и Х. Коран.

1917 г.

Роден е Робърт Бърнс Уудуърд - американски химик органик, член на Националната академия за науки и на Американската академия за изкуства и наука. Той е нобелов лауреат през 1965 г. за работите си по синтез на биологично важни органични съединения. Завършва Масачузетския технологичен институт през 1936 г. От 1937 г. работи в Харвардския университет, където от 1950 г. е професор. Синтезира сложни и биологично важни органични съединения: хинин (1944 г.), кортизон (1951 г.), резерпин (1956 г.), хлорофил (1960 г.), тетрациклин (1962 г.). Той установява строежа на редица важни природни съединения: стрихнин, терамицин, ауреомицин, магнамицин, тетродоксин и др. Изследва механизма на органичните реакции.

1857 г.

Роден е Люсиен Леви-Брюл - френски етнолог, философ, професор в Сорбоната от 1904 г. Люсиен Брюл се занимава с изследване на различията в типовете мислене, присъщи на "примитивното" (първобитното) съзнание. Без да абсолютизира полярността между първобитно и съвременно мислене, в последните си съчинения е на път да се откаже от термина "пралогично мислене". На неговата теория се противопоставя Клот Леви-Строс. Умира на 13 март 1939 г. в Париж.

1755 г.

Роден е Самуел Ханеман – германски лекар, създател на хомеопатията. Ханеман получава медицинско образование в Лайпциг и Ерланген. Той се обявява против пускането на кръв, изкуственото предизвикване на повръщане и други средства, с които злоупотребяват съвременниците му. Особено голямо значение придава на хигиената и диетологията. Умира на 2 юли 1843 г. в Париж.

На тази дата умират:

1979 г.

Умира Нино Рота - италиански композитор. Учи в Рим, Милано и Филаделфия. Нино Рота е един от най-големите италиански филмови композитори. Дебютира в киното през 1938 г. с филма "Работнически влак". Работи в постоянно сътрудничество с най-големите режисьори на нашето време - Фелини, Висконти, Дзефирели, Бондарчук, Копола. Автор е на музиката за: "Белият шах" (1952 г.), "Мамини синчета" (1953 г.), "Пътят" (1954 г.), "Мошеничеството" (1955 г.), "Нощите на Кабирия" (1957 г.), "Бели нощи" (1957 г.), "Сладък живот" (1959 г.), "Роко и неговите братя" (1960 г.), "8 1/2" (1963 г.), "Гепардът" (1963 г.), "Джулиета и духовете" (1965 г.), "Тоби Дамит" (1966 г., новела), "Укротяване на опърничавата" (1967 г.), "Ромео и Жулиета" (1968 г.), "Клоуните" (1970 г.), "Ватерло" (1970 г.), "Рим" (1972 г.), "Кръстникът I, II" (1972 г., 1974 г.), "Амаркорд" (1974 г.), "Казанова" (1976 г.), "Репетиция на оркестъра" (тв, 1979 г.).

1909 г.

Умира Алджернон Чарлз Суинбърн - английски поет, драматург, критик. Учи в Итън и Оксфорд. Алджернон Суинбърн е нападан от критиката за сборника му “Стихове и балади", шокиращ със смелата и свободна трактовка на “забранените" теми, апология на чувствеността. Искането за нравствено освобождаване на човека се свързва в творчеството му с призиви за политическа свобода. В сборниците си “Песен за Италия" (1867 г.) и “Утринни песни" (1871 г.) се проявява като републиканец и враг на Църквата. В творчеството му от 70-те години преобладават любовната, пейзажната и философската лирика. Автор е на трагедии, драми в стихове, романи, историческо-литературни монографии.

1813 г.

Умира Жозеф Луи Лагранж - френски математик и астроном, член на Парижката академия на науките (1772 г.). На 19-годишна възраст става професор в Торинската артилерийска школа. На 28-години се прочува с теорията си за трептенията на Луната около оста и, а скоро след това - и с бележитата си теория за сателитите на планетата Юпитер. През 1766 г. става председател на Берлинската академия, а по-късно се установява в Париж (1787 г.). От 1795 г. е професор в Екол Нормал, а от 1797 г. - професор в Политехниката. Автор на трудове по вариационно смятане, математически анализ, астрономия, теория на числата и други.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин - на “The New York Times";

Исторически бюлетин - на “The History Channel";

Исторически бюлетин - на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и друг.