Д-р Ели Кармон е старши научен сътрудник в Международния институт по контратероризъм в Херцлия – Израел (ICT) и старши изследовател в Института за политика и стратегия към Интердисциплинарния център (IDC), Херцлия, Израел. Топекспертът има бакалавърска степен по английска и френска култура от Еврейския университет, Йерусалим, лиценз по международни отношения от Institut d'Etudes Politiques, Париж, и получава магистърска и докторска степен. по политически науки в университета в Хайфа, Израел. Освен, че преподава в Института по контратероризъм в Херцлия, той е съветствал израелското правителство, като е помагал за сигурността на Олимпийските игри в Атина и Пекин. Срещаме се с д-р Кармон в навечерието на стотния ден от конфликта в Газа. Представяме ви част от интервюто с топ експерта по контратероризъм сега.  

Здравейте, д-р Кармон! Радвам се, че се виждаме в България, тук сте макар и за часове, точно три месеца след началото на войната в Газа и сте в добро здраве. Сега поглеждам назад към архивите на "Фокус" и виждам, че сме разговаряли преди точно три месеца, интервюто ми с Вас е от 13-и октомври 2023 г. Какво се промени до днес? Помня и публичното Ви писмо по Коледа, в края на декември 2023 г., в което казвахте: "Моля, погледнете и през нашите очи". Молехте ни да погледнем и през израелските очи, обяснете ни. Не целият свят днес е на ваша страна. 

Това е и точно конкретният проблем. Че за няколко дни след началото, въпросът за погрома, за историческия погром, за огромния погром, който преживяхме след 7-и октомври 2023 г. - вторият, който преживяхме след Втората световна война за евреите... 1400 души бяха убити, това са колкото половината от войниците, убити през октомври 1973 г., два пъти повече от тези, убити при Шестдневната война и двойно повече от хората, които загубихме при Втората световна война, същият брой хора, които загубихме за цели пет години при Втората интифада за 24 часа. А това бяха само от половината войници убити на 7-и октомври миналата година. И те не бяха просто убити - те бяха изгорени, бяха обезглавявани, те бяха насилвани и то обикновени работници. Имаме и такива снимки на обезглавени доброволци. Тук трябва да спомена и липсата на подготовката на армията ни и силите ни за сигурност. Хората, които са били на терен, са чакали армията ни да пристигне, а тя така и не е дошла, а в това време се се случило това клане, наистина клане. Така че, от гледна точка на израелското общество, това е наистина огромна, неописуема психологическа трагедия. Ние тук трябва да помним и да се върнем към Холокоста. Няколко души бяха убити, няколко души бяха взети за заложници, всички те са спасили се от Холокоста. Разбирате ли колко откачена, луда е тази ситуация по своя си начин? В момента, в който Израел започна своята сухопътна операция, всички се съсредоточиха в нея, върху това, което се случа отгоре на земята. Да не говорим, че имаше много фалшиви новини, сътворени от арабите, но и не само от арабите. Ние наблюдаваме внимателно и това, което се случва в Съединените щати и в част от Европа. Те не вярваха. Те казват, че израелците убиват. И това, заради един инцидент, при който израелски танк откри стрелба по място със заложници и 40 терористи и по медиите излезе, че израелците убиваме заложниците си. Прекалено бързо, страшно бързо и не говоря само за арабските коментатори, а за американските, за публичните коментатори. Те започнаха да се интересуват само от това какво се случва отгоре, по земя. Какво точно се случва от страна на Израел, а не какво се случа в Газа като цяло. Сега... Ние трябва да разберем, че всичко, което касае тази война, не е просто война, не е нормална война. Те са построили огромни подземни градове, цяла мрежа от тунели. Но ние знаехме за тях. Ние им противодействаме през 2014, през 2018, през 2021 г., ние ги знаехме. Но нямахме представя за това чак колко големи са те. Смятахме, че са около 200 километра, понеже ги бомбардирахме през 2021 г.  500 километра. Не знам дали сте гледали видеата.

Да, гледах ги, видях тунелите. Поне по-голямата част от тях. После четох, че имате намерение и да ги наводните.

