Андрий "Корин“ Кориневич е родом от Стрий, Лвовска област, но живее в Ивано-Франковск от студентските си години. Войникът е изкарал цялата си бойна кариера, продължила почти 10 години, в "Азов". Постъпва в поделението като ученик в началото на АТО. Пълномащабна руска инвазия го застигна войник в Мариупол. Там е заловен от руснаците, а след освобождаването си се връща отново на служба – в бригада "Азов“. През изминалата година войникът започва да търси мотивирани новобранци и ги привлича на служба, като споделя собствения си опит от военната кариера, пише Suspilny.

Начало на бойния път

Съпротивата на Андрий Кориневич започва на 1 декември 2013 г. Тогава 21-годишният студент осъзнава, че разпръскването на протестиращите на Площада на независимостта в Киев ще бъде само началото на нова борба за украинската нация.

"Когато кървавите събития на Майдана спряха и в Крим започнаха да се появяват първите "зелени човечета“, още тогава с момчетата казахме, че ще се случи нещо по-глобално“, спомня си Андрий Кориневич.

В края на четвъртата си година той решава да постъпи в тогавашния батальон "Азов“. През декември 2014 г. подписва договор, а през януари 2015 г. започва военна служба. Войникът защитава Мариупол по време на Павлополско-Широкската настъпателна операция.

"Това беше един от успешните щурмове на украинските сили за отбрана. Ние изтласкахме врага от Мариупол. Предишния ден врагът беше покрил един от кварталите на града с РСЗО. Много цивилни загинаха. Мъртвите лежаха направо на улицата. След това решихме да изтласкаме врага на такова разстояние, че артилерията и РСЗО да не достигнат до града. И го направихме успешно с жертвите на много от "азовците“, казва той 

От 2015 г. до 2022 г. Андрий Кориневич защитава Красногоровка, Маринка и участва в битките на Свитлодарската дъга, близо до Бахмут. Пълномащабното нахлуване на Руската федерация "Кореня" е засечено в Мариуполското направление.

"В 5:00, точно когато речта на президента на съседната вражеска държава приключи, се чуха първите експлозии. Близо до Мариупол и Бердянск цялата система за противовъздушна отбрана бе унищожена. В нашата база в село Урзуф, близо до Мариупол, започнахме да се подготвяме за евакуация в Азовстал", казва Андрий Кориневич.

През целия си престой в завода азовците се опитваха да не губят надежда за спасение. Войниците се подкрепяха с шеги.

"Една от любимите ни шеги беше, че Турция ще прати кораб с черни пакети за нас. Най-близкото място, където се вее знамето ни, беше на 100 километра. И ние разбрахме, че е практически невъзможно да се доберат до нас. Свършваше ни вода, свършваше ни храна, свършваха муниции – всичко беше на нула. Нашата задача беше да задържим врага колкото се може по-дълго. Мислехме си, че ще си останем там до края. Но всеки ден се събуждаш и гониш тези мисли далеч от себе си“, спомня си боецът.

Хванати в плен

"Чухме ги да крещят, видяхме ги да горят, но не можахме да направим нищо"

В Азовстал Андрий и другарите му биват заловени последни - на петия ден.

"Казаха ни, че всичко е договорено. Да, плен. Но те заявиха, че руснаците няма да убиват или стрелят масово там, защото е под контрола на Червения кръст и специалните служби. Затова ние просто постепенно чакахме деня, когато ще отидем в руски плен. Но когато предадох оръжието си и се качих на автобуса за "пътуване" до Оленовка, разбрах, че всички обещания на Червения кръст са само ''празни обещания'', разказва "Корин".

Кориневич прекарва четири месеца в плен. За този период той свали 35 килограма. Това обаче са дреболии пред мъченията, през които са преминали братята му, признава войникът.

Андрий Кориневич, с позивна Корин, прекарва четири месеца в плен. Обществен Ивано-Франковск

"Най-тежкият ден може би беше в плен в Оленовка, когато научихме за смъртта на нашите братя, които бяха унищожени от Русия. Чухме ги да крещят, видяхме ги да горят, но не можахме да направим нищо. Всичките ми братя, около 800 души, все още са в плен. Познавам повечето от тях. Това са хора, които познавам от 2015 г.“, казва военнослужещият.

"Храната, която ни даваха бе трохи. Пиехме вода от езерото, за да не умрем."

