САЩ не биха могли да подкрепят две големи войни, докато се подготвят за евентуална трета такава. Това е трудна, наистина неизбежна реалност, която става все по-очевидна с всеки изминал час, предупреждава журналистът на американския телевизионен канал CNN Дейвид Анделман.

"Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му.

Военно-промишлената база на Америка вече е "разтегната“ от продължаващата война в Украйна, която Русия изглежда готова да продължи за неопределено време. Но още преди началото на конфликта през февруари 2022 година вече се повдигаха въпроси дали твърденията, че САЩ са суперсила, не са преувеличени.

Сега Израел е във война, близък съюзник, който администрацията на президента на САЩ Джо Байдън обеща да подкрепя. И обхватът на този конфликт може да нарасне: премиерът на еврейската държава Бенямин Нетаняху наложи блокада в Ивицата Газа и заплаши с нахлуване, което на свой ред може да предизвика реакция от страна на Иран или да накара някоя от множество други държави в региона да се намеси.

Също така зловещо се очертава и потенциално предизвикателство от страна на Китай за контрол над Тайван, като ситуацията в тази част от света често изглежда като на ръба на отприщване на конфликт.

По мое мнение САЩ са на страната на ангелите и в трите ситуации, две от които са пълноценни войни. Но съперниците разчитат на друго: ресурсите на страната далеч не са неограничени и бурните събития във вътрешнополитическия живот във Вашингтон разкриха, че американската демокрация не говори с един глас по отношение на желанието си да се ангажира военно и в трите конфликта – въпреки че Вашингтон продължава да твърди, че е готов да защитава правото над силата.

В хода на контранастъплението на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), което вече приключва с наближаването на зимата, военните на Киев изстрелват около 6 000 снаряда на ден, въпреки че се надяваха да имат възможност за 10 000 на ден. И това е малка част от 60 000 на ден, които Русия насочва към украински позиции, градове и градове. Миналия юли, дори преди да започне тазгодишната контраофанзива, САЩ разкриха, че са доставили около 2 милиона артилерийски снаряда от началото на руската инвазия.

Администрацията на Байдън увеличи производството на артилерийски снаряди в Америка – особено еталонния 155-милиметров снаряд – от анемичното предвоенно ниво от 14 000 на месец до 24 000 на месец, като планира този брой скоро да се увеличи до 28 000 на месец. Но не е ясно колко от тези патрони ще бъдат предназначени за Украйна - и официални лица във Вашингтон отказват да пояснят.

САЩ също са изправени пред все по-предизвикателната задача да доставят високотехнологични компоненти за крилати ракети, сложни артилерийски оръжия и дронове, въпреки че цените на устойчивите на радиация кондензатори и полупроводникови чипове са се повишили с 300%, а цената на литиевите компоненти е нараснала 400%, според проучване на Defense News.

Междувременно досега не е имало публично обсъждане на разширяването на доставките на оръжия за Израел, въпреки че администрацията на Байдън сигнализира на Конгреса, че такова искане може да дойде съвсем скоро. Последният 10-годишен меморандум за разбирателство от 2018 г. до 2028 г. обеща 38 милиарда долара военна помощ на еврейската страна. Израел вече закупи 50 F-35 Joint Strike, най-модерният стелт изтребител, правен някога, и беше първият им чуждестранен оператор в света. За 2023 г. Конгресът отпусна около 520 милиона долара в съвместни програми за отбрана на САЩ и Израел, повечето от които за противоракетна отбрана.

Но повечето независими наблюдатели смятат, че скоростта на ракетните атаки на ХАМАС означава, че Израел ще се нуждае от спешно и незабавно попълване на боеприпаси за своите отбранителни системи Iron Dome.

Един от истински сериозните въпроси, разбира се, е дали израелската блокада на Ивицата Газа - или директно нахлуване по суша и море в територията - може да доведе до влизането на Иран във войната. Участието на Техеран може да бъде косвено, чрез доставка на оръжие или друга военна помощ. Тогава въпросът би бил каква форма може да приеме израелското отмъщение срещу Иран.

И тогава има Тайван, където в момента няма активен военен конфликт, но където заплахата от военни действия изглежда все по-близо, въпрос, който предизвиква постоянна загриженост за военните лидери на САЩ.

