Западът трябва да насърчава участието на Пекин в разрешаването на конфликта в Украйна. Китай е единствената страна, която има реално влияние върху Кремъл и на която Владимир Путин може да се довери, че ще защити руските интереси на масата за преговори, отбелязва Bloomberg.

"Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му.

Совалковата дипломация на Пекин може и да е в интерес на самия Китай, но това не означава, че Западът трябва да я загърби.

Решението на китайския президент Си Дзинпин да изпрати специалния пратеник Ли Хуей в Европа тази седмица бележи фина, но важна еволюция в позицията на страната по украинския конфликт. Ли, бивш посланик на Пекин в Москва, едва ли ще направи повече на този етап, освен да събере и докладва на Си Дзинпин възгледите на своите събеседници в Украйна, Русия, Полша, Франция и Германия. Въпреки това, вместо да омаловажават пътуването като пиар трик, САЩ и техните съюзници трябва да се опитат да го използват в своя полза.

Посещението на Ли най-малкото е допълнително потвърждение, че Си се надява да се измъкне от безнадеждна ситуация. Китайският лидер направи първата стъпка в края на април, като позвъни на украинския президент Володимир Зеленски. Това бе последвано от необявена преди това среща между главния съветник по външната политика на Си Дзинпин Ван И и съветника по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан миналата седмица във Виена. Трябва да се отбележи, че конфликтът в Украйна доминира в техния дневен ред, факт, който според съобщенията е предизвикал безпокойство в Кремъл.

Повече от година след като руският президент Владимир Путин разпореди началото на войната в Украйна, Си Дзинпин и неговите външнополитически съветници изглежда най-накрая са стигнали до заключението, че конфликтът е нанесъл сериозни щети на китайските интереси.

Най-голямата загуба за Китай са отношенията му с Европа. Действията на Путин са най-пряката и смъртоносна заплаха за мира и сигурността на Европа след края на Втората световна война. Заради прокремълския "неутралитет“ на Пекин и значителната икономическа помощ на Русия, повечето европейски страни сега гледат на Китай като на съучастник на Путиновата "специална операция“. Връзките между Брюксел и Пекин паднаха до ново дъно.

Само едно бързо уреждане на конфликта може частично да поправи щетите, нанесени на Китай. Преследвайки тази цел, Си Дзинпин не може да си позволи напълно да отчужди Путин. Китайският лидер е наясно, че страната му се нуждае от това Русия да остане жизнеспособен дългосрочен партньор в откритото китайско-американско стратегическо съперничество. Този по-широк геополитически контекст ограничава това доколко Си Дзинпин може да притисне Путин да прекрати конфликта.

В същото време Пекин отчаяно има нужда да запази стратегическия неутралитет на Европа в съперничеството между Китай и САЩ. Това ще бъде почти невъзможно, докато бушуват боеве в Украйна.

Западните лидери трябва да помнят, че Китай, въпреки стратегическото си партньорство с Русия, е до голяма степен безразличен към подробностите за това как ще приключи конфликтът. Си Дзинпин не се интересува много от това какви могат да бъдат точните условия на прекратяването на огъня или как в крайна сметка ще бъде постигнато мирно споразумение. Ако прекратяването на военните действия може да помогне на Китай да си върне дипломатическото пространство и да възстанови добрата воля в Европа, Си Дзинпин вероятно ще го приеме, дори и да не отговаря на целите на Путин.

Теоретично това би трябвало да отвори поле за умела дипломация. Като минимум САЩ и техните европейски съюзници трябва да насърчават по-задълбочено участие на Китай в конфликта в Украйна. Докато Китай е зает да демонстрира своя интерес пред света, много по-малко вероятно е да предостави военна помощ на Русия, което би подкопало доверието в Пекин.

Още по-примамливо е, че продължаващото участие на Китай в мирните усилия може да разшири пукнатините, които започнаха да се появяват между Пекин и Москва по отношение на конфликта. В крайна сметка Западът може да успее да се възползва от тези различия и да приложи повече дипломатически натиск върху Путин да се предаде.

В този момент ролята на Китай ще стане още по-важна. Пътуването на Ли и други неотдавнашни китайски дипломатически маневри не са насочени не към незабавно прекратяване на военните действия, а към поддържане на достатъчно доверие в Пекин, така че той да може да играе по-съществена посредническа роля, когато Русия и Украйна са готови да започнат преговори.

Макар влиянието на Китай в момента да е малко, то вероятно ще се увеличи, ако конфликтът стигне до задънена улица. Тогава Китай ще бъде единствената страна с реално влияние върху Русия, както и единствената световна сила, на която Путин може да се довери, че ще защити руските интереси на масата за преговори.

По този начин, вместо да отхвърля обиколката на посланик Ли в Европа като циничен китайски трик, САЩ и техните съюзници трябва да продължат да настояват Китай да превърне своята мирна реторика в действие. Променящото се отношение на Китай към конфликта в Украйна може да изглежда твърде "тънко“ за мнозина - и очевидно водено от чисто личен интерес, а не от алтруизъм. Това не означава, че Западът не може да обърне тази промяна в своя полза и, което е по-важно, в полза на Украйна.