Не е сигурно, че сме в състояние да ги наводним. Но в тези тунели, те могат да преминават с цели автомобили, толкова са големи, с цели джипове. Като снимката, която имам с китайска машина в метрото. Толкова са големи. Нещо подобно, направо същото. Те не се бият на земята, Хамас се бият под земята. Използват гранати, мини, за да убиват войниците ни. А населението на Газа е под техен контрол. Повечето от тези тунели са в училища, джамии, частни домове. Стотици, стотици терористи слизат долу. Открихме доста апартаменти, къщи, където те приготвят експлозивите, оръжията и ги оставят там. Някои от тях бяха унищожени. След седмица или две, те минават през тунела и отиват към място, което все още не е унищожено. А хората там го приемат. Хората приемат, че в детската стая под леглото има скрити оръжия. Имаме толкова много заснети кадри на цялата тази подготовка. Така че, единственият начин е, да ги бомбардираме. Но това не е нещо ново. Ние ги бомбардирахме през 2012 г., през 2014 година. Абсурдът е, че винаги имаше разрушения, да, не както сега, защото сега ние нямаме друга алтернатива, освен да ги приключим напълно, и то имам предвид Хамас. В миналото, през 2014 г., през 2018 г., пред 2021 г., имаше много разрушения. Но това, което се случи, е че Обединените нации, също и Европейският съюз, както и Катар, постигнаха съгласие да дадат пари и да постоят нови такива къщи. След три години, ние трябваше да ги бомбардираме отново същите тези къщи, които бяха възстановени. Но този път е различно. И то, заради това да не биват убивани толкова много хора, ние ги изпратихме на юг. И това бяха почти половин милион души в лагери и с конвои, организирани от ООН. Между другото, ако погледнете към Сирия, но на практика вие не виждате нищо от това в Сирия, не се чува за него, но на практика в Сирия половин милион души бяха убити от режима там, има девет милиона бежанци. Някои от тях са още в Сирия, но вън от териториите, контролирани от режима, три милиона са в Турция, един милион в Йордания, милион и половина в Ливан. Германия прие един милион сирийци. Никой днес не говори за това.

Имате предвид, че ги няма протести, демонстрации или нещо подобно, каквито са в момента настроенията в Европа против Израел?

Хората не знаят, че сирийската армия и руските военновъздушни сили.... И ще ви покажа нашия мониторинг.... с помощта на Турция, където пък всеки ден бомбардират кюрдите. Но кой говори за тези бомбардировки? Или в Сирия, в Идлиб, или в Ирак? Никой. Така че, когато хората гледат това, което се случва в региона, наистина е трагедия. Но ние сме обвинени, че сме тези, които атакуваме.

Но това беше първата, основната международна новина във  вчерашния ден. Целият свят показа как вие сте обвинени в геноцид в Международния съд на ООН и нарушаване на международното хуманитарно право.

Това, всичко на всичко, не е геноцид.

Виждаме и всички онези снимки на деца, пострадали или убити в Газа. 

В Сирия бяха убити половин милион души. В Судан, сега, до момента, са убити 100 000 души. Кой говори за Судан? В Сомалия? Никой не говори за Сомалия. Или да направи нещо сериозно? И ви говоря за Запада, не ви говоря за арабските страни. Когато цифрите, давани от така нареченото здравно министерство, кое здравно министерство? Здравното министерство е Хамас, това не е министерство на здравеопазването. Казват вчера, че 23 хиляди души са убити. Сега... Как знаят те точната цифра - 23 861?

Какво ми казвате? Че няма как да я знаят, защото нямат контрол над цялата територия?

Нямат, да. Цялата Северна Газа е наша. Ние сме преброили 8 хиляди убити терористи, убити от нашата армия. Така че, когато извадите от 23 хиляди 8 хиляди терористи, които са били убити... Колко прави? И да поговорим за децата. Вие знаете ли колко деца се сражават там? На възраст между 13 и 17 години?

Не, не знам.

От 13 до 17-годишни, те са тренирани и воюват. Имаме статистики, които сме правили още през 2014 г. Те сега броят всички тези хора с калашников като деца, но те са били убити, докато са стреляли по нашите войници. Така че, това са манипулирани цифри. Не харесвам бомбардирането на хора. Това не е в нашата душа, в нашето мислене. Но когато имаме такъв род враг, който казва: "Не ме засяга за моят народ, не ме интересува за хората..." Има лидери в Катар, милиардери, знаете. Малко по малко, хората се открехват да говорят срещу тях. И вторият в Хамас Абу Мерзук казва: "Тунелите са за бойците ни, за цивилното население трябва да се погрижи ООН, не Хамас". И истината е, че те продължават да се бият от под земята. На тях не им пука за техните хора, на иранците пък съвсем.... Те казват, че това е регионален проблем. На втория ден, на 9 октомври пак Хизбула атакува Израел, не ние Хизбула. Следващата седмица хутите ни атакуваха. Какво общо имат хутите, които са най-бедната страна в Средния Изток? Най-бедната страна в арабския свят? Те имат десетки хиляди души избити в гражданската война. Десетки хиляди убити във войната със Саудитска арабия и ОАЕ? Защо атакуват нас?

Вие как си го обяснявате? 

Защото хутите се превърнаха в Хизбула "Б". Идеологически. 

Очаквайте скоро цялото интерювю с Ели Кармон за "Фокус".