Държавите от Източният фланг на НАТО получиха гласност, но посещението на държавния глава на САЩ Джо Байдън е напомняне, че западните столици все още имат последната дума при взимането на решенията, коментират в европейската редакция на изданието Politico по повод посещението на американския лидер в Полша.

След като Русия започна войната Украйна, източните членове на Алианса получиха похвали за своите далновидни предупреждения (и дори няколко извинения). Те спечелиха уважение за бързото изпразване на своите оръжейни запаси в полза на военните на Киев и увеличаването на разходите за отбрана до нови висоти. Сега те водят разговора за това как Западът да се справи с Русия.

Накратко, източните страни от НАТО внезапно получиха гласност пред традиционните западни сили - и сега те се опитват да променят нещата.

"Начертаваме червената линия, след това губим време, след което пресичаме тази червена линия“, заяви литовският президент Гитанас Науседа през уикенда на Мюнхенската конференция по сигурността, описвайки вече познатия цикъл от дебати между партньорите на Украйна, докато източните столици настояват за по-категорични движения.

Внезапната "популярност“ на региона ще бъде демонстрирана в целия й блясък, когато президентът на САЩ Джо Байдън пристигне в Полша, където ще седне на една маса с лидерите на т.нар. Букурещка деветка - България, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия.

Изборът е едновременно символичен и практичен. Вашингтон се стреми да покаже на източните си партньори, че иска техния принос - и да напомни на Владимир Путин за последствията, ако лидерът на Кремъл разпространи войната си на територията на НАТО.

И все пак, когато става въпрос за най-спорните решения на съюзниците, като например какви оръжия и къде да се разположат, лидерите на източните държави в ЕС в крайна сметка все още трябва да се подчиняват на фигури като Байдън - и неговите колеги от западни държави като Германия. Все пак те държат най-големите количества съвременни танкове, бойни самолети и ракети с голям обсег.

"Моята работа“, заяви полският премиер Матеуш Моравецки в Мюнхен, е "да движа махалото на въображението на моите партньори в Западна Европа“.

"Нашият регион стана по-важен“, добави чешкият външен министър Ян Липавски в интервю. Но западните страни все още са "много по-силни“ на икономическия и военния фронт, добави той. "Те все още са гръбнакът“.

Когато латвийският министър на отбраната Инара Мурниеце влезе в политиката преди повече от десетилетие, тя си спомни скептицизма, който посрещна нея и страните, които споделят другите страни, когато става въпрос за Русия на световната сцена.

"Те не ни разбраха“, призна тя в интервю по-рано този месец. Хората гледаха на региона като на "ескалиращ цялостната картина“, добави Мурниеце, като подчерта, че 24 февруари 2022 г. промени нещата.

Кадрите на руски танкове и войски, напредващи към Украйна, шокираха много западняци - и започнаха да променят мнението им. Руските зверства, които се случиха малко след това на места като Буча и Ирпин, бяха "още една повратна точка“, казва Мурниеце.

Сега източният фланг играе ключова роля в определянето на наратива на Алианса – и неговото разбиране за Русия.

"Гласът ни сега е по-силен и по-чуван“, уверява румънският външен министър Богдан Ауреску.

Букурещката деветка – формат, който обединява региона за диалог със САЩ и от време на време с други партньори – е едно от средствата, които регионалните правителства използват, за да покажат своите интереси.

"Той се превърна в авторитетен глас по отношение на оценката на ситуацията със сигурността, по отношение на оценката на нуждите“, поясни Ауреску в интервю в Мюнхен. НАТО се вслушва в групата по една проста причина, отбеляза той: "Заплахите за сигурността идват от тази част на нашия регион“.

Докато Източният фланг подтиква своите западни партньори да изпратят някога немислими количества оръжия в Украйна, балансът на силите не се е променил напълно.

Служителите във Вашингтон запазват най-голямо влияние в Алианса. След тях начело са няколко западноевропейски столици.

"Без германците нещата не се движат – а без американците нещата не се движат със сигурност“, каза високопоставен западноевропейски дипломат, пожелал анонимност.

И на този етап от войната, докато Украйна настоява за доставки на най-модерните оръжия – бойни реактивни самолети, модерни танкове, ракетни системи с по-голям обсег, на фокус отново са най-големите икономики в НАТО.

"За мен е много лесно да кажа - "разбира се, дайте изтребители“ –  но аз нямам такива“, коментира естонският премиер Кая Калас пред репортери по-рано този месец.

И дори някои източни страни, които имат самолети, не искат да предприемат стъпки без своите западни колеги.

Запитан дали страната му ще достави на Киев изтребители F-16, Моравецки призна в Мюнхен, че "нямаме твърде много от тях“. Той обаче подчерта, че Полша може да предложи по-стари самолети - ако съюзниците успеят да съберат коалиция.

Друго предизвикателство за привържениците на мощния източен глас в НАТО е, че самият Източен фланг е разнообразен в позициите си.

Приоритетите се различават дори сред страните със сходно мислене въз основа на тяхното географско положение. И по-специално, има някои приятелски настроени към Русия държави.

Унгария, например, не предоставя никаква оръжейна помощ на Украйна и продължава да поддържа отношения с Кремъл. Всъщност Будапеща стана толкова изолирана в западните политически кръгове, че нито един представител на унгарското правителство не присъства на Мюнхенската конференция по сигурността.

"Мисля, че най-големият проблем в Унгария е реториката на лидерството, която понякога наистина пресича червената линия“, отбелязва чешкият външен министър Ян Липавски, като предпазливо добавя, че Будапеща наистина изпълнява задълженията на НАТО, участвайки в отбранителните усилия на Алианса.

Има и въпроси дали попадането на Изтока в светлината на прожекторите е постоянен елемент или продукт на настоящата ситуация. В крайна сметка Китай, а не Русия, може да привлече вниманието на Запада в бъдеще.

"Очевидно е, че гласът им става все по-силен, но това също е следствие от геополитическата ситуация, в която се намираме“, казва високопоставеният западноевропейски дипломат. "Не съм сигурен дали е устойчиво в дългосрочен план“.

Втори високопоставен западноевропейски дипломат, който също говори при условие за анонимност, допълва, че че страните от Източния фланг понякога използват твърд тон "поради страха от обръщането им към Китай“.

Попитана дали войната е променила баланса на влияние в Алианса, френският външен министър Катрин Колона каза: "И да, и не“.

"Трябва да защитаваме нашите територии, това е толкова просто“, заяви тя пред Politico от Мюнхен. "За да направим това, трябваше да подсилим Източния фланг – в крайна сметка, Русия е точно в тази част на континента“.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също повтори, че западните членове на Алианса играят роля в защитата на Източния фланг.

Запитан дали центърът на тежестта на НАТО се измества на изток, той заяви на един от панелите в Мюнхен, че "това, което се измества на изток, е присъствието на НАТО“.

Но, добави той, "разбира се, много от тези войски идват от западната част на Алианса – така че това демонстрира как НАТО е заедно и как се подкрепяме“.

А в Западна Европа има усещането, че Изтокът наистина заслужава внимание в момента.

"Може да нямат цялата мощ. Но те заслужават солидарност“, изрази увереност дипломатическият източник на изданието.