България е отделила 0,4% от своя брутен вътрешен продукт (БВП), за да изпрати военна помощ на Украйна, което я нарежда на пето място в света по този показател. Това показва последният анализ на проекта Ukraine Support Tracker на Института в Кил. Преди страната ни са Естония (1,1%), Латвия (1%), Литва (0,7%) и Полша (0,6%).

Що се отнася до цялостния доклад, от началото на пълномащабната война външната подкрепа за Украйна следва същия модел: САЩ водят, Европа ги следва.

С допълнителни обещания от 36,7 млрд. евро през декември американците отделиха общо над 73,1 млрд. евро за подкрепа на Украйна, от които военният компонент достига 44,3 млрд. евро. На второ място са структурите на ЕС с 30,3 млрд. евро, от които 3,1 млрд. евро военна помощ. В същото време общата военна, хуманитарна и финансова помощ от страните от Европейския съюз и европейските органи достига 54,9 млрд. евро. Междувременно всички останали държави взети заедно предоставиха или обещаха помощ в размер на 15,5 милиарда евро.

Освен САЩ най-големите дарители са Великобритания, Германия, Канада, Полша, Франция, Нидерландия и Норвегия. В списъка са общо 39 държави.

По отношение на дела на помощта към собствения БВП балтийските държави и Полша остават лидери. По-конкретно, Естония харчи 1,1% от своя брутен вътрешен продукт за военна помощ на Украйна, Латвия дава 1%, Литва дава 0,7%, а Полша предлага 0,6%. На пето място е България с 0,4%.

Докато обещанията за хуманитарна помощ останаха относително непроменени през годината, делът на обещанията за финансова и военна подкрепа са се увеличи. След рязък спад на новите обещания през лятото, ангажиментите счупиха рекорди до края на годината.

На двустранна основа най-много помощи на държавно ниво (одобрени от правителството) са предоставени от САЩ, Германия и Великобритания.

Авторите на анализа отбелязват, че доставките на танкове от европейските държави и САЩ, обявени след срещата на контактната група Украйна-НАТО в Рамщайн на 20 януари, не са включени в актуализацията на Ukraine Support Tracker.

Авторите са изненадани от сравнително малкия размер на помощта и "нерешителността на европейците" през първата година от войната. "Това е странен феномен, особено след като финансовите ресурси могат да бъдат бързо мобилизирани. Това се доказва например от огромното количество средства, които правителствата на ЕС са мобилизирали, за да смекчат шока на цените на енергията у дома“, казва Кристоф Требеш, ръководител на групата, разработваща програмата за проследяване на поддръжката на Украйна и директор на изследователския център на института Кил. Като пример той цитира факта, че само Германия е обявила до 264 милиарда евро субсидии от януари 2022 г. за смекчаване на нарастващите цени на енергията за домакинствата и бизнеса, докато обещанията за подкрепа за Украйна възлизат на 6,15 милиарда евро на двустранна основа плюс 7,2 евро милиарда индиректно през ЕС. Това е само около 5 процента от сумата, мобилизирана за енергийни помощи, отбелязва изследователят. Други страни от ЕС също обещаха широкомащабни енергийни пакети, средно 10 пъти повече от сумата, която са поели ангажименти за Украйна.

Екипът на Ukraine Support Tracker също направи исторически паралели с предишни войни. Това показва, че разходите за подкрепа на Украйна са много по-ниски от разходите на западните съюзници в предишни конфликти. По-конкретно, Съединените щати харчат повече от три пъти повече годишно, отколкото са правили за войната в Афганистан след 2001 г. (измерено в процент от БВП). Ангажиментът на Германия към нейните съюзници по време на войната в Персийския залив от 1990-1991 г. беше повече от три пъти по-голям от този към Украйна.

Ukraine Support Tracker проучва 12-месечния период от януари 2022 г. до средата на януари 2023 г.