"Новата студена война не върви толкова добре, колкото изглежда някои на Запад си мислят. През същата седмица, в която изборите в Бразилия върнаха на власт Луис Инасио Лула да Силва, верният съюзник на Китай в Латинска Америка, германският канцлер Олаф Шолц ще бъде първият голям западен лидер, посетил Китай след три бурни години, когато пандемията и след това руското нападение на Украйна безвъзвратно промениха света“, пише Bloomberg в материал, представен без редакторска намеса.

През това време Съединените щати се обърнаха решително и всеобхватно срещу Китай. Бизнесмени с огромни дялове в страната, които преди не бяха склонни да дават приоритет на интересите на националната сигурност пред корпоративните печалби, най-накрая се присъединиха към общественото мнение и консенсуса на външнополитическия елит - че един все по-авторитарен Китай, който оправдава руската агресия и заплашва Тайван, е съперник, срещу който трябва да се действа глобално.

Но президентът Джо Байдън продължава да се затруднява да привлече съюзници в борбата, която вижда между демокрациите и автокрациите, Китай на първо място сред тях.

Противоречиви възгледи за това как да се справят с Пекин съществуват на най-високите политически нива дори в голяма западна демокрация като Германия. Министърът на външните работи на Шолц, Аналена Бербок от Зелената партия, не одобрява посещението му в Китай. Тя разглежда страната като "системен конкурент“ и призовава за "стратегическа солидарност с демократичните партньори“ и "защитаване на нашите ценности и интереси заедно“.

И все пак Шолц изглежда по-симпатичен на германските бизнесмени, които приписват най-дългия икономически бум на страната си на износа си за Китай и които твърдят, че продължаващият просперитет зависи от един от най-големите пазари за германски автомобили, машини и химикали. Миналия месец Шолц не се вслуша в много членове на своя кабинет и даде зелена светлина на китайски инвестиции в пристанището на Хамбург.

Проблемът за Германия, да не говорим за много по-малко мощни страни, е, че конкретните икономически интереси станаха по-трудни за жертване на изповядваните морални ценности по време на криза. Зелената партия обяви в предизборната си програма, че иска да "прекратят европейския износ на оръжие за диктатури, режими, които нарушават човешките права и военни зони с ограничителен контрол върху износа“. На неотдавнашна партийна конференция Бербок беше принуден да оправдае износа на германско оръжие за Саудитска Арабия, като се позова на икономическите интереси на Германия.

Дори твърдолинейните синофоби трябваше да признаят икономическите реалности. Вземете например отиващия си президент на Бразилия Жаир Болсонаро. Той посети Тайван през 2018 г. и там говори конспиративните теории за произхода на Covid-19 в Китай. И все пак дори този автократ трябваше да се подчини на влиятелното лоби на агробизнеса в Бразилия, което се стреми да запази доходоносния си износ за Китай. Миналата година Болсонаро беше принуден да оттегли възражението си срещу участието на Huawei Technologies Co. в 5G търгове в Бразилия.

Лула, разбира се, има дълго синофилско досие. Като президент от 2003 г. до 2010 г. той даде солидна основа на отношенията Китай-Бразилия, отчасти чрез съосноваването на групата БРИКС от Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка през 2009 г. В интервю за китайски държавни медии миналата година, Лула похвали подхода на Китай към пандемията и заяви, че САЩ се чувстват застрашени от успеха на страната.

Със сигурност съюзът на демокрациите, предложен от Байдън и Бербок, изглежда нестабилен, когато вземете предвид, че популярният, демократично избран лидер на Бразилия обвинява Киев толкова, колкото и Москва за войната в Украйна. Връщайки се на висок пост, Лула може да се присъедини към китайската инициатива "Един пояс, един път“. Аржентина, друга голяма латиноамериканска икономика, вече го направи. Всъщност президентът на Аржентина Алберто Фернандес беше един от малкото световни лидери, които пътуваха до Пекин за Олимпийските игри през февруари тази година.

Статутът на Китай като незаменима нация в Латинска Америка се подчертава от много от съществуващите и предложените инфраструктурни проекти на континента, от ново пристанище на стойност 3 милиарда долара в Перу до почти фантастичен план за изграждане на железопътна линия, свързваща атлантическото и тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка. Трудно е да си представим, че поредица от леви лидери, избрани на власт през последните години в Чили, Боливия, Перу, Колумбия и Мексико, ще искат да понижат, по заповед на администрацията на Байдън, отношенията си с Китай, най-големият търговски партньор на повечето страни от Латинска Америка. Не е изненадващо, че почти всички от тях отказаха да се присъединят към западните санкции срещу Русия.

Разривът между САЩ и голяма част от света ще стане още по-ясен по-късно този месец, когато Индонезия, друга икономически прекалено зависима от Китай държава, се надява да приеме Владимир Путин, както и Си Дзинпин на срещата на Г-20 в Бали. Мнозина в САЩ приветстваха широките тенденции, които се ускориха след пандемията и безсмислената атака на Путин срещу Украйна: отделяне от Китай и "подкрепа на приятели“. В световен мащаб обаче бизнес лобитата и икономическите интереси са много далеч от това да бъдат подчинени на императивите за сигурност, определени във Вашингтон. Предвид липсата на мотивирани поддръжници на Запад, както и в глобалния Юг, Байдън може да бъде обречен на самотна битка.