"Може ли Европа да запълни празнината, оставена от Съединените щати в Украйна? Това отдавна е в съзнанието на европейските служители, които гледат отвъд Атлантика и виждат блокирането на средства и потенциалното завръщане на Доналд Тръмп, пише CNN.

Това е въпрос, на който Европейският съюз се опитва да отговори. На срещата на върха на Европейския съвет тази седмица блокът се съгласи да проучи нови начини за набиране на средства за Украйна - включително чрез набиране на дълг на финансовите пазари и, противоречиво, чрез използване на печалбите от замразените руски активи.

Белгийският министър-председател Александър Де Кро заяви, че "поне от наша страна" има готовност за нови начини на финансиране, и остро добави, че Европа не може да "чака САЩ да вземат решение".

Въпреки това лидерите се спряха на договарянето на нови средства за оръжия. Това може да се окаже проблем.

Нуждата на Украйна от оръжия става все по-належаща. Украинският президент Володимир Зеленски неведнъж е заявявал на западните си съюзници, че най-голямото предизвикателство пред страната в момента е недостигът на оръжия, който е позволил на Русия да се възползва от него.

Би било несправедливо да се обвинява ЕС, че не е издърпал тежестта си по отношение на Украйна. Въпреки публичните разногласия между 27-те държави членки по въпроси като изпращането на танкове и това дали парите трябва да идват директно от бюджета на ЕС, блокът като цяло е изпратил повече средства на Киев, отколкото САЩ, според доклада на Института в Кил за проследяване на подкрепата за Украйна.

Същият институт отбелязва обаче, че само 5,6 млрд. долара (10.27 млрд. лева) от общо 85 млрд. долара (155.89 млрд. лева), отпуснати от ЕС, са специално предназначени за военна помощ в сравнение с 2,2 млрд. долара (4.03 млрд. лева) за хуманитарна помощ и 77,1 млрд. долара (141.40 млрд. лева) за финансова помощ.

И с 60 млрд. долара (110.04 млрд. лева) американска военна помощ за Украйна, заседнали в Конгреса в обозримо бъдеще, не е ясно кой би могъл да запълни този недостиг на финансиране.

Това е мястото, където основният въпрос, може ли Европа наистина да замени САЩ, се усложнява.

Някои европейски служители обичат да формулират това като чисто икономически въпрос. Последните данни на Световната банка определят БВП на Русия на 2,24 трилиона долара, в сравнение с 16,75 трилиона долара на ЕС.

На хартия това означава, че Европа може хипотетично да "надживее" Русия, ако войната се превърне във война на икономическо изтощение. Или по-грубо: да, Европа наистина има парите да запълни американската "пропаст".

Трудността е в това как това работи политически. ЕС се състои от 27 суверенни държави, всяка от които има независима външна политика. Някои са членове на НАТО, други не са и са официално неутрални. Някои се чувстват комфортно да купуват американски оръжия и да ги изпращат в Украйна с конкретната цел да убиват руски войници, други не. Някои са географски близо до Русия и се притесняват, че войната ще се прехвърли до техните граници, други са защитени от километри земя между тях и Москва и се радват на десетилетия на добри икономически отношения с Русия.

В хода на войната европейското мислене се развива. Дипломати и служители заявяват, че по-рано в конфликта ролята на Брюксел се е разбирала като предоставяне на финансова помощ за неща като поддържане на основните функции на държавата и приемане на бежанци, докато САЩ ще "сортират оръжията".

Безспорно е, че ЕС приема отбраната по-сериозно. Наскоро тя разкри план за изграждане на европейска отбранителна индустрия, която може да съперничи на тази на САЩ в бъдеще. Но дори този дългосрочен план, който все още е далеч от това да стане реалност, задава неудобни въпроси на държавите членки. Трябва ли парите на ЕС да се харчат извън блока? Къде трябва да се строят заводи? Каква връзка трябва да имат плановете за обществени поръчки с инициативите, които НАТО вече има?