Присъствието на американски войници за учение на мироопазващите сили в Армения разгневи руското правителство, което от десетилетия е единственият гарант за сигурността на бившата съветска република, пише CNN.

Десетдневното учение "Eagle Partner", което започна на 11 септември, включва 85 американски и 175 арменски войници и има за цел да подготви арменците за участие в международни мироопазващи мисии.

Учението, макар и с малък мащаб, е последното от поредицата действия, които руското външно министерство определи като "неприятелски", предприети от традиционния съюзник на Русия.

Наскоро Армения за първи път изпрати хуманитарна помощ на Украйна, а парламентът ѝ предстои да ратифицира Римския статут на Международния наказателен съд, което означава, че ще бъде задължена да арестува руския президент Владимир Путин, ако той стъпи в страната, която Русия отдавна смята за свой заден двор.

Флиртът на Армения с нови международни партньори е подтикнат от разочарованието ѝ, че Русия не е в състояние или не желае да я защити от това, което тя смята за агресия от страна на съседен Азербайджан и повдига въпроси относно способността на Русия да запази влиянието си върху страните и конфликтите в бившата съветска империя.

Арменският президент Никол Пашинян заяви, че страната му започва да усеща "горчивите плодове" на "стратегическата грешка" да повери на Русия почти изключителната отговорност за отбраната на страната му.

"Архитектурата на сигурността на Армения на 99,999% беше свързана с Русия", заяви той пред италианския вестник La Repubblica по-рано този месец. "Но днес виждаме, че самата Русия се нуждае от оръжия... Дори и да го желае, Руската федерация не може да отговори на нуждите на Армения."

Откакто Пашинян дойде на власт през 2018 г. на фона на арменската "кадифена революция" страната му е изправена пред нарастващо напрежение с Азербайджан.

Най-ожесточената точка на напрежение е Нагорни Карабах, регион без излаз на море в Кавказките планини, който стана причина за две войни между съседите през последните три десетилетия, последната от които през 2020 г. Нагорни Карабах е международно признат като част от Азербайджан, но жителите му са предимно етнически арменци.

44-дневният конфликт през есента на 2020 г. разкрива военната непълноценност на Армения. Азербайджан, въоръжен с безпилотни самолети и изтребители F-16, предоставени от Турция, спечели съкрушителна победа, като претендира за около една трета от територията на Нагорни Карабах, както и атакува самата Армения.

Русия помогна за прекратяването на войната, като договори прекратяване на огъня. Сделката предвиждаше около 2000 руски миротворци да бъдат разположени в Нагорни Карабах, за да охраняват Лачинския коридор, единствения път, който го свързва с Армения.

Но руските миротворци не попречиха на азербайджанските войски да установят военен контролно-пропускателен пункт по Лачинския коридор, възпрепятствайки вноса на храни в анклава. Азербайджан отрича да е създал блокада, а Русия отхвърля обвиненията в бездействие.

Ненадежден партньор

Според Вахрам Тер-Матевосян, доцент по външна политика в Американския университет в Армения, базиран в столицата Ереван, неспособността или нежеланието на Русия да се намеси е накарало много хора в правителството на Армения да се чувстват предадени.

"Армения е инвестирала 30 години от своята независимост, бих казал дори 200 години от своята най-нова история, в твърдото убеждение, че когато дойде време и когато възникне нужда, Русия ще изпълни стратегическите си задължения и ще защити Армения от всякаква чужда агресия. Това не се случи нито през 2020 г., нито през 2021 г., нито през 2022 г.", е заявил той пред американската медия.

Тази лоялност е свързана с много разходи, които Русия си причини сама. "През последните 30 години Армения направи почти всичко, което Русия искаше", допълва Тер-Матевосян, включително спря усилията си за европейска интеграция през 2013 г., след като Москва изрази недоволството си.

След като толкова дълго време е танцувал по мелодията на Москва, Ереван е започнал да очаква от нея да изпълнява ангажиментите ѝ по отношение на сигурността, които Русия се опитва да осигури чрез Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС), военен съюз на постсъветски държави, включително Армения. "Но през последните години той видя следи от неизпълнени обещания", заявяват анализатори.

"Русия не успя да изпълни обещанията си за осигуряване на Лачинския коридор... Русия не успя да достави оръжията, които Армения закупи от Русия, Русия не успя да ограничи експанзионистичното и агресивно поведение на Азербайджан спрямо Армения", е допълнил Тер-Матевосян.

В отговор Армения е почувствала, че няма друг избор, освен да диверсифицира апарата си за сигурност.

Непредвидени последици

Някои анализатори обясняват неуспеха на Русия да спази условията на прекратяването на огъня, за което тя посредничи, с това, че е разсеяна от пълномащабната си инвазия в Украйна.

Но Мари Дюмулен, директор на програмата "По-широка Европа" в Европейския съвет за външна политика, заяви, че ситуацията отчасти е причинена от опита на Русия да задържи едновременно на своя страна и Армения и Азербайджан, задача която според нея е невъзможна поради продължаващата агресия на Азербайджан.

