Краткотрайното въстание в Русия изправя Джо Байдън пред най-опасната версия на дилемата, която обърква последните петима президенти на САЩ: как да се справи с Владимир Путин, пише CNN.

"Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на авторите му.

Всеки американски главнокомандващ от Бил Клинтън насам се е опитвал по някакъв начин да ангажира бившия офицер от КГБ, чиято мисия да възстанови руското величие се разпалва от унижението му при разпадането на Съветския съюз. Повечето от тях се стремяха към някакъв вид възстановяване на отношенията между САЩ и Русия. Но всички те не успяват да предотвратят рязкото влошаване на връзките между двете ядрени свръхсили.

Джордж Буш-младши е погледнал в очите на Путин и "почувства" душата му, само за да може Путин да нахлуе в Грузия, по времето когато Буш е президент на САЩ. Барак Обама първоначално вижда в руския президент партньор в стремежа да се сложи край на заплахата от ядрен Армагедон. Това не попречи на Путин да анексира Крим през 2014 г. А Доналд Тръмп възприема ласкав подход към автократа и врага на САЩ, на когото често изглежда, че иска повече да подражава, отколкото да го осъжда.

Байдън, който се издигна във Вашингтон като сенатор през някои от най-ожесточените години на американско-съветското противопоставяне през 70-те и 80-те години на ХХ век, има по-малко илюзии за Путин от повечето хора. Но дори и той се опитва да разчупи ледовете, като се срещна с колегата си на среща на върха в Женева през 2021 г.

Нахлуването на Русия в Украйна обаче го кара вместо това да съживи Алианса на НАТО с извънредно прехвърляне на оръжия и боеприпаси, предназначени да гарантират оцеляването на страната. Подкрепата на Запада не само позволи на Украйна да отвърне на нахлуващите сили, но и спомогна за превръщането на войната в блато, което увеличи политическия натиск върху Путин и създаде условия на бойното поле, които вероятно помогнаха за бунта на основателя на наемниците Евгений Пригожин.

В понеделник Путин се появи пред камерите, като демонстративно предупреди, че не би имал проблеми с потушаването на въстанието, ако основателят на "Вагнеровата група" не е решил да спре похода си към Москва в рамките на сделка, която уж щеше да го заведе до заточение в Беларус.

Извън Русия обаче цари всеобщо съгласие, че разривът представлява най-сериозното предизвикателство към властта на Путин по време на неговото управление и дори може да се окаже пукнатина, която да постави началото на края на властта му.

Така че Байдън е изправен пред възможност, която никой от предшествениците му, които са се борили с Путин, не е трябвало да обмисля - той се сблъсква с края на този модерен цар и с перспективата за нестабилност, която може да разклати ядрената суперсила и да има глобални последици.

Избягване на ескалацията

По време на хаоса, обхванал Русия тези дни, САЩ и техните съюзници дадоха да се разбере, че в крайна сметка прекратената разправия между Путин и Пригожин е вътрешно руско дело. След като в понеделник Москва отвори пропаганден фронт, заявявайки, че проучва дали западните разузнавателни служби са замесени в опита за преврат, Байдън се постара да отхвърли тази идея, обсъждайки как се е консултирал със западните лидери за правилния подход.

"Те се съгласиха с мен, че трябва да сме сигурни, че няма да дадем извинение на Путин. Нека подчертая, че не дадохме на Путин никакво извинение да обвини за това Запада или да обвини за това НАТО. Дадохме ясно да се разбере, че не сме замесени. Ние нямаме нищо общо с това", е заявил президентът пред репортери.

В понеделник CNN съобщи, че САЩ са имали предварително предупреждение за намеренията на Пригожин, но са го споделили само с избрани висши служители и съюзници, включително британците. Разкритието изглежда като най-новата индикация, че САЩ получават висококачествена и точна разузнавателна информация от вътрешността на Русия, както изглежда е през последната година. Това само по себе си трябва да е изключително неприятно за Путин и може да задълбочи неговия изолационен манталитет.

