Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен е на официално посещение в Турция, където ще обсъди как Вашингтон може допълнително да помогне на Анкара, докато се бори с последиците от опустошителното земетресение, което уби десетки хиляди, предава Reuters.

Земетресение с магнитуд 7,8 удари Югоизточната част на Турция и Сирия на 6 февруари, убивайки повече от 45 000 души и оставяйки над един милион без дом, заедно с икономически разходи, които се очаква да достигнат милиарди долари.

На първо място в дневния ред ще бъдат кандидатурите на Швеция и Финландия за НАТО, които Турция отказва да ратифицира, заявявайки, че по-специално Стокхолм е укривал членове на терористични групировки. Наскоро Анкара посочи, че ще одобри само Финландия.

Държавният секретар на САЩ ще кацне в американската военновъздушна база Инджирлик в южната провинция Адана, откъдето ще направи обиколка с хеликоптер на пострадалия от земетресението район. На другия ден той ще проведе двустранни разговори с Мевлют Чавушоглу.

Според източници, Блинкен ще се срещне и с турския президент Реджеп Тайип Ердоган.

След земетресението САЩ изпратиха екип за търсене и спасяване в Турция, медицински консумативи, машини за разбиване на бетон и допълнително финансиране от 85 милиона долара под формата на хуманитарна помощ, която обхваща и Сирия.

Първото посещение на Блинкен в Турция като държавен секретар идва две години след встъпването му в длъжност, в рязък контраст с някои от неговите предшественици, включително Хилъри Клинтън и Рекс Тилърсън, които направиха посещения в рамките на първите три месеца след встъпването си в длъжност. 

Според анализаторите забавянето на посещението на Блинкен се дължи на отношенията, които се влошиха особено след 2019 г., когато Анкара придоби руски системи за противоракетна отбрана. Въпреки че САЩ похвалиха Турция за някои от нейните действия по време на войната в Украйна, те остават разтревожени от близките й отношения с Москва.

Миналата година Швеция и Финландия кандидатстваха за присъединяване към НАТО, след като Русия нахлу в Украйна, но се сблъскаха с неочаквани възражения от Турция и оттогава се стремят да спечелят нейната подкрепа.

Анкара иска Хелзинки и Стокхолм да заемат по-твърда позиция срещу Кюрдската работническа партия, която се счита за терористична групировка от Турция и ЕС, и срещу гюленистите, които обвиняват за опита за преврат през 2016 г.

През януари Ердоган подчерта, че е готов да ратифицира само молбата на Хелзинки.

Свързано с кандидатурите за членство е желанието на Турция да купи произведени в САЩ изтребители F-16. Конгресът на САЩ обаче възрази, освен ако поне Анкара не даде зелена светлина за процеса на присъединяване на северните страни.

Американският сенатор Крис Ван Холен повтори това мнение и изтъкна, че разрешаването само на Финландия да се присъедини към Алианса няма да е достатъчно.

"Няма да има трансфер на F-16, ако Ердоган не одобри кандидатурата на Финландия и Швеция“, заяви Ван Холен в интервю.

Администрацията на Байдън многократно е заявявала, че подкрепя продажбата и макар да се е въздържала да свързва двата въпроса, тя е признала, че одобрението за скандинавските страни ще има положително въздействие сред членовете на Конгреса.

Ибрахим Калън, говорител на турския президент, отбеляза миналия месец, че се надява сделката за F-16 да не стане "заложник“ на членството на Швеция и Финландия в НАТО.