Атина. Гей секс сцена, заснета в древния гръцки Партенон, накара възмутените власти да инсталират всевиждаща система за видеонаблюдение в обекта на световното наследство на ЮНЕСКО, за да спрат подобни авантюри, пише The Daily Mail.

Съобщава се, че 36-минутният късометражен филм, наречен Xeparthenon - или "отваряне“ на гръцки - показва двама мъже с маски за лице, които правят секс в Ерехтейона, малък храм в комплекса на Акропола, пред очите на публиката и заобиколени от туристи .

"Това беше ужасно блудство“, коментира Йоанис Маврикопулос, главният охранител на Акропола. "Това бе най-позорната обида за светостта на обекта“.

Храмът на 2500 години, разположен в древна цитадела на скала с изглед към гръцката столица, ще получи нова високотехнологична система за сигурност от над 150 камери за наблюдение в реално време на района, обяви министърът на културата на южната ни съседка Лина Мендони.

Камерите ще бъдат наблюдавани от контролна зала на 24-часова база, така че специално обучен персонал по сигурността ще може да следи за нежелани бъдещи прояви.

Потресаващата секс сцена, заснета през декември, предизвика възмущение в Гърция, когато излезе наяве, след като беше пусната онлайн, което предизвика разследване от Министерството на културата.

Филмът е показан за първи път в Аристотелския университет в Солун в средата на декември, но привлече вниманието на възмутените власти едва през януари.

Филмът показва двама гей мъже с покрити лица, които правят секс в археологическия обект на Акропола, докато той е отворен за обществеността и пълен с туристи.

Останалите участници във филма са направили кръг около любовниците за прикритие, преструвайки се, че правят снимки на паметника. Посетителите на археологическия обект могат да се видят да се разхождат наблизо.

Създателите на филма, които са избрали да останат анонимни, се описват като ЛГБТ+ активисти и казват в изявление , че са избрали Партенона заради това, че той е "символ на национализъм и носител на хетеронормални послания“.

Те казаха: "Някои от нас са обект на физическо и вербално насилие за нашия избор и изразяване на сексуалност… ние ще се радваме на своята любов и сексуалност, както желаем и ще защитаваме съществуването си публично. Но също и съвместното съществуване на всички сексуалности, които не нарушават самоизразяването на нашите тела“.

Те също така описаха сексуалната сцена между двама мъже в световноизвестния сайт като "политически акт“.

Министерството на културата очаквано се възмути от "акцията“, като заяви, че филмът е направен без негово съгласие или разрешение.

"Археологическият обект на Акропола не е подходящ за какъвто и да е вид активност или друга дейност, която би причинила обида и показва неуважение към паметника“, се казва в изявление на министерството. От там подчертават, че се стремят да "открият възможно най-скоро отговорните за това незаконно видео“.

Спирос Бибилас, президент на Асоциацията на гръцките актьори, заяви, че късометражният филм със секс сцени на Акропола му е изпратен анонимно и го определи като "срамен“.

"Никой не може да използва Свещената скала на Акропола за така наречените активистки действия и революционни действия, които всъщност са едновременно глупави и неморални“, обясни той по телевизия "Антена“. "Не можеш да правиш каквото си поискаш в името на активизма. Всъщност аз не смятам това за активизъм… Като грък се срамувам“.

Партенонът приема около 7,2 милиона туристи годишно, като входните билети струват около 50 лева.

Посветен на богинята Атина, покровителката на гръцката столица, той е построен между 447 и 438 г. пр. н. е., въпреки че работата по украсата на сградата продължава до 432 г. пр. н. е.

ЮНЕСКО описва Акропола и неговите паметници като "универсални символи на класическия дух и цивилизация и формиращи най-големия архитектурен и художествен комплекс, завещан от гръцката античност на света“.

От организацията на ООН обясняват, че атиняните "изпълнили амбициозна строителна програма“ през V век пр. н. е., след като били "вдъхновени от победата си над персите“. Този комплекс се състои от няколко паметника, включително Партенона, Ерехтейона, Пропилеите и храма на Атина Нике.

Превод и редакция: Иван Христов