"Китайските лидери все още не са се отказали от използването на военна сила и все по-често се обръщат към [Народната освободителна армия] като инструмент за принуда в подкрепа на техните ревизионистични цели, извършвайки по-опасни дейности в и около Тайванския проток“, казва Ели Ратнър , помощник-министър на отбраната по въпросите на сигурността на Индотихоокеанския регион, каза пред Комисията по въоръжените сили миналия месец.

"Китай остава най-голямото предизвикателство за департамента… изпълнение на нашите ангажименти в съответствие със Закона за отношенията с Тайван – предоставяне на Тайван на способности за самоотбрана, както и поддържане на нашия собствен капацитет, за да се противопоставим на всяка употреба на сила, която застрашава сигурността на хората в Тайван“, добави Ратнър.

Администрацията, отбеляза Ратнър, би очаквала "двупартиен ангажимент на цялото правителство за укрепване на самоотбраната на Тайван“. Поне в публичните си коментари Ратнър не е поставил цена на нищо от това. Този ангажимент изглежда неограничен. Но трети потенциален конфликт, който натоварва военните запаси на страната, изглежда ще обремени твърде много обширните американски запаси и едва ли военно-промишлен комплекс ще може да издържи дълго време.

И накрая идва критичният – макар и рядко споменаван – въпрос за това как източването на американски боеприпаси би повлияло на способността на страната да се защитава. На брифинг в понеделник високопоставен служител на Министерството на отбраната заяви пред репортери: "Ние сме в състояние да продължим нашата подкрепа както за Украйна, Израел, така и да поддържаме собствената си глобална готовност“.

В един момент обаче ще трябва да бъде преразгледн въпросът за доставка на оръжия и за трите региона. Администрацията на Байдън вече предупреди лидерите на Камарата на представителите и Сената и водещите членове на комисиите, че скоро ще влезе в Конгреса с искане за нови разрешения за помощ за Израел.

Белият дом обмисля повторно разрешаване на помощта за Украйна в пакет за помощ за Израел, който може да има по-широка двупартийна подкрепа. Служител на администрацията във Вашингтон разкри пред вестник The Washington Post, че подобен подход е особено привлекателен, тъй като той също "засяда крайнодесните“, включително много членове на Конгреса, които са били твърдо против продължаването на помощта за Украйна, като същевременно силно подкрепят допълнителна военна подкрепа за Израел.

Илюзията, че САЩ винаги ще се притичат на помощ и ще осигурятват оръжия, за да подкрепят нуждаещите се демокрации, може да е утешителна - но може да се сблъска с някои трудни реалности.

Помощта за Тайван няма да бъде включена в такъв законопроект, но най-общо казано има широка, двупартийна подкрепа на Капитолийския хълм за всичко, което може да помогне на САЩ да надделеят в сблъсък с Пекин. Всъщност през август Белият дом поиска от Конгреса да одобри оръжейна програма за Тайван като част от искането за допълнителен бюджет за Украйна – тъй като потенциалната заплаха за сигурността на Тайван се разглежда като въпрос от еднаква спешност.

Във вторник Джулиан Смит, американският посланик в НАТО, настоя, че подкрепата на Америка за Израел няма да повлияе на нейното "обещание да продължи да подкрепя Украйна“. Но без съмнение Русия и Китай наблюдават отстрани как се развиват всички тези проблеми с ресурсите.

Нищо не трябва да застава пред Вашингтон за предоставянето на жизнено необходимата подкрепа за Украйна и Израел, нито трябва да има някаква неяснота относно подкрепата за Тайван. САЩ и техните най-близки съюзници трябва ясно да заявят, че ще осигурят всички ресурси, необходими за укрепване на демокрацията и в трите театъра на действителен или потенциален конфликт. Това би бил идеалът, към който САЩ трябва да се стремят.

Но в един момент може да се наложи равносметка. С течение на времето това може да означава, че страните, на които САЩ помагат, може да бъдат изправени пред трудни избори - решения, които сега изглеждат немислими за тях, със сигурност и за нас, но които в крайна сметка може да се окажат неизбежни.

Ще трябва ли Украйна да се изправи пред перспективата да загуби Крим? Ще трябва ли Израел да направи малко отстъпки, за да покаже на палестинците, че има алтернатива на постоянния конфликт?

Може би вместо да продължи да бъде разглеждана като арсенал за демократичния свят, Америка в крайна сметка може да се наложи да бъде по-добър, по-ловък партньор в подпомагането на всяка държава, с която се сприятеляваме, да намери свой собствен път към по-траен и устойчив мир.