Национална стачка на служители в публичния и частния сектор парализира Гърция, пише британският вестник The Guardian, като допълва, че правителството на премиера Кириакос Мицотакис е подложено на засилен натиск да се справи с влошаващата се криза с разходите за живот.

Синдикатите, настояващи за "достойни заплати“ на фона на растящите разходи и разширяващото се неравенство, обещаха, че 24-часовата стачка ще доведе страната до застой, като са планирани протестни митинги в градовете в цялата страна.

Държавни служби, училища, болници и обществен транспорт, включително влакове и фериботи, са засегнати от стачни действия, старт на които дадоха служители на държавни и частни медии още във вторник.

Профсъюзните лидери обвиниха дясноцентристкия кабинет в Атина, че не успява да се справи с ескалиращата инфлация и твърдят, че растящите разходи за живот са разяли стандарта на живот до степен, в която много хора намират за трудно да оцелеят.

"Разходите за живот са главоломно високи, а заплатите ни - на дъното, докато високите цени на жилищата поставиха младите хора в трагично положение“, коментира Янис Панагопулос, ръководител на основния синдикат в частния сектор, GSEE.

Подобно на други трудови групи, GSEE обвини правителството, че "отказва да предприеме каквито и да било смислени мерки, които биха осигурили на работниците достойни условия на живот“.

Гърците с ниски доходи са принудени да се издържат с минимална заплата под 900 евро на месец в страна, където цените на дребно, телекомуникациите и енергията са едни от най-високите в Европа.

Опозиционната СИРИЗА често твърди, че "по-малко привилегированите са принудени да плащат британски цени с български заплати“.

Мицотакис обеща да увеличение на минималната работна заплата до 950 евро, но тъй като разходите за жилища също нарастват, той бе изправен пред критики, че това просто не е достатъчно в общество, в което пропастта между богати и бедни се увеличи през последните години.

Общата стачка е в ярък контраст с икономическия напредък, който Гърция постигна след излизането от дългова криза, която едва не я изкара еврозоната преди десетилетие.

Страната отбеляза един от най-високите темпове на растеж в Европа, като ЕС прогнозира гръцката икономика да нарасне с 2,1% през 2024 година, малко под прогнозата от 2,3% на МВФ, но многократно по-висока от слабия общ растеж от 0,8%, прогнозиран от базираната във Вашингтон организация за еврозоната.

Безработицата по същия начин е спаднала от най-високото ниво от близо 30% до 8,3%, най-ниското от 20 години насам. Възстановяването бе ускорено от рекордния бум туризъм, който представлява повече от 20% от БВП и едно на всеки пет работни места.