Неотдавнашното решение на държавния глава на Руската федерация Владимир Путин да спре участието на страната му в новия договор START (New START) за ядрени оръжия може да бъде благословия. Ако това накара САЩ да признаят, че двуполюсният свят на споразуменията за ядрени оръжия между Вашингтон и Москва е нещо от миналото и че Китай сега трябва да се възприема като трета голяма ядрена сила, тогава Путин ще е направил услуга на американците, пише Джон Болтън, съветник по национална сигурност при предходния президент Доналд Тръмп, в статия за изданието The Washington Post.

"Фокус“ представя превод на материала без съкращения и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му.

Намерението му, разбира се, беше да се опита да сплаши САЩ и техните съюзници, помагащи на Украйна в борбата срещу агресията на Русия. Путин разиграваше друга от своите ядрени карти, точно както по-рано с прикритите заплахи за използване на тактически ядрени оръжия в Украйна или за ескалиране на продължаващата конвенционална война. Тези заплахи изглежда обезпокоиха лидерите на НАТО, които се поколебаха да доставят оръжията, поискани от Киев.

Путин, за съжаление, не сгреши напълно относно ефекта от своето изявление: някои на Запад оплакаха предстоящата смърт на последното голямо споразумение за стратегически оръжия. Но като се има предвид нарастващата сила на руско-китайското съглашение и разширяващите се програми на Китай за ядрени оръжия и балистични ракети, споразуменията за оръжия между САЩ и Русия в стила на Студената война са не просто непрепоръчителни, но и опасни.

Въпреки че все още не е ясно какво означава "суспендиране“, а не пълно оттегляне от New START, гамбитът на Путин разкри истинските залози, простиращи се далеч отвъд Украйна или договорът, който по същество бе лоша сделка, останала неподобрена през годините.

Разглеждайки само стратегическите, а не тактическите ядрени оръжия, договорът ефективно ратифицира огромно съществуващо предимство на Русия. Новите технологии - като хиперзвуковите ракети - го направиха остарял. През 2021 г. президентът Джо Байдън сгреши, като удължи договора с пет години, подпечатвайки по този начин предимствата на Москва. Сега дори Белият дом признава, че Русия значително е нарушила договора.

Тези недостатъци обаче бледнеят пред сложността на възникващия триполюсен ядрен свят. Китай ясно разбира тази реалност и несъмнено затова отказа да се присъедини към каквито и да било преговори за приемник на New START. Президентът на азиатската страна Си Дзинпин вероятно се стреми да увеличи своите ядрени активи, докато не стане твърде късно за преговори за ограничаване на растежа им. Медии вече алармираха за "строителен бум“, разкрит от сателитни избображения, които показаха изграждането в Китай на повече от 100 силоза за междуконтинентални балистични ракети. Командващият ядрените сили на САЩ заяви пред Конгреса през 2021 г., че е в ход "спираща дъха експанзия“ на програмата за ядрени оръжия на Китай.

САЩ и Русия притежават много по-големи ядрени запаси от тези на Китай, но важният момент е стремежът на Пекин към разполагане на оръжия. New START на теория ограничава САЩ и Русия до 1550 разположени ядрени бойни глави; миналата година Пентагонът прогнозира, че Китай ще има 1000 ядрени бойни глави до 2030 г. и 1500 до 2035 г. Нищо чудно, че строителството на силози е в ускорен ход.

Предишният основно двуполюсен ядрен свят бе далеч по-прост, стратегически и оперативно. Основополагащите ядрени доктрини и стратегии за възпиране на САЩ предполагаха един основен ядрен противник. За съжаление това, което "знаехме“ по време на Студената война, днес е напълно недостатъчно. Сега, изправени пред двама големи ядрени противника, САЩ трябва спешно да преосмислят своите изисквания с оглед множество нови, неизследвани сценарии.

Помислете за две такива възможности. Можем, например, да се сблъскаме с ядрена конфронтация с Русия, след което, ако приемем, че излезем "победители“, веднага се изправяме пред втора ядрена конфронтация с Китай. Друга потенциална криза може да ни накара да се сблъскаме с оста Китай-Русия, заплашвайки нас и нашите европейски и азиатски съюзници едновременно.

Преди да се ангажира с по-нататъшна дипломация на стратегическите оръжия, Вашингтон трябва да реши фундаментални въпроси за това колко големи трябва да бъдат ядрените активи на САЩ, за да се изправят срещу двама противници. Би било самоубийство да се твърди, че Съединените щати биха могли да се задоволят на еднакви нива на бойни глави и на трите страни - резултат, типичен за споразуменията за контрол на въоръженията. Но колко повече ядрени бойни глави ще са необходими на САЩ за самозащита и за сдържане? Колко повече оръжия биха били оптимални или дори минимално достатъчни? Равно на общата сума Москва-Пекин или повече?

И не забравяйте, че Северна Корея, Иран и други държави, които се стремят към придобиването на ядрени оръжия, почти сигурно гледат на Русия и Китай като приятелски нации, а САЩ и техните ядрени съюзници Великобритания и Франция - като на врагове.

Стратегически въпроси с огромно значение като тези, с далечни последици за ядрената позиция на САЩ, трябва да се решат тук и сега. Tези решения на живот и смърт са много по-спешни за защитата на Съединените щати, отколкото договорите за контрол на въоръженията. По-добре да имаме оръжия в ръка и след това, ако решим, да ги ограничим, отколкото да нямаме достатъчно, позволявайки на Москва и Пекин да диктуват бъдещите отношения.

Ние също се нуждаем от нашите съюзници, които да се ангажират, този път в световен мащаб; няма да е достатъчно САЩ да се справят с НАТО, от една страна, или с поредица от двустранни индо-тихоокеански съюзи, от друга. Предстоящото постигане на Китай на равнопоставен статут на ядрена сила и неговото споразумение с ядрената суперсила Русия е глобална заплаха. За изясняването на спешността - благодаря Ви, Г-н президент Путин.