"Тъй като изборният ден (в Гърция) най-накрая настъпи след много дълъг период на кампания, струва си да хвърлим обективен поглед върху фактите, както и върху целите и очакванията на тримата главни действащи лица, като в същото време надникнем какво се случва по отношение на по-малките партии в идеологическия спектър", пише гръцкото издание Ekathimerini.

"Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и съкращения, и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му.

Сегашната "Нова демокрация" се надява на удобна победа, която ще й позволи да постигне целта си за съставяне на еднопартийно правителство на вторите избори, които се очаква да се проведат на 25 юни или 2 юли.

В този контекст нейният лидер и министър-председател Кириакос Мицотакис отхвърли възможността за партньорство с партия ПАСОК, дори ако може да компенсира броя, нужен за коалиция. И защо да не го направи, след като социалистическият лидер Никос Андрулакис улесни отчуждението, като заяви, че няма да приеме лидера на първата партия за министър-председател?

Летвата се определя на около 36%, което в комбинация с ефективното отстраняване на няколко крайнодесни формации и стъпки за предотвратяване на влизането на седма партия в парламента може да позволи съставянето на еднопартийно правителство на новите избори.

Алексис Ципрас настоява да се противопостави на проучванията на общественото мнение, поне публично, надявайки се, че неговата партия СИРИЗА може да излезе на първо място. Това е изключително малко вероятен сценарий, както и целта за формиране на коалиция с ПАСОК.

По-реалистична цел е управляемо поражение – с едва 3%, вместо прогнозираните от социологическите проучвания 6%, което, заедно с надхвърляне на вторите избори над 31,5%, постигнати през юли 2019 г., твърдо ще е утвърдило СИРИЗА като основната политическа сила в по-широкия лявоцентристки кръг.

Лидерът на ПАСОК Никос Андрулакис междувременно е притиснат в ъгъла. Той ръководи партия, пълна с противоречиви тенденции и е изправен пред тежка битка, особено при тези обстоятелства.

Нещата днес са много по-различни, отколкото са били през 2015 г., когато центристката зона е основно непредставена, с много консервативната "Нова демокрация" под ръководството на Антонис Самарас вдясно и радикалната СИРИЗА, проповядваща неподчинение на меморандумите и премахване на данъците върху собствеността, вляво.

И Мицотакис, и Ципрас доближиха партиите си до центъра, ограничавайки възможностите на ПАСОК за нов растеж. И нищо не подсказва, че двете основни партии няма да продължат да ограничават това пространство още повече.

Останалите партии, които се опитват да запазят мястото си в парламента, апелират към недоволните избиратели.

Освен Гръцката комунистическа партия, която се очаква да има малък тласък в популярността, МеРа25 и "Гръцко решение" са малко над прага от 3%, необходим за влизане в парламента.

Междувременно партията на Зоуи Константопулу увеличава дела си през последните няколко седмици, надхвърляйки 2%. Бившият председател на парламента също не се ограничава до гласуването на левицата, тъй като нейната антисистемна реторика, нейното твърдо искане за репарации от Германия за Втората световна война, противопоставяне на споразумението за името в Преспа и цялостна патриотична реторика също може да се хареса на избирателите.

И накрая, друга формация на националистическата крайна десница, партията "Победа", също се появява в последните проучвания с над 2% и може да се окаже фактор, ако не на днешните избори, може би на вторите.