Арменците от Нагорни Карабах, територия, международно призната като част от Азербайджан, бяха принудени да прекратят огъня миналата седмица след 24-часова военна операция на много по-голямата азербайджанска армия, пише France 24.

Ръководството на 120 000 арменци, които наричат Карабах дом, обяви пред Ройтерс в неделя, че не искат да живеят като част от Азербайджан и че ще заминат за Армения, защото се страхуват от преследване и етническо прочистване.

Към 11:00 сутринта в понеделник най-малко 4850 души от Нагорни Карабах са преминали в Армения.

Потокът от цивилни дойде, когато турският президент Ердоган пристигна на еднодневно посещение в азербайджанския ексклав Нахичеван – ивица територия, сгушена между Армения, Иран и Турция – за разговори с Алиев относно ситуацията в района на Карабах.

Посещението беше официално предназначено за стартиране на строителството на газопровод, но двамата президенти също трябваше да обсъдят Нагорни Карабах и отварянето за азербайджанците на арменския коридор Зангезур, който ще свърже Нахичеван с по-голямата част от Азербайджан.

В столицата на Карабах, известна като Степанакерт от Армения и Ханкенди от Азербайджан, тези с гориво тръгнаха в неделя вечерта, за да се движат по Лачинския коридор към границата с Армения.

Победата на Азербайджан променя деликатния баланс на силите в региона на Южен Кавказ, смесица от етноси, пресечени с нефтопроводи и газопроводи, където Русия, Съединените щати, Турция и Иран се борят за влияние.

Нагорни Карабах, известен като Арцах сред арменците, се намира в област, която в продължение на векове е попадала под властта на перси, турци, руснаци, османци и съвети.

След падането на Руската империя през 1917 г. към него има претенции както от Азербайджан, така и от Армения. По съветско време е определен за автономна област в рамките на Азербайджан.

Когато Съветският съюз се разпадна, арменците там изхвърлиха номиналния азербайджански контрол и завзеха съседна територия в това, което сега е известно като Първата война в Карабах. От 1988-1994 г. около 30 000 души бяха убити и повече от един милион души, предимно азербайджанци, бяха разселени.

Азербайджан си върна части от територия в и около Нагорни Карабах във война през 2020 г.

Ердоган, който подкрепи Азербайджан с оръжия в конфликта през 2020 г., заяви миналата седмица, че подкрепя целите на последната военна операция на Азербайджан, но не е участвал в нея.

Според Армения повече от 200 души са били убити и 400 ранени при операцията на азербайджанците миналата седмица. Арменският премиер Никол Пашинян, който е изправен пред призиви да подаде оставка от протестиращите в Ереван, обвини Русия за провала на Армения.

Пашинян предупреди, че някои неидентифицирани сили се опитват да предизвикат преврат срещу него и обвини руските медии, че участват в информационна война срещу него.

Съединените щати заявиха, че са дълбоко загрижени от военната операция на Азербайджан, която Баку започна на 19 септември след, както казаха, терористични атаки срещу цивилни граждани от Карабахски бойци.

В неделя министерството на отбраната на Азербайджан съобщи, че е конфискувало още военно оборудване от арменските сепаратисти, включително ракети, артилерийски снаряди, мини и боеприпаси.

Руските миротворци в Карабах обявиха, че бойците са предали 1200 оръжия и 130 000 единици боеприпаси и че са доставени 125 тона храна и 65 тона гориво.

Армения призова за незабавно разполагане на мисия на ООН за наблюдение на правата на човека и сигурността в региона.