Израел, твърди Еманюел Макрон, съществува благодарение на резолюцията на ООН. Наистина ли? Е, в края на XIX и началото на XX век много народи се борят за самоопределение и срещу колониалното управление. Евреите, които са били преследвани както по време на империите, така и по време на националните движения, също настояват за своето право на самоопределение. Първата страна, която признава правото на евреите, трябва да напомним на френския президент, е Франция, която още през юни 1917 г. публикува "Камбонската декларация“ на френското външно министерство, обявяваща подкрепа за "възраждането на еврейския национализъм в същата земя, от която хората на Израел са били изгонени преди стотици години“, пише израелският журналист Бен Дрор Йемини в материал за Ynet, предаден без редакторска намеса от "Фокус“.

Всъщност, както Йони Рейни пише в книгата си "Писмата Макмеън-Хюсеин, Декларацията на Балфур и въпросът за земята на Израел“, лорд Балфур дава да се разбере, че не би публикувал декларацията, която носи неговото име, без "Декларацията от Камбон“ и без предварителното съгласие както на Съединените щати, така и на Франция, така че резолюцията на ООН да бъде спазена. Но не решение създава правото. Правото а евреите да се завърнат в своята страна създава решението.

В по-ранно изявление Макрон заяви: "Приоритетът е да се върнем към политическо решение, да спрем да доставяме оръжия, които ще бъдат използвани за боеве в Газа“. Това е твърдение, което е позорно от морална и политическа гледна точка. Хамас е терористична организация, която проповядва унищожаването на евреите и християните "до последния от тях“, както предава "Ал-Акса“, каналът на Хамас. Много от лидерите на Хамас са заявили, че искат да завладеят Европа или целия свят. Но Макрон иска Израел да се бие с Хамас с камъни и тояги. Може би ще ни завещае и средства за разгонване на демонстрации.

Франция, също водена от Макрон, беше партньор в битката за прогонването на "Ислямска държава“. 65% от сградите в Мосул са разрушени, както и 70% в Ракка. Според една оценка има 40 хиляди загинали, невинни цивилни и няколко хиляди терористи. Пропорционално, много повече от това, което се приписва на Израел. Заплахата от ИД за самата Франция е една хилядна от заплахата от Хамас за Израел. ИД не е изстреляла ракети срещу Париж и Марсилия. Хамас изстреля ракети по Йерусалим и Тел Авив. Значи за Франция и Западът е позволено, а на Израел не?

Не е "ляво“ или "дясно“, това е здрав разум

Разговорът между Камала Харис и про-Хамас протестиращ в Университета на Уисконсин-Милуоки беше обезпокоителен. "Това, за което той говори, е истина“, заяви Харис за заговора на атентатора за геноцид. Кампанията Харис излезе с уточнение: не е съгласна с протестиращия. Проблемът е, че не е за първи път. Имаше и подобен инцидент през 2021 г., в който Харис каза на студент, който твърдеше, че Израел извършва "етнически геноцид“, "Хубаво е, че вашият глас, вашата истина не могат да бъдат потиснати“. И по-сериозният проблем е, че сенаторът Бърни Сандърс заяви по-рано тази седмица, че "Камела Харис би била отворена към моето предложение за налагане на оръжейно ембарго на Израел“.

