Българският президент Румен Радев обяви, че страната ни може да преразгледа подкрепата си за присъединяването на Сърбия към Европейския съюз заради отношението на Белград към българското малцинство в страната. "Като се има предвид, че София има история на блокиране на влизане на нови членове, въпросът е колко силен е този вдигнат пръст? И как може да изглежда това? Анализаторите са разделени: някои смятат, че заплахата е риторична, докато други смятат, че може да се случи един ден“, пише белградският ежедневник Blic в материал със заглавие "Българска диверсия на Сърбия“, представен без редакторска намеса от "Фокус“.

Обяснявайки позицията си, Радев не само заплаши, но и уточни какви условия ще проследи при вземане на решение.

"Основният критерий, по който ще преценяваме и подкрепяме напредъка на страните от Западните Балкани, е именно позицията на нашите сънародници във всяка страна – условията за икономическо и социално развитие и най-вече способността им да защитават своята национална идентичност, език, култура и историческа памет“, обясни Радев.

Той беше в Сърбия преди три години, когато каза, че "много е постигнато за това национално малцинство в Сърбия".

Какво се е променило сега?

Бошко Якшич, външнополитически коментатор, за Blic свързва това изявление с последните събития в Общото събрание на ООН по отношение на резолюцията за Сребреница.

"Това е отговор на критиките на Белград относно гласуването на София в Общото събрание на ООН. Историята се повтаря, че винаги има член на ЕС, който може да изнудва. Тази заплаха е по-скоро риторична, отколкото може да има значение, но и послание за избягване на конфликти, когато е възможно“, отбелязва Якшич.

Заплахата дойде необявена, но не е за пренебрегване, като се има предвид, че преди три години България наложи вето на процеса за присъединяване на Северна Македония към ЕС, обвинявайки правителството в Скопие в език на омразата срещу българите.

"Няма да се изненадам, ако историята се повтори“

Това припомня пред Blic Сава Митрович, изследовател в Центъра за европейски политики, който наскоро беше на официално посещение в България.

“Не трябва да изпускаме от поглед факта, че България, въпреки номиналната подкрепа за разширяването на ЕС към Западните Балкани, вече се опита да използва позицията си на играч с право на вето за реализиране на собствените си национални интереси, дори когато беше в за сметка на по-широките интереси на Съюза. Този принцип беше най-пряко приложен при все още актуалното блокиране на присъединителния процес на Северна Македония и няма да се изненадам, ако в един момент напредъкът на Сърбия към ЕС бъде спрян от българско вето", смята Митрович.

Той припомня, че исторически много приятелската към Белград Румъния блокира за кратко предоставянето на кандидатски статут на Сърбия през 2012 г., поради различно виждане по въпроса за влашкото малцинство в страната.

"Няма да се изненадам, ако България направи нещо подобно на Сърбия, като се позовава на принципите за защита на човешките и малцинствените права на българите в Сърбия. От нас зависи да подобрим позицията на всички наши съграждани, независимо от тяхната национална, етническа или религиозна принадлежност, за да покажем, че подобни едностранни ходове нямат легитимност и следователно представляват злоупотреба с процедурата за единодушно вземане на решения“, отбелязва Митрович.

Какво казват българите, живеещи в Сърбия?

Според последното преброяване в Сърбия живеят 12 918 граждани, които се самоопределят като българи. Сред тях е Стефан Стойков, председател на Националния съвет на българското национално малцинство в Сърбия. Ден след изявлението на Радев Стойков е категоричен в позицията си, че българското национално малцинство не е дискриминирано в Сърбия.

"Наистина, не знам в какъв контекст го каза президентът Радев. Като председател на Националния съвет на българското национално малцинство в Сърбия съм доволен от отношението на Република Сърбия към нашето малцинство“, заяви Стойков пред RT.

Той не можа да каже каква би могла да бъде целта на изказването на президента на България.

"Пак казвам, не знам в какъв контекст го каза. Имахме срещи, когато той идваше два пъти в Димитровград, когато президентите бяха тук, коментирахме, разбира се, винаги има какво да се подобрят нещата, в образованието, културата, информацията, всички сегменти на живота, но държавата Сърбия еднакво се грижи за всички тук нейни граждани, включително и българи“, казва Стойков.

Като пример за добро сътрудничество той посочва, че когато децата завършат средно образование, с решение на правителството на България имат право да се запишат в подходящи факултети в България, със стипендия, студентско общежитие.

Българското малцинство ще се огражда?

Едно е сигурно, че изявлението на Радев не допринася за добросъседските отношения, оценява Митрович, но също така казва, че го приема с резерва.

"Създаването и провеждането на външната политика е отговорност на българското правителство, чиято официална позиция е, че България категорично подкрепя европейския път на Западните Балкани и която остава непроменена и до днес. Затова бих очаквал българското Министерство на външните работи ясно да се разграничи от позицията на президента и още веднъж да потвърди пълната си подкрепа за европейската интеграция на региона“, казва Митрович.

Жигманов: Опасявам се, че има други интереси

Томислав Жигманов, министър на правата на човека и малцинствата и социалния диалог, казва, че правителството на Сърбия води отговорна, инклузивна политика, която отчита специфичните нужди на всички национални малцинства, включително българската общност.

"Легитимните институции на българското национално малцинство в Република Сърбия - преди всичко Националният съвет на българите, досега не са давали съществени критични оценки по въпроси от тяхната юрисдикция и ние успешно решихме някои от посочените от тях предизвикателства, напр. като издаване на учебници, в тяхна полза. Продължава разработването на Плана за действие за членовете на националните малцинства, а въпросът за икономическото развитие на пограничните райони, в които живеят българи в Република Сърбия, е въпросът, който е във фокуса на всички усилия на правителството в политиките на балансирано регионално развитие. Трансграничните програми на Европейския съюз могат да се използват именно за тези въпроси. Опасявам се, че зад думите на президента на Република България стоят други интереси, а не подобряване на социалното положение на българската национална общност“, заяви той.

Българското малцинство (според данните на Blic).

Според преброяването най-много българи има в:

Босилеград 4.075

Димитровград 3.669

Белград 899

Ниш 774

Войводина 1123