Руската федерация успя да предотврати решителен отговор на украинската криза от страна на САЩ и техните съюзници в НАТО, което демонстрира липсата на стратегически планове сред западните държава, пише бившият съветник на американския президент по националната сигурност Джон Болтън в статия за американският ежедневник The Wall Street Journal.

"Фокус“ представя превод на материала без съкращения и редакторска намеса, както и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му.

Нова разузнавателна информация, която предполага, че "проукраинска група“ е саботирала двата газопровода "Северен поток“ през септември миналата година, предизвика изненадващ политически удар в Европа. На фона на опасенията от потенциални икономически сътресения, възникнаха спекулации, че украинското участие в акцията, пряко или непряко, ще подкопае подкрепата за съпротивата на Киев срещу Русия. Украйна отхвърли всякаква отговорност. Германските власти предполагат, че операцията може да е проведена от Кремъл под фалшив флаг с цел да се хвърли хвърли подозрение върху Киев.

Но дори ако Украйна е организирала саботажа, защо успешното спиране на "Северен поток“ би застрашило чуждестранната помощ? Такава потенциално вредна реакция разкрива по-голям проблем, който многократно се е проявявал след непровокираната агресия на Русия. Организацията на Северноатлантическия пакт бе уплашена от заплахите на Москва за "ескалиране“ на конфликта, ако Украйна не бъде държана на здрава каишка. Въпреки че президентът на САЩ Джо Байдън не успя, дори почти не се опита, да възпре войната на Русия, неговият руски колега Владимир Путин майсторски възпря НАТО да реагира достатъчно решително, за да прекрати конфликта бързо и победоносно. Времето за решаване на този проблем става все по-малко.

Заплахите за глобалната стабилност и САЩ нарастват. Как ще завърши войната в Украйна? Могат ли Китай и САЩ да развият по-малко напрегнати отношения?

Успешното сплашване, което Москва направи, подчертава неуспеха на Вашингтон да посочи ясни военни цели и да изкове стратегия за постигането им. Байдън иска Русия да "загуби“, но изглежда се страхува Украйна действително да "спечели“. Ако той наистина вярва в официалната позиция на Америка - възстановяване на суверенитета и териториалната цялост на Украйна - той трябва да я потвърди отново и да изработи план за реализацията на поставената цел. Ако не, той трябва да го каже. Тогава можем поне да водим разбираем дебат.

Вместо това двусмислени цели и страх от руска ескалация доведоха до днешната военна безизходица. Точно преди инвазията Байдън изключи възможността за използване на военна сила на САЩ, без реципрочен отговор на Кремъл. Дни по-късно той заяви, че "никой не е очаквал санкциите да предотвратят нещо да се случи“. През май 2022 г. неговият министър на отбраната и съветник по националната сигурност поискаха от своите руски колеги да обмислят прекратяване на огъня, сигнализирайки за слабост и нерешителност.

Възпирането на Русия и липсата на стратегия на НАТО се доказват допълнително от вътрешните дебати в НАТО за това какви оръжия да доставя на Украйна, дали полски МиГ, дали HIMARS, танкове Abrams, боеприпаси ATACMS или F-16. Такива спорове относно оръжия, кога и дали са необходими и къде, и собствените способности на Украйна отразяват разединена стратегия, която води до объркване (или дори до нещо по-лошо) на бойното поле. И – нека го кажем на глас, една продължителна военна безизходица може да е от полза само за много по-големия агресор, подпомаган от Китай и други сили.

Голяма част от споровете в НАТО за оръжията проследяват настояването на Вашингтон Киев да не атакува цели в Русия или дори Крим, независимо че полуостровът е признат за суверенна украинска територия от страна на САЩ. Съгласно това странно разсъждение НАТО притиска Украйна да не нанася удари вътре в Русия и да щади ключови активи като "Северен поток“, докато Кремъл може да нанася удари навсякъде в Украйна. Наблюдателите, припомняйки катастрофалното изтегляне на Америка от Афганистан, биха могли да заключат, че Вашингтон или не разбира това, което става в собствената му глава, или е нетърпелив да избегне твърде силен военен натиск върху Москва. Сдържането, което Русия прилага, работи.

Днес политиката на Белия дом по същество е: ние подкрепяме защитата на Украйна, но не достатъчно, за да бъдем твърде ефективни. Тази формула за продължителна, безуспешна война пренебрегва рисковете за Америка, както и за Украйна. Критичните доставки на боеприпаси за САЩ се изчерпват и сегашният ни капацитет за възстановяване на запасите е недостатъчен, което отразява опасенията относно замяната на остарелия ни флот с ядрени подводници, като същевременно доставяме такива на Австралия, съгласно сделката AUKUS. Въпреки че е по-добре да изпитаме тези проблеми сега, преди самата Америка да попадне под обстрел, недостигът на запаси в САЩ подхранват тезите на изолационистите, които не искат да помагат на Украйна на първо място.

Едно нещо е ясно: страховете от руска ескалация са неоправдани. Нашето предвоенно разузнаване значително надценяваше възможностите на руските бойни оръжия и изминалите месеци показват, че тези способности постоянно намаляват. Къде е скритата руска армия, която заплашва НАТО? Ако съществува защо не е разположена в Украйна? Ядреното дрънкане на оръжие на Путин също възпира НАТО, но без основателна причина. Досегашните заплахи на Москва бяха блъфове. Само при най-екстремни обстоятелства – пълен колапс на руснаците на бойното поле или придвижването към ръба на режима на Путин –  използването на ядрени оръжия изглежда като реалистичен вариант. Съответно трябва да се съсредоточим върху сдържането на Путин в тези сценарии, включително със заплаха за собствената му смърт, вместо да позволим на неговия блъф да ни възпира.

Администрацията на Байдън може да и да няма такива намерения, но нейните съмнения и колебания възпрепятстват военните усилия и отварят политически вратата за онези, които се противопоставят изцяло на помощта от САЩ. Оттук и спешната необходимост да посочим ясно нашите военни цели. Неспазването на това излага привържениците на Украйна на твърдения, че дават на Киев "празен чек“ или че сме в друга "безкрайна война“ (след 13 месеца и без жертви от страна на САЩ). Въпреки че това е вътрешен политически проблем, той отразява и провалите на ръководството на националната сигурност. Байдън трябва да се вземе в ръце.