Междувременно коментарите на Байдън отразяват и странната дихотомия на стратегията му спрямо Путин. Докато изпраща на украинския президент Володимир Зеленски милиарди долари в оръжия и боеприпаси, за да се бори за оцеляването на страната си, Байдън едновременно с това настоява, че САЩ не участват в сблъсък с Русия, като прави всичко възможно да избегне пряк сблъсък между силите на НАТО и Русия, който би могъл да доведе до риск от ескалация в стил световна война.

Но червените линии непрекъснато се разширяват. Запасите от боеприпаси, тежка артилерия, противоракетни ракети "Patriot" и танкове, които се вливат в Украйна, щяха да се считат за немислими, когато Путин нареди на войските си да преминат границата през февруари миналата година.

Въпреки това настояването на Байдън, че САЩ не са участвали в бунта, е почти сигурно, че е факт. САЩ нямат никакво участие в борбата между военачалник като Пригожин, чиито наемни оръжия са обвинени в редица зверства в Украйна и Сирия, и руски лидер, за когото има издадена заповед за арест за военни престъпления.

Твърденията на Москва, че Западът е съучастник във въстанието, се приемат като отклоняване на вниманието от разногласията, които заплашват да подкопаят управлението на Путин. Те изглеждат предназначени да убедят руснаците да се обединят срещу външен враг. Путин неведнъж е обявявал войната в Украйна за борба срещу това, което той вижда като усилие на Запада да лиши Русия от нейния законен статут на световна сила. Така той отвлича вниманието от факта, че изпрати войските си в Украйна в нарушение на международното право, предизвиквайки конфликт, който разкрива предполагаемо могъщата руска армия като зле ръководена и екипирана - като черупка на Червената армия, която поддържаше съветската империя.

Развиващ се отговор на Запада

Макар че САЩ и техните съюзници се стараеха да не проявяват триумфализъм, докато се провежда бунтът на Пригожин, сега западните правителства се опитват да извлекат политическа полза от него, като се опитват да окажат натиск върху Путин вътре в Русия.

Държавният секретар Антъни Блинкен е заявил в неделните американски токшоута, че макар САЩ да не са участвали в бунта, то показва пукнатини във властта на Путин. В понеделник това е възприето и в Европа.

"Бунтът на Пригожин е безпрецедентно предизвикателство към властта на президента Путин и е ясно, че се появяват пукнатини в руската подкрепа за войната", е заявил британският външен министър Джеймс Клевърли. Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел възприе подобна линия след няколкодневни консултации между висши служители в западния Алианс. Той е заявил, че събитията показват, че военната мощ на Русия "се пропуква", като е добавил, че нестабилността "засяга и политическата система [на Русия]".

Някои опитни американски наблюдатели са предупредили, че е твърде рано да се отписва Путин.

"Това ми се стори като отчаяние от страна на Пригожин да запази по някакъв начин Групата "Вагнер" в действие. Не го виждам като популистка заплаха за Путин, не го виждам като разчупване на аурата на непобедимостта на Путин", е заявил бившият съветник на Тръмп по националната сигурност Джон Болтън пред CNN в понеделник, макар да допуска, че военните позиции на Путин са "безспорно" отслабени.

Путин не е показал признаци, че външната топлина от страна на враговете на Москва ще го принуди да отстъпи и да върне войските си у дома. Всъщност позицията му може да е толкова уязвима, че това да стане без печалби, които той би могъл да представи публично като победа, би могло да представлява екзистенциална заплаха за неговото лидерство. Това обяснява защо хиляди руски войници са изпратени в "месомелачка" на конфликт, както Пригожин нарече битката в Бахмут, който срина престижа на Русия и влоши стратегическото ѝ положение в Европа.

Но тъй като войната в Украйна не върви добре, сега Путин е изправен пред нов политически фронт у дома, след като култът към личността му на всемогъщ автократ, неподвластен на предизвикателства, е напукан от Пригожин.

Освен ако руският президент не успее да възстанови авторитета си, Байдън може да се окаже първият американски президент през XXI век, който в крайна сметка надделява над силния човек в Кремъл.