"След войната през 2020 г. Русия не искаше да избира между Армения и Азербайджан, което конкретно означаваше, че тя избра Азербайджан", посочва Дюмулен. "Това е пасивно отношение. Но тази пасивност сама по себе си е много проазербайджанска позиция".

Дюмулен също така изтъква засилващите се връзки между Москва и Баку - подтикнати от личните отношения между Путин и дългогодишния президент на Азербайджан Илхам Алиев, които може би са за сметка на Ереван.

"Не смятам, че Пашинян е лидерът, който Путин харесва. Той е дошъл на власт благодарение на революция. Той има този демократичен, реформаторски, антикорупционен дискурс. Алиев е много по-подходящ за лидер, с когото Путин може да се разбере", допълва Дюмулен.

Отношенията между Путин и Пашинян не са подпомогнати от стремежа на Армения да стане страна по Римския статут на Международния наказателен съд, което би дало на Армения нов форум за изразяване на опасения относно правата на човека срещу Азербайджан. Армения подписа статута през 1999 г., но Конституционният съд на страната постанови, че той нарушава конституцията, решение което е отменено през март, проправяйки пътя за евентуална ратификация.

Последвалото обявяване на съвместни военни учения със САЩ допълнително влоши отношенията. Миналата седмица Русия привика арменския посланик в Москва за "трудни" разговори, съобщи Politico.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че ученията не допринасят за "укрепване на атмосферата на взаимно доверие в региона".

Тер-Матевосян обаче предположи, че това разкрива параноя от страна на Москва.

"С реакцията си Русия придаде значение на това събитие, което то не заслужава, като се имат предвид неговият мащаб и обхват. Става дума за около 260 души, въоръжени с пушки, не с тежко въоръжение, които се събират в Армения за девет до десет дни, за да подобрят това, което наричат "оперативна съвместимост на мироопазващите сили", заявява Тер-Матевосян, като посочва рутинния характер на подобни учения по света.

"Русия реагира прекалено остро, като постави под въпрос истинските цели на ученията и видя зад тях ръката на НАТО".

"Размиване" на руското влияние

Все още не е ясно дали усилията на Армения за създаване на нови международни партньорства са мотивирани единствено от опитите ѝ да укрепи сигурността си или тези опити представляват по-широкообхватна стъпка към Запада.

"Като малка държава, за Армения е доста рисковано да направи обратен завой, голям геополитически скок. Знаем какви са рисковете за това", заявява пред CNN Анна Оханян, експерт по руска външна политика и преподавател в Stonehill College в Масачузетс.

Вместо да се стреми към пълно прекъсване на връзките с Русия, Армения просто "размива" нейното влияние, смятаОханян.

Но въпреки че предприетите досега стъпки може да са скромни, те могат да насочат Армения по път, от който трудно може да се върне. "Ако Путин се събуди утре и изведнъж започне да води различен тип политика, предоставяйки някои конкретни гаранции за сигурност не мисля, че външната политика на Армения ще се пренастрои обратно", допълва Оханян.

"Ако Русия предостави пълен спектър от гаранции за сигурност на Армения, това би означавало много по-дълбока интеграция на Армения в неоимперската сфера на Русия, подобно на Беларус", смята тя - съдба, която "кадифената революция" в Армения сигнализира, че "няма да търпи".

Заседнала по средата?

Лидерите на Армения не са наясно с предстоящите предизвикателства. В разговор с La Repubblica Пашинян заяви, че се опасява, че Армения може да се окаже по средата, заклещена между Русия и Запада.

"Западните държави или експерти... определят Армения като проруска страна. От друга страна, много кръгове в Русия смятат Армения или нейното правителство... за прозападни", заявява той.

Тъй като не може да направи достатъчно, за да угоди на нито една от двете страни, Армения може да рискува да се отчужди и от двете и да се изложи на риск.

Мнозина в Ереван вече започнаха да се страхуват от евентуално руско порицание. То може да бъде икономическо, тъй като Русия контролира огромни части от икономиката на Армения - от телекомуникациите до енергетиката. През април Кремъл забрани вноса на млечни продукти от Армения, привидно след някои новооткрити опасения за здравето, но според Оханян това е наказание за Ереван, който обмисля ратификацията на МНС.

А може и да е нещо по-лошо. "Не трябва да забравяме, че Русия има огромен разрушителен потенциал в региона", заявява Тер-Матевосян, визирайки значителната руска военна база северно от Ереван.

За Тер-Матевосян сегашното арменско правителство, чиито "идеологически корени идват от ... либералните западни ценности", се е възползвало от този "удобен момент", за да приложи "някои от своите идеи, мисли и убеждения, които лелее от много години".

"Ще успеят ли или не? Времето ще покаже. Но каква ще бъде цената за тази промяна, за тази диверсификация? Това е най-големият въпрос, който мнозина си задават в Армения."