Неотдавнашните решения, приети от ЕС на Съвета по общи въпроси на блока, отново показаха, че ЕС не подхожда към разширяването със стратегически подход, а по-скоро с подход, основан на членската солидарност и "тесния светоглед“ на някои свои членове, заяви турското външно министерство, цитирано от англоезичното издание Daily Sabah в материал, представен без редакторска намеса.

В писмено изявление Mинистерството каза, че решенията игнорират факта, че Турция продължава преговорите за присъединяване и значението на страната по отношение на регионалния мир, стабилност и благосъстояние.

"Тези решения, които са нов пример за това как ЕС се експлоатира от тесния светоглед и егоистични интереси на някои държави-членки, нито допринасят за отношенията Турция-ЕС или общите интереси на Европа, нито го доближават до целта за създаване на по-положителен и конструктивен дневен ред“, се казва в него.

"Изненадани сме да видим, че ЕС, вземайки тези решения, действа като група по интереси, основана на договаряне, а не като набор от принципи и ценности.

Отношенията Турция-ЕС са белязани от спорове по няколко въпроса, включително напрежението в Източното Средиземноморие, ролята на Турция в Сирия, кризата с мигрантите и задънената улица в процеса на преговори на Турция за присъединяване към блока.

"Съветът отбелязва със съжаление, че Турция продължава да се отдалечава все повече от Европейския съюз“, се казва в заключенията на Съвета по общи въпроси, публикувани във вторник.

"Следователно преговорите за присъединяване на Турция са в застой и не могат да се разглеждат допълнителни глави за отваряне или затваряне“, се добавя в документа, повтаряйки предишното заключение на съвета.

Съветът също така повтори "сериозните си опасения относно по-нататъшното и дълбоко тревожно отстъпление в областта на демокрацията, върховенството на закона и основните права, включително свободата на изразяване, както и системната липса на независимост на съдебната власт“.

По-конкретно, държавите от ЕС разкритикуваха външната политика на Турция, която според тях все повече се сблъсква с приоритетите на ЕС.

Турското външно министерство, от своя страна, заяви, че решенията по отношение на Източното Средиземноморие и кипърския въпрос "отново са далеч от реалността, едностранни, непоследователни и отразяват максималистичната позиция на кипърско-гръцкия дует“.

Подчертавайки, че тези решения игнорират присъствието на кипърските турци, той добави, че ЕС си затваря очите за "провокациите, ескалиращи напрежението в Източното Средиземноморие от Гърция и администрацията на кипърските гърци, както и техните едностранни действия.“

"Докато тази позиция на ЕС продължава, не е възможно тя да допринесе конструктивно за кипърския въпрос“, подчертаха от Министерството, призовавайки блока да види реалностите на острова и да спре да пренебрегва правата на кипърските турци.

Гърция често е била въвличена в напрежение със съседна Турция по редица въпроси, от конкурентни претенции за въглеводородни ресурси в Егейско море до демилитаризация на островите.

Турските лидери многократно са подчертавали, че Анкара подкрепя решаването на нерешените проблеми в региона чрез международно право, добросъседски отношения, диалог и преговори, коментира изданието.

"Турция има воля да засили отношенията с Европейския съюз чрез конкретен и положителен дневен ред, базиран на перспектива за членство“, добави още Министерството.

Турция има най-дългата история на съюза и най-дългия процес на преговори. Страната подписа споразумение за асоцииране с предшественика на ЕС през 1964 г., Европейската икономическа общност (ЕИО), което обикновено се разглежда като първа стъпка към евентуално кандидатстване. Кандидатствайки за официална кандидатура през 1987 г., Турция трябваше да изчака до 1999 г., за да получи статут на страна кандидатка. За началото на преговорите обаче Турция трябваше да изчака още шест години, до 2005 г., уникално дълъг процес в сравнение с други кандидати.

Превод и редакция: Юлиян Марков