"Както винаги във времена на криза, когато трябва да се вземат съдбовни решения за бъдещето на страната, ние сме свидетели на ожесточена поляризация между политическите партии. И точно тогава всички търсят спасение в невъзможното – единството. Решаването на македоно-българския спор е такова решение днес, точно както беше членството в ООН преди 30 години. Казвам на президента Глигоров, че подобни решения се взимат единодушно в парламента, а той отговаря на всичките ми аргументи с четири думи: Това не е възможно. Аз, пък, си останах на своето. В опит да постигна невъзможното, оставен съвсем сам, изгорях в дебата в парламента и напуснах политиката“, пише първият министър на външните работи на Република Северна Македония Денко Малески в материал, публикуван от скопското издание "Слободен печат“ и предаден без редакторска намеса.

Президентът, разбирайки политиката като изкуство на възможното, заобиколи законодателната власт и позволи на великите сили по свое собствено решение да вкарат страната в световната организация. Не е нужно много интелигентност, за да се разбере кой е бил прав по отношение на държавните интереси на Македония.

Днес опозицията се оплаква, че не участва в процеса на решаване на въпроса с България и заплашва, че когато дойде на власт, ще отмени всяко решение, взето без тяхно съгласие и в противоречие с парламентарна резолюция. Както и преди влизането в ООН, въпросите са същите, отговорите са същите. Най-добре ли е правителството и опозицията съвместно да решат сложния въпрос със съседа? Да. Това възможно ли е? Не. Ако единството е невъзможно, значи е вярно, че ако коалицията на напускащия премиер Заев не реши проблема, той ще остане нерешен, докато ръководството на македонските националисти не разбере, че са необходими отстъпки от наша страна, за да започнем преговорите с ЕС. Това може да означава поне един мандат, в който отговорността за управлението, преди всичко отговорността да има хляб, мляко и масло на масата на всеки, ще промени мнението им. Има ли Македония толкова време да чака? Добре известно е, че докато големите държави могат да следват грешни политики и да се върнат на пътя, малките държави действат на ръба на ножа и не им е позволено да правят много грешки. А именно те лесно могат да изчезнат от международната сцена.

Новият урок, който научихме, е, че единството може да бъде и пречка за решаването на проблема. А именно, въпреки че е постигнато единство в парламентите на двете страни, Македония и България, то е единство за нерешаването на проблема с компромис. "Влязохме в заешка дупка“, каза български политик след приемането на резолюцията им в парламента. "Ние бетонирахме позицията си спрямо българската", каза някой тук. При такова единство няма решение, защото е единство около червени линии, а не около компромисно решение. Има само непримиримост, но няма решение. Защото, както казва един български учен, проблемът е, че и двете страни си мислят, че са 100 процента прави, а не са.

Демокрацията, система, в която всички основни политически опции са представени в парламента, не означава единство и единодушие, а мнозинство зад решение, което трябва да се прилага в живота. Либералните хора и националистите могат и трябва да съжителстват и да си сътрудничат, но не могат да постигнат единство, освен ако не се преструват, че са го постигнали. Как да достигнем до мнозинство, а не как да се обединим, е дилемата в демокрацията. Всъщност само чрез мнозинство е възможен пробив, когато има поляризация около решението. Българското единодушие беше лесно постижимо: беше съставен изчерпателен списък на претенциите към Македония. Такова единство се пропука в момента, когато тези дни либерални хора дойдоха начело на българското правителство и предложиха своето решение, както те казаха, за да не укрепят националистите и в двете страни. Македонското единодушие беше лесно постижимо: преструвайки се на съгласие, управляващите подписаха предложението на националистите, за да се харесат на народа в навечерието на местните избори.

Епилог. С мнозинството, което има в парламента, напускащият премиер анонсира последния си опит да разреши проблема с България преди националистите да вземат властта на следващите избори. Поздравления за смелостта му, но шансовете той лично да го постигне са малки поради времевите ограничения, в които се озовахме пред дневния ред на Европейския съюз. Новият български кандидат за министър-председател, притиснат от съюзниците от НАТО и ЕС, също е в затруднено положение. Необходими са шест месеца, преди неговата методология за водене на преговори, която не е свързана с историята, да даде резултати. Това желание за бързо разрешаване на спора между политиците на Македония и България, които имат мнозинство в парламентите на двете страни, е нашата надежда. Ако се остави място на националистите и в двете страни да укрепят или да поемат контрола върху правителството, решение няма да има дълго.

Превод и редакция: Иван Христов