Суров принцип на правото на въоръжените конфликти е, че дори когато едната страна на конфликта нарушава и пренебрегва закона, другата все още е длъжна да го спазва, пише международният адвокат и бивш посланик на Израел в Обединеното кралство в периода 2011-2015 година Даниел Тауб в материал, представен за "Фокус" от посолството на еврейската държава в България.

Публикуваме го без съкращения и редакторска намеса. 

Всеки, който е чул показанията на оцелелите от клането на Хамас на 7 октомври или е видял ужасяващите записи от камери на убийства, изтезания и осакатявания, заснети от самите екзалтирани терористи, трудно ще се сети за военно престъпление или престъпление срещу човечеството, което варварите да не са извършили.

И все пак Израел е длъжен да спазва законите, които Хамас пренебрегва. За тази цел Израел включва международното право във всички аспекти на използването на въоръжена сила – от осигуряване на юридическо обучение за военнослужещи до интегриране на правен надзор в оперативното планиране и вземането на решения. В основата на този ангажимент е убеждението, заявено от президента Байдън при неотдавнашното му посещение в Израел: "Демокрациите са по-силни и по-сигурни, когато действаме в съответствие с върховенството на закона“.

Но дали наистина е така? Не само Израел, но и самото международно право е подложено на изпитание в Газа. Действително ли неговите принципи позволяват ефективната победа над терористичен враг? Ако международното право се провали на този тест, е малко вероятно някоя държава, изправена пред подобни заплахи, да го спазва в бъдеще.

Поради тази причина изявленията на международни представители, които неправилно реферират към международното право и пренаписват неговите принципи, така че да го направят неефективно и неприложимо, са не само подарък за Хамас в настоящата война, но представляват голяма заплаха за способността за спазване на международното право при други конфликтни ситуации.

Помислете за неотдавнашното изявление на генералния секретар на ООН Гутериш чрез неговия говорител, в което той "повтаря, че всички страни трябва да спазват международното хуманитарно право“, но след това добавя, че "осъжда най-строго всяко убийство на цивилни“.

Това е опасно и фундаментално неправилно тълкуване на международното хуманитарно право. Смъртта на цивилни е трагична, но не е непременно нарушение на международното право. В ситуация, в която терористични бази и въоръжение са внедрени в сърцето на гъсто населени с цивилни райони, няма принцип на международното право, според който тези терористи да бъдат оставени на мира да извършват нападения безнаказано. Напротив, законът изрично признава, че цивилните съоръжения, използвани за помещения или като щит на терористични групировки, наистина са законни военни цели и че съпътстващите цивилни жертви могат да бъдат легитимни, ако те не са прекомерни по отношение на военната цел на операцията.

В трагичната реалност, която Хамас умишлено създаде, прилагането на този тест за пропорционалност изисква агонизиращ баланс. Съкрушителното страдание на цивилните е едната страна на това уравнение. Но има и друга: изпълнение на военните цели на операцията и предотвратяване на повече жертви в бъдеще. Според международното право и двете страни трябва да бъдат претеглени. Ако дадена медицинска операция се описва само по отношение на болката, която може да причини, без оглед на заболяването, което има за цел да излекува, тя винаги ще изглежда като неоправдана атака срещу пациента.

Това беше подходът на група експерти по правата на човека в Женева, които осъдиха действията на Израел като колективно наказание. В групата няма нито един военен експерт, който да прецени критичната военна цел, която Израел се стреми да постигне. По подобен начин група специални докладчици на Съвета на ООН по правата на човека определиха въздушен удар по лагера в Джабалия като "безсрамно нарушение на международното право“, без да знаят или обмислят военните цели на операцията.

В настоящия конфликт международното право е толкова изкривено от някои, че дори хуманитарните мерки се представят като нарушения. В опит да сведе до минимум риска от цивилни жертви Израел призова цивилните – чрез листовки, радиопредавания, дори индивидуални телефонни обаждания – да напуснат районите, в които са позициите на терористите, и да се преместят в безопасните зони в южната част на Газа. Израел дори отложи сухопътните си операции със седмици, за да даде на цивилните достатъчно време да се евакуират, независимо от повишения риск за собствените си военни в резултат на това. И все пак международни длъжностни лица твърдят, че призивът за евакуация от военната зона сам по себе си е нарушение на международното право, като генералният комисар на Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA) нарече опита за спасяване на живота на цивилни "принудително разселване“. Това неправилно тълкуване на закона директно служи на интересите на стратегията на Хамас да се опитва да държи цивилните в и над своите терористични центрове като човешки щитове.

Международното право не е самоубийствен пакт. То отправя искания към една отбраняваща се демокрация, но при коректно представяне, се оставя възможност за победа над тероризма. Това не се отнася до пародията на международното право, която предлагат тези международни експерти.

Като не признават, че Хамас цинично се крие не само зад собствените си цивилни граждани, но и зад погрешното тълкуване на закона, тези експерти поощряват незачитането и подкопаването на законите, които се преструват, че поддържат. Неизбежно терористичните организации добиват кураж да продължат да прилагат тези методи, уверени в международната подкрепа за своите незаконни и неморални действия.

Достатъчно предизвикателство за една отбраняваща се демокрация е да действа в съответствие със законите на въоръжения конфликт такива, каквито са. Върховният съд на Израел, който настоява израелските отбранителни сили да спазват международното право, заяви, че "демокрациите водят битка, докато едната им ръка е вързана зад гърба им". Ако международните длъжностни лица, които би трябвало да са по-добре запознати, принудят демокрациите да вържат и другата си ръка зад гърба, самото международно право също може да се нареди сред жертвите.