Точно на фона на влошаващата се позиция на Израел и оръжейното ембарго, съм писал многократно, че е необходимо прекратяване на огъня за усилване на Израел. Гади Тауб, в павловски отговор, написа тази седмица, че "Бен Дрор е левичар, чисто ляв. Както обикновено“. Каква е връзката между "ляво" и "дясно"? Започвайки от първата седмица на тази проклета война, ви предупреждавам, че политическата ръка е важна, защото колкото по-слаба е тя, толкова по-слаба ще бъде и военната ръка. Многократно предлагах да се обяви прекратяване на огъня, ограничено във времето, да се представи ултиматум на Хамас: разоръжете се и освободете всички отвлечени. Същото предложение и към Хизбула. Всичко според решенията на международната общност. Не че си мислех, че Хамас или Хизбула ще отговорят утвърдително. Но точно защото Израел трябва да победи антисемитския, военен и пропаганден тероризъм, точно това би укрепило политическата ръка. Може да се предположи, че това би предотвратило бойкота на износа на оръжие за Израел от все повече страни и недостига на въоръжение. Не че мразещите Израел биха станали негови почитатели. Но можехме да предотвратим значителна част от враждебността. Да, също и в кампусите. Вече бях там на три кръга лекции. Познавам района. Но хората като Тауб искат да продължим да си блъскаме главата в стената. Докато не стигнем до оръжейно ембарго от страна на САЩ - те няма да се успокоят. Нито пък мога да кажа добра дума за нейната политика в Близкия изток. Това е верига от грешки. Ограниченията върху Израел служат само на оста на злото. Но ние все още се нуждаем от нея. Тя е грешна, но приятел. Тя греши, но ние не можем.

Не казвам, че всички хора като Тауб ще бъдат убедени в нашата гледна точка. В края на краищата, ако Нетаняху обяви прекратяване на огъня и ултиматум - а жалко, че не го направи - щяха да кажат, че той е най-умният човек. Вместо да се конфронтира с всеки лидер в света, може би с изключение на Виктор Орбан, той би направил Израел да изглежда не само по-справедлив, но и по-умен и по-силен. Щеше да премахне заплахата от ембаргото. В крайна сметка Нетаняху доведе Израел до най-ниската точка в историята му. Но винаги има хора като Тауб, които, когато нямат какво да кажат, а те нямат, ще превърнат всяка идея, която не преминава одобрението на полицията на мисълта на Шемеш Хамим, в "лява“.

За да избегна съмнение, аз говорих с редица лица, вземащи решения, когато направих предложението. Един, само един, старши в партията на центъра - мислеше, че съм прав. И един, само един от сътрудниците на Нетаняху, който заема висок пост, смята идеята за правилна. Но не успяха да ги убедят. Ганц и Айзенкот, за съжаление, не изразиха никакви нестандартни идеи, когато седнаха в правителството. Сигурното е, че няма нищо общо с "дясно" и "ляво". Това е свързано със здравия разум.

Някогашният уважаван вестник

New York Times публикува особено злонамерена статия, този път за това, че IDF преднамерено наранява деца. Статията, която включва цитати от медицински персонал, изпратен в Ивицата Газа, също беше придружена от изображения, които показват куршуми в главите на деца. След обоснована и обективна критика, както към съдържанието, така и към авторите, вестникът настоя, че стои зад публикацията. Във всяка война се убиват деца. Това със сигурност не е доказателство за умишлено увреждане на деца.

Да си представим дебат между експерти по балистика и медицински специалисти. Мога ли да критикувам "разследването" от друг ъгъл. Да предположим, че по този въпрос Хамас публикува верни данни за мъртвите. Ами според данните 40 процента от загиналите, 13 737, са мъже в бойна възраст 18-59 години, въпреки че са 29 процента от населението. В сравнение с 6297 жени в същата възрастова група. Тоест мъжете в бойна възраст са повече от два пъти повече от жените. Според същите данни 32 процента от убитите са на възраст под 18 години, въпреки че са 50 процента от населението (средната възраст е 18 години). Тоест много повече убиват мъже в бойна възраст, много по-малко жени и деца.

Отново се повтар твърдението срещу Израел за "безразборен огън". Ако това беше вярно, разпределението на жертвите би било подобно на възрастовото разпределение в населението. И тук дори данните на Хамас доказват, че това са празни твърдения. И със сигурност няма злонамерено увреждане на деца. Една проста проверка щеше да разкрие на някога уважавания вестник, че обвинението за умишлено убийство на деца е градска легенда. Но това е антисемитска легенда за "евреите, които убиват деца". Вестникът не се отказа от нея.