Протестиращите в Нова Каледония издигнаха нови барикади през нощта (21 срещу 22 май) в игра на "котка и мишка" с френските полицейски подкрепления преди пристигането на президента на Франция Еманюел Макрон, след най-тежките бунтове на управлявания от Франция тихоокеански остров от 40 години насам, предаде Reuters.

Макрон трябва да пристигне във френската отвъдморска територия рано в четвъртък (23 май) за разговори, след като приетите миналата седмица правителствени изборни реформи предизвикаха насилие, при което загинаха шестима души и оставиха следи от разграбени магазини и подпалени автомобили.

Протестиращите се опасяват, че реформите ще размият гласовете на коренните жители канаки, които съставляват 40 % от населението на острова срещу 24 %, които се определят като европейци, според преброяването от 2019 г.

В сряда (22 май) Нова Каледония беше засегната и от краткотрайна кибератака, която се опитваше да наруши работата на интернет достъпа, съобщи правителството на острова.

Източник, запознат с първоначалната проверка на парижката прокуратура на атаката, е заявил пред британската медия, че засега няма нищо, което да предполага чуждестранна намеса, въпреки че местен служител е заявил, че повечето от участващите IP адреси са с произход от Русия.

Размириците са се успокоили, но не са приключили, са заявили местните власти. 

"Полицейските сили разчистват тези барикади, но веднага след това младежите ги поставят отново, така че това е почти игра на котка и мишка", е заявил Джими Науна от Националния фронт за освобождение на канаките и социалистите (FLNKS).

Про-независимият FLNKS призова протестиращите да премахнат пътните блокади, които ограничават движението и доставките на храна в Нумеа, въпреки че те са продължили да се появяват през нощта, е посочил Науна в интервю за Reuters.

Сега много зависи от това какво ще каже и направи Макрон по време на посещението си.

Помощниците му казват, че Макрон няма предварителен план и ще разговаря с всички страни за възстановяването след бунтовете, както и за политиката, но едва ли ще бърза с вземането на важни решения.

Това може да разочарова някои местни групи, сред които FLNKS, които искат Макрон да отложи изборната реформа.

"Очакваме, че ако той (Макрон) пътува до Канаки, ще направи някакво силно изявление, че оттегля този избирателен закон, но ако той идва тук само като провокация, това може да се окаже лошо", е заявил Науна, използвайки местното име на острова.

Призиви за отпадане на законопроекта - или поне за отлагане на ратификацията му - идват не само от лагера на привържениците на независимостта.

Кметът на Нумеа Соня Лагард, член на партията Renaissance на Макрон, описа града си като "под обсада".

Лагард заяви пред телевизия France 2, че се надява Макрон да обяви отлагане на съвместната сесия на Националното събрание и Сената на Франция, която е необходима за ратифициране на избирателната реформа.

Тихоокеанските съседи на Нова Каледония неведнъж са призовавали Макрон да се вслуша в лидерите на острова и да успокои ситуацията, която според тях е притеснителна.

Нова Зеландия и Австралия започнаха да евакуират туристи и гражданите си от острова.

"Смятам, че жестът на президента Макрон, който пътува до там, е важен и просто призоваваме и двете страни да подкрепят споразуменията от Нумеа", заяви австралийският министър за Тихоокеанския регион Пат Конрой пред телевизия ABC.

Избирателните списъци бяха замразени през 1998 г. по силата на Споразумението от Нумеа, което сложи край на десетилетието на насилие и определи пътя към постепенна автономия, който според критиците сега е застрашен.

Координационното звено за действия на терен (КЗДТ), организатор на протестите, призова в социалните мрежи демонстрантите да издигнат знамена и транспаранти на Канак, които се противопоставят на изборното изменение.

"Не знаем какво ще направят Макрон и екипът му, но оставаме мобилизирани и уверени в името на Канаки", се посочва в съобщението.

Франция анексира Нова Каледония през 1853 г., а през 1946 г. дава на колонията статут на отвъдморска територия. Тя е номер 3 в света по добив на никел, но секторът е в криза, а всеки пети жител живее под прага на бедността.

Избирателната реформа ще позволи на френските жители, които са живели в Нова Каледония в продължение на 10 години, да гласуват на провинциални избори - стъпка, която според Париж е необходима за подобряване на демокрацията.