Международният ред, установен след Втората световна война, не е бил под по-голям натиск, отколкото през последните дни. Pax Americana – или "Американският свят“, възникнал в годините на Студената война и окончателно утвърден след края й, приключи, пише Хал Брандс* в статия за агенция Bloomberg.

"Фокус“ представя превод на материала без съкращения и редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му.

Внезапната атака на ХАМАС срещу Израел е голяма трагедия сама по себе си: броят на загиналите в страната спрямо общото население е няколко пъти по-висок, отколкото този на американците в терористичния акт от 11 септември.  Ситуацията обаче заплашва да се влоши, ако ливанската марионетка на Техеран "Хизбула“ влезе в битката. С откриването на втори фронт срещу Израел конфликтът ще достигне регионално ниво.

Войната в Леванта обаче е само един от симптомите на влошаваща се глобална криза на сигурността.

Да разгледаме евразийската панорама. Европа преживява най-лошия си период на нестабилност от десетилетия поради варварската операция на президента на Русия Владимир Путин в Украйна. Заплахата от война се увеличава и на Балканите, където неотдавнашното прехвърляне на сръбски войски принуди НАТО да концентрира допълнителни сили в Косово. В Кавказ Азербайджан се възползва от отвличането на вниманието на Русия и пое контрола над Нагорни Карабах, което принуди около 100 000 души да избягат в Армения. В тази дъга на нестабилност, простираща се от Източна Европа до Югозападна Азия, заграбването на земя и етническото прочистване отново са на дневен ред.

Ситуацията в западната част на Тихия океан е по-малко жестока, но не по-малко опасна. Тайванският пролив е вечна възпламенителна точка, тъй като Китай се опитва да подчини острова и принуждава САЩ и техните регионални съюзници да се подготвят за конфронтация. Напрежението нараства и в Южнокитайско море, тъй като Филипините, уморени от години на сплашване от страна на Пекин, все повече отстояват правата си. На Корейския полуостров Пхенян непрекъснато подобрява своите ядрени оръжия и ракетни програми и подхранва военните операции на Путин, като предоставя артилерийски боеприпаси и други ресурси на Москва.

Но все още има Близкия Изток. Само преди няколко седмици съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан увери, че регионът е "по-спокоен днес, отколкото е бил от две десетилетия“. Със сигурност той вече съжалява за казаното и би искал да си вземе думите назад.

Иран се приближава към развитието на ядрен капацитет, докато се стреми към регионална хегемония. Той поддържа огромна мрежа от проксита, включително ХАМАС и "Хизбула“, които са доказали, че са способни да потопят региона в хаос. Само миналата седмица САЩ свалиха турски дрон над Сирия - това е илюстрация колко напрегната остава ситуацията и в тази страна. Близкият Изток отново е в пламъци и трите ключови региона на Евразия са в период на смут.

В Африка държавите от Сахел са засегнати от серия преврати, Судан е потопен в гражданска война, а джихадисткото насилие се разпространява из целия континент. В Латинска Америка демокрацията отслабва и престъпни банди тероризират беззащитните хора. И накрая, целият свят е засегнат от изменението на климата и неговите сериозни последици: страните на много континенти бяха затрупани от поток от бежанци.

Трудно е да се намери поне един голям регион, който да бъде пощаден от сегашните сътресения. И това подчертава четири характерни момента на съвременния свят.

Първо, Pax Americana ("Американски свят“, период на относителна икономическа и социално-политическа стабилност, развил се в западните страни след Втората световна война и с окончателното разграничаване на сферите на влияние на САЩ и СССР, по аналогия с Pax Romana, управлението на Римската империя – бел.ред.) от периода след Студената война приключи. Поколението след 1991 година преживя безпрецедентно ниво на геополитическа и идеологическа конкуренция според историческите стандарти, до голяма степен защото Вашингтон и неговите съюзници спечелиха такова решаващо предимство.

Ситуацията обаче се променя, тъй като ревизионистките държави - най-вече Китай, Русия и Иран - се опитват да пречупят американската мощ и да създадат свои собствени сфери на влияние. Възраждането на деспотизма на великите сили, от своя страна, увеличава натиска върху глобалната демокрация. Върнахме се към обичайната световна политика, а това е грозна и жестока работа.

Второ, връзките между ревизионистките сили са по-силни от всякога. Със сигурност е прибързано да се предположи, че Русия е замесена в събитията от този уикенд, тъй като тя поддържа добри отношения с Израел. Това, което е вярно обаче, е, че конфликтът в Украйна циментира дълбокото, взаимно подсилващо се военно партньорство на Москва с нейните авторитарни братя в Иран, Северна Корея и Китай. Солидарността на тези съперници само влошава заплахата.

Трето, различни видове кризи – геополитически и транснационални, традиционни и нетрадиционни – все повече се сливат заедно. Сега е модерно отново да се говори за съперничество между великите сили, а тероризмът и другите проблеми след Студената война изглежда са изчезнали. Но както сега виждаме, терористичните групировки остават смъртоносни, отчасти защото геополитически играчи като Иран ги използват като инструменти за натиск върху враговете си. Междувременно конфликтът в Украйна или вътрешните вълнения в региони от Южна Америка до Северна Африка подхранват миграционните потоци, обхващащи страни по света.

Четвърто, виждаме в реално време колко крехък е напредъкът. Злоупотребата, отвличането и екзекуцията на израелски цивилни показаха колко бързо изчезва най-основният морал, когато мирът и сигурността са нарушени. Основният стълб на световния ред - недопустимостта на насилствени промени в границите - се тества всеки ден в Украйна.

За щастие, новините далеч не са безнадеждни: увеличените заплахи за международната система вече засилиха сътрудничеството между нейните защитници. Антикитайските коалиции се умножават в Индотихоокеанския регион. НАТО се разширява и укрепва в отговор на конфликта в Украйна. Враговете на Иран също се сближават: с атаката си ХАМАС може би се е опитал да провали нормализирането на отношенията между Израел и Саудитска Арабия.

Днес международният ред е под натиск, невиждан от края на Втората световна война. Работата по предотвратяването на колапса му ще бъде многостранна и едва сега започва.

*Хал Брандс е почетен професор в Училището за напреднали международни изследвания на Университета "Джон Хопкинс“, старши сътрудник в American Enterprise Institute, член на Съвета по външна политика на Държавния департамент, старши съветник в Macro Advisory Partners и съавтор на "Опасна зона: Предстоящият конфликт с Китай“.