Започвайки през 40-те години на миналия век, Турция, опасявайки се от Москва, се позиционира като съюзник на Вашингтон и скоро след това се присъедини към НАТО, военния съюз, основан за защита на Европа от съветско нападение по време на Студената война. Откакто дойде на власт през 2003 г., президентът Реджеп Тайип Ердоган постепенно преоткри Турция като сила сама по себе си, която е свободна да създава нови приятелства, дори и това да разстройва старите. Тази политика е изправена пред голямо изпитание с войната в Украйна. Ердоган осъди руската инвазия в страната, но се въздържа да се присъедини към западните санкции срещу Москва и приветства руски компании, инвестиции и туристи в Турция. Тъй като конфликтът се проточва и залозите растат за всички участници, вероятно ще се окаже все по-трудно за Ердоган да поддържа балансираната си позиция, пише Bloomberg в материал, представен без редакторска намеса.

1. Какво се е променило?

През по-голямата част от Студената война Русия беше враждебният съсед, който принуждаваше Турция да търси мощни съюзници, за да помогне за защитата на нейната територия. През последното десетилетие тя ухажваше някои от противниците на Вашингтон – Русия, Китай и Иран – като същевременно оставаше в НАТО. Търсейки важна роля в световните дела, Ердоган откри десетки дипломатически мисии в Африка и Латинска Америка и обеща да направи Турция първата членка на НАТО, която ще се присъедини към Шанхайската организация за сътрудничество, ръководена от Китай международна група за сигурност, която първоначално се фокусира върху Централна Азия, но сега се разширява към Близкия изток. Русия се превърна в основен икономически партньор, доставяйки почти половината от вноса на природен газ в Турция и рекордните 4,7 милиона туристи в страната миналата година. През 2019 г. Турция придоби руски ракети земя-въздух С-400 в разрез със своите съюзници в НАТО. Руската държавна компания "Росатом" строи ядрена електроцентрала на стойност 20 милиарда долара на средиземноморския бряг на Турция и турското правителство поиска от нея да построи още една.

2. Какви са проблемите на Ердоган със западните правителства?

Ердоган се ядоса от поредица актове, възприемани като пренебрежения от страна на западните си съюзници. Когато САЩ през 2014 г. започнаха да доставят оръжие на кюрдските бойци в Сирия, които помагаха в усилията за борба с Ислямска държава, Турция – която има собствен си конфликт със свързаните с тях кюрдски сепаратисти – видя този ход като предателство. През 2016 г. продължилите десетилетия преговори за присъединяване на Турция към Европейския съюз фактически спряха. Турция купи руска ракетна система през 2019 г., след като се отказа от преговорите за придобиване на подобно американско оръжие, Patriot, поради отказа на Вашингтон да сподели технология. След сделката за ракетите правителството на президента на САЩ Доналд Тръмп извади Турция от програмата за изтребителите F-35. Служители във Вашингтон се притесняваха, че руските ракети могат да бъдат използвани за събиране на разузнавателна информация за стелт способностите на F-35. САЩ и много от техните съюзници стават все по-предпазливи спрямо Ердоган, който многократно прибягва до антизападна реторика и обвинява съюзническите страни, че са подкрепили опит за сваляне на неговото правителство през 2016 г. Наследникът на Тръмп Джо Байдън критикува Ердоган, че е авторитарен3. Какво стои зад дипломатическия център?

 

Партията на справедливостта и развитието на Ердоган се появи от антизападно, ислямско политическо движение, което отдавна обвинява западните нации, че осуетяват стремежите на Турция за самодостатъчна отбранителна индустрия и силна икономика. Подозрението се задълбочи след неуспешния опит за преврат, който според Ердоган е бил организиран от турски духовник, който се е заточил в САЩ. Вашингтон отказа искането на Турция да го екстрадира. При посещение в Ню Йорк през септември Ердоган призова за основен ремонт на Съвета за сигурност на ООН с неговите пет постоянни членове. "Като казваме, че светът е по-голям от пет, ние се застъпваме за многополюсен, мултицентричен, мултикултурен, по-приобщаващ и по-справедлив световен ред“, каза той. Вместо да изгаряме мостове, идеята е да спечелим повече влияние с исторически съюзници, като покажем, че Турция има алтернативни партньори.

3. Какво стои зад дипломатическото обръщане?

Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган се появи от антизападно, ислямско политическо движение, което отдавна обвинява западните нации, че осуетяват стремежите на Турция за самодостатъчна отбранителна индустрия и силна икономика. Подозрението се задълбочи след неуспешния опит за преврат, който според Ердоган е бил организиран от турски ислямистки проповедник, който живее в САЩ. Вашингтон отказа искането на Турция да го екстрадира. При посещение в Ню Йорк през септември Ердоган призова за основен ремонт на Съвета за сигурност на ООН с неговите пет постоянни членове. "Като казваме, че светът е по-голям от пет, ние се застъпваме за многополюсен, мултицентричен, мултикултурен, по-инклузивен и по-справедлив световен ред“, заяви той. Вместо да се изгарят мостове, идеята е да се спечели повече влияние сред историческите съюзници, като се покаже, че Турция има алтернативни партньори.

4. Как повлия войната в Украйна?

Доктрината на Ердоган е изложена на показ в конфликта в Украйна - подкрепа на правителството в Киев, като същевременно поддържа връзки с Москва. Той осъди анексирането на четири украински провинции от Русия и забрани на руски кораби и самолети да влизат по контролираните от Турция морски и въздушни пътища. Компания, ръководена от зетя на Ердоган, е продала десетки въоръжени дронове на Украйна. Но Ердоган отказа да се присъедини към санкциите срещу Русия, обвини някои западни съюзници в провокирането на войната и ги предупреди да не "подценяват“ Русия. Той се срещна с Путин четири пъти между юли и октомври и позиционира Турция като посредник, след като Анкара имаше основно участие за сделките за възобновяване на доставките на зърно от черноморските пристанища на Украйна и размяна на затворници.

5. Облагодетелства ли Турция подходът на Ердоган?

Изглежда, че осигурява икономически ползи, поне засега. Инвестициите на Русия помагат за укрепване на затруднената турска икономика, която Ердоган трябва да стабилизира, преди да се кандидатира за преизбиране през следващата година. През август Ердоган и Путин се договориха за разширяване на икономическото сътрудничество. Ердоган поиска ценови отстъпки за внос на руска енергия и поиска да ги плаща в турски лири, според турски официални лица.

6. Какви са рисковете?

Подходът на Ердоган е в разрез с усилията на Запада да изгради единен международен фронт и да убеди Москва да промени курса по отношение на Украйна. Но ако САЩ се опитат да накажат Ердоган, това може да застраши отношенията с важен партньор в нестабилния Близък Изток. Турция разполага с ядрени бойни глави на САЩ във въздушна база близо до Сирия и радар за ранно предупреждение, който е част от отбранителните способности на НАТО за балистични ракети. Тя също така прие милиони бежанци от Близкия изток и Азия и действа като буфер за този поток към Европа. Ако Ердоган наклони Турция към Русия, той може да застраши най-важния военен съюз на Турция и да провали потенциална сделка за Турция за закупуване на произведени в САЩ бойни самолети F-16 и модернизиране на друго военно оборудване. САЩ може да наложат допълнителни санкции на Турция. Самата заплаха от подобни санкции накара пет турски банки да се откажат от руска система за плащане с карти през септември.