Източноевропейските правителства от Прага до София имат грандиозни планове за изграждане на нови атомни електроцентрали, но въпросът е кой ще ги плати, отбелязва Bloomberg.

Експлозията в атомната електроцентрала в Чернобил през 1986 година забави настъплението на ядрените проекти от съветската ера в Източна Европа, а падането на комунистическите режими ги сведе до минимум. Но Източна Европа сега се обединява около най-голямото движение за изграждането на нов капацитет от десетилетия насам. Въпросът обаче е кой ще плати за това и какво точно ще бъде завършено, пише Bloomberg.

От Чешката република до Румъния, страните правят планове за това, което някои наричат ​​"най-големият проект на века“. Стремежите са да построят поне дузина нови ядрени блокове на цена от близо 130 милиарда евро.

Отбелязва се, че бившите комунистически държави до голяма степен са наследили съществуващия капацитет от 70-те и 80-те години на миналия век. Те обаче ще работят за определено време. Сега правителствата се възползват от политическата подкрепа за нови съоръжения, след като бяха принудени да се откажат от по-евтиния руски газ.

Според официални лица проблемът е, че страните нямат инженерно ноу-хау и им е трудно да финансират мащаба на своите амбиции. Никой частен инвеститор няма да поеме риска да построи нов блок сам, така че правителствата трябва да се намесят. Субсидиите от ЕС ще бъдат ключови, но ще има и конкуренция за тези пари: "Финансирането, разбира се, е най-важният въпрос,“ подчертава икономистът от базираната в Париж Агенция за ядрена енергия към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OСИР) Ян Хорст Кеплер.

Междувременно в Западна Европа картината е смесена. Белгия и Испания, например, планират постепенно да премахнат ядрената енергия. Други са непоклатими. Австрия се отказа от ядрената енергия на референдум през 1978 година. В Германия правителството реши да я изостави след катастрофата в АЕЦ"Фукушима“ в Япония през 2011 година.

Белгия, Франция, Финландия и Швеция продължават да генерират поне една трета от нуждите си от електроенергия от реактори за повече от 100 милиона граждани. Най-новият реактор в ЕС, Olkiluoto 3 във Финландия, започна да произвежда електричество миналата година. Това лято Франция ще започне да произвежда ток от своя дълго отлаган реактор Flamanville-3 EPR.

Докато държавните субсидии за нови реактори е почти сигурно, че ще бъдат одобрени от ЕС, техният мащаб е плашещ, казват журналисти. Полша, например, продължава преговорите за това как да финансира реакторите на Westinghouse Electric Co. за първата си централа, която може да струва повече от 30 милиарда долара. Тази сума се равнява на целия бюджет за отбрана на страната за 2023 година или 3,9% от БВП.

Страните от Източна Европа не очакват да вземат инвестиционни решения в близко бъдеще. Те чакат ЕС да одобри помощта като част от своя бюджетен цикъл за 2028-2034. Вероятно ще бъде одобрен следващия юни. Плановете на ЕС за зелена енергия включват и ядрена такава.

Чехите ще решат до края на август коя компания ще стане доставчик на поне един реактор. Заместник-министърът на икономиката и търговията Томас Елер заяви, че "няма конкурентно предложение за финансиране“ и че държавните заеми вероятно ще покрият 90% от разходите.

В статията се посочва, че тази индустрия се различава от държавния модел в Китай и Русия, които строят най-много реактори. Европейските ядрени проекти също са известни със забавянето на строителството и растящите разходи. В Словакия, например, строителството на нов блок в завода в Моховце бе отложено с десетилетия и струва два пъти повече от предвидените два милиарда евро.

В момента единствените нови атомни електроцентрали в процес на изграждане в ЕС са една в Словакия и една в южната част на Унгария, където Русия финансира изграждането на атомната електроцентрала "Пакш-II“.