Размяната

"Срещу мен вървяха руски затворници – толкова охранени "глигани““

Андрий Кориневич осъзнава, че се връща у дома, едва когато наближава на територията на Украйна.Никой не го уведомява , че ще има размяна с рузнаците

"Когато видях беларуската граница, разбрах, че следва само Украйна. През целия път бяхме вързани. Когато ми развързаха очите и ръцете, слязох от автобуса и срещнах добри приятели от спецслужбите. Те ми казаха: "Това е, вие сте вкъщи.“ Зарадвах се. Други служители на спецслужбите ни посрещнаха с думите: "Слава на Украйна!“ Към мен вървяха руски затворници – такива добре охранени "глигани“. В сравнение с нас, те изглеждаха много красиви. Ние тръгнахме по едната страна, а те по другата“, спомня си боецът.

Първото нещо, което прави Андрий Кориневич след завръщането си от плен, е да яде до насита и да се събере със семейството си. След това преминава лечение и рехабилитация. От 1 януари 2023 година се върна на военна служба в бригада "Азов“.

"Моят приятел Лемко ме покани в екипа си за формиране на първия батальон. Бях началник на логистиката на батальона. Сформирахме основните две роти и участвахме в контранастъплението през май 2023 година в посока Орихов. Бяхме на позиции, войските за контранастъпление минаха през нас. Незабравимо преживяване, което искам да споделя, има какво да се разкаже, но няма какво да се записва на камера“, шегува се "Корин“.

Мобилизация на млади украинци

От май 2024 г. Андрий Кориневич се занимава с набиране на персонал в района на Ивано-Франковск. Военнослужещият търси мотивирани хора, готови да защитават Украйна.

"Доброволците идват при нас, защото ние сме мотивирана единица. Ние обучаваме хора. Но всеки ден има все по-малко и по-малко такива доброволци. Имаме голяма съпротива. Лоша ли е мобилизацията? Не, мобилизацията е необходима. Имаме нужда от хора в армията, защото, за съжаление, войниците умират, войната не спира. Нашите хора са готови да напуснат, да се удавят в Тиса, вместо да защитават родината си“, казва Андрий Кориневич.

Военнослужещият смята, че една от основните причини за това е провала на информационната политика.

"Нашият голям проблем от 2014 г. насам е провалът на пропагандата. Нямаме подходящите мотивационни видеоклипове, мотивационни филми. Работим ли върху това? Да, работим, но не достатъчно. Хората са готови да спрат военнослужещите на CCC с голи ръце, вместо да отидат да защитават страната“, заявява Андрий Кориневич.

"Руското съдържание трябва да бъде забранено на държавно ниво“

Андрий Кориневич посочва,че: родителите трябва да следят съдържанието, което децата им консумират.

"Големият проблем е, че все още не сме блокирали руското съдържание. Наскоро гледах горната част на музиката, която хората слушат тук. Половината е руска. Защо е така? Защото родителите не следят възпитанието на децата си. Защото на родителите не им пука. Те са същите. Тези, на които им пука, се опитват да популяризират нашата литература, нашата музика, нашето кино", казва военният.

Според него доминирането на руското съдържание в социалните мрежи е заплаха за Украйна.

"Ако се бяхме опомнили навреме, ако не бяхме поддържали руски продукти, може би това щеше да спре по-рано. Всичко е взаимосвързано. На държавно ниво трябва да се забранят рускоезичните TikTok, Instagram, YouTube – всичко, което включва руско съдържание. Ако сега отидете в някоя от социалните мрежи, вероятно ще има 70% руско съдържание. Много жалко“, казва Андрий Кориневич.

"Всеки руснак трябва да отговаря"

"Корин" смята, че руснаците трябва да отговарят за всичките си престъпления и цивилизованият свят трябва да допринесе за това.

"Всеки руснак трябва да отговаря. След нашата победа Русия трябва да бъде унищожена, разделена на републики. И да бъдат независими. Като такава Русия изобщо не трябва да съществува на картата, трябва да има най-високо наказание за тях", добавя Андрий Кориневич.

Най-голямата мотивация в живота на един войник

След победата на Украйна военнослужещият би искал да започне собствен бизнес, свързан с програмиране или ремонт на оборудване. В момента най-голямата мотивация за него е раждането на дъщеря му.