Поради отношението на много украинци към мобилизацията, Украйна губи започнатата от Русия през 2022 година война. Но, по думите на бившия ротен командир от батальона "Айдар“, директор на Националния антарктически научен център Евгений Дикий, Киев я губи не от Москва, а от тези, които се противопоставят на служителите на мобилизационните центрове (ТЦК) "като на руски окупатори“, предава УНИАН.

"Сега не сме загубили войната, но губим с всичко, което произтича от това, ние не я губим от Москва“, подчерта ветеранът в интервю за репортери.

Според него Украйна губи войната с малко село в Закарпатието, чиито жители се разбунтуваха срещу ТЦК, и на промишления пазар на 7-ми километър в Одеска област, откъдето служителите на военната служба бяха изгонени насила.

"Губим войната на "7-ми километър“ – този пазар в Одеса, от който наскоро бяха изведени и изхвърлени хората на ТЦК и много се гордееха със себе си – "какви сме организирани граждани“... Те са били мотивирани от страха да воюват, но кой знае защо се страхуват по-малко от окупаторите. Не знам защо - трудно ми е да разбера. Когато "7-ми километър" въстава срещу ТЦК, а до Днепропетровска област остават точно 7 км...", подчертава ветеранът.

По думите му украинските военни на фронта правят всичко възможно, но само толкова, колкото им позволи тила, и "колкото по-далеч, толкова по-малко“.

Както отбеляза експертът, в Украйна всичко зависи от "обикновения гражданин“, но не е ясно какво е готов да направи той, за да сложи край на войната.

"Сега сме около 30 милиона в страната, всички сме различни, затова това, което ще кажа сега, се отнася до "средната класа“, а не до всеки поотделно. "Средната класа“ колкото е по-далеч (от фронта), толкова повече ме изненадва. Оставам с впечатлението, че средният обикновен украинец сега има шизофрения – разстройство – раздвоение на съзнанието“, казва ветеранът.

По-конкретно, според Дикий, "с едно мозъчно полукълбо“ украинците искат да бъдат защитени от руска агресия, така че "бурятите да не изнасилват жени“, а хората на Кадиров "да не убиват мъже“. Тоест средностатистическият украинец не иска да е на мястото например на жителите на Буча, където през пролетта на 2022 г. руснаците извършиха ужасни неща. Дикий подчерта:

"Нещо повече, този обикновен украинец също е пълен с известна амбиция, чувство за достойнство, след като минахме 2022 г. В идеалния случай той иска Русия да се разпадне, той иска парад на победата в Москва... Въпреки че мнозинството разбира, че това е недостижим идеал, но мнозинството иска границите от 1991 г., допълнителни гаранции за сигурност, от които единствените реални са членството в НАТО или техните собствени ядрени оръжия“.

В същото време, както добавя той, "същият този украинец" категорично не иска да се мобилизира и не съдейства за мобилизацията на своите познати. Нещо повече, той крие уклонисти, напада хора от ТЦК, блокира пътища, като в Закарпатието и други подобни. "Обикновените украинци“ се отнасят към ТЦК като към "руски окупатори“, "просто нашествениците някъде далече и не е страшно да се бием срещу военните комисии, защото те са свои“.

"Това е, което аз наричам шизофренично разстройство, тоест хората искат победа, да бъдат защитени, а в същото време правят всичко по силите си, за да не може нашата армия да го направи. Защото когато в армията няма кой да се бие, извинете, тя няма да ви защити. Освен това тя няма да спечели", отбелязва Дикий.