Двама балтийски президенти призоваха съюзниците да направят повече, за да се подготвят за евентуална война с Русия. Те предлагат да се разгледа всичко - от наборната повинност и специалния данък за отбрана до рязкото увеличение на военните разходи.

Лидерът на Латвия Едгарс Ринкевич заяви пред Financial Times, че европейските страни трябва да се върнат към нивата на разходите от Студената война и да обсъдят връщането на задължителната военна служба за увеличаване на жива сила в отбранителните сили.

"Това се случи по две причини: първо, опитът да се обучат повече хора беше наистина важен, когато навлязохме в геополитическа турбуленция; второ, в много от нашите страни има огромен демографски проблем“, отбеляза Ринкевич, коментирайки връщането на военна служба в Латвия.

Военните началници предпочитат да разполагат с напълно професионална сила и задължителната служба може да се окаже непопулярна, но армиите в цяла Европа са изправени пред трудности при набирането на персонал, отбеляза той. Следователно проектът ще помогне за създаването на повече боеспособни резервни сили за възпиране на Русия.

"Никой не иска да се бие. Но проблемът е, че никой не иска да бъде нападнат. И никой не иска Украйна да се случи тук", подчерта Ринкевич.

Неговият естонски колега Алар Карис предложи да се обмисли въвеждането на специален данък за финансиране на военни покупки. Според него Европа трябва да се стреми да изравни минималните разходи за отбрана на САЩ, което би означавало повече от удвояване на настоящите нива.

Британският генерал Патрик Сандърс, началник на генералния щаб, призова за създаването на "гражданска армия“, въпреки че властите на страната не оцениха тази идея.

Балтийските лидери са силни поддръжници на по-строги санкции срещу Русия, но също така са изправени пред контрол относно спазването на търговските ограничения, договорени от ЕС. Ринкевич е убеден, че са необходими допълнителни забрани за стоки и